Освен това към съседните държави всеки ден пътуват и хората от пограничните райони, които отдавна са проучили пазара при съседите и знаят какво може и какво не може да си позволим. Цените често не са по-ниски, но заради качеството и доброто обслужване по-любопитните минават границата с удоволствие. 

В момента дори са останали съвсем малко места за прословутия празник на плескавицата в Лесковац, макар че той е чак през септември, похвалиха се организатори на еднодневното пътуване, чиято основна цел е туристите да ядат печени вкусотии до припадък.

Масирана инвазия на хора от Хасковско и Кърджалийско в Гърция и Турция бележи всеки почивен ден в България. През уикенда опашки от леки и лекотоварни автомобили задръстват граничните пунктове за южните ни съседки, като особено натоварено е през новооткрития Маказа. 

Маршрутът оттам спестява десетки километри по пътя към Елада, но пунктът е със скромен капацитет. Засега работи само един коридор за леки коли, към който в пикови моменти се присъединява и този за тирове. Тежките камиони още рядко минават през Маказа и предпочитат Ново село.

Туризмът към Гърция е главно към най-близките дестинации - Александруполис, Кавала, курортното селище Фанари, където има хубави плажове, незаети от частници. Все още не е подходящо за къпане дори и в по-топлото Бяло море, но нашенци идват главно на икономически туризъм, а за Гърция той е основно перилен и маслинен.

Масово разпространеното мнение е, че гръцките перилни и почистващи препарати или тези продавани по магазините в Гръцко са значително по-евтини от тези в България. В първия срещнат хипермаркет в Александруполис предположението се потвърждава веднага. Омекотител за пране от гръцка марка в 4-литрова разфасовка се предлага за цифром и словом 1 евро.

Омекотителят е в 7 аромата, а промоцията е смъкнала цената му тройно. В халето на хипермаркета имаше десетки нашенци, които бутат пълни колички само с омекотители или прахове за пране.

Освен съмнителни гръцки марки обаче се предлагат и такива на престижни производители. Петкилограмова разфасовка от известна компания вървеше миналата седмица на не особено приемливите за нас 12 евро. Картината обаче се променя веднага, след като на сносен български консултантите ви обяснят, че ако купиш 1 туба, получаваш още една бонус.

В хипермаркетите всеки втори продавач консултант разбира български, а всеки трети го говори прилично. За това са се погрижили българските туристи, както и многото сезонни работници, прескачащи от двете страни на границата през лятото. 

На половин цена са и сапуни, препарати за отпушване на мивки, дори и модерните в последно време препарати на дозички, които иначе струват доста солено, сподели семейство от Момчилград, за което прескокът към Александруполис е ежеседмично занимание. Освен за лична консумация, те завъртат и малък алъш-вериш у нас и препродават.

Другият вид туризъм в Северна Гърция е кръчмарският. Дори и в курортните градчета кръчмите не са много по-скъпи от редовите в България, но при всички положения са
много по-евтини от тези на черноморските ни курорти.

Обслужването е перфектно, защото гърците може и да не обичат българите, но обичат парите им. Това пък, което харесва нашенецът, са препълнените порции, сервирани в огромни чинии.

Разфасовката на алкохола в кръчмата е 200 грама, независимо дали е узо или вино. Цените са аналогични на българските. 200 грама узо е 10 евро, това прави по 2,5 евро за 50 грама. Това прави 5 лева за малка напитка, колкото е разценката и в българска дискотека за родно питие.

Храната по пазарите обаче е сравнително скъпа, а прословутата риба - още по-скъпа, като върви от 10 до 40 евро.

Затова българите, връщащи се след пазарджийският уикенд, са натоварили багажниците си предимно с предмети за бита и неизменните почистващи препарати. На връщане опашките през Маказа са още по-солидни, защото на гръцко-българските пунктове отбиват всяка втора кола за щателна митническа проверка.