Точката около Културния календар предизвика реакция от страна на съветничката Севдалина Петрова от БСП, която попита защо е необходимо сега да се приема този календар, а не след 5-ти септември, когато ще стане ясен победителят в надпреварата Европейска столица на културата 2019. Тя поиска и отговор на въпроса защо платформа "Едно" получават 300 хил. лв. от общинския бюджет, а фестивали като "Сцена на кръстопът" или Оперният фестивал получават съответно по 45 хил. лв. и 28 хил. лв.

Заради това съветничката направи две процедурни предложения - календарът да се гласува след 5-ти септември и да се отпуснат по 50 хил. лв. на "Сцена на кръстопът и Оперния фестивал. И двете предложения не бяха приети.

От своя страна зам.-кметът Стефан Стоянов обясни, че операта и театъра са държавни институции и получават финансиране от държавния бюджет. Общината помага финансово на тези институции и ще продължава да го прави. Частните културни организации обаче нямат такова финансиране и затова се дава повече на тях.

"Търси се баланс между частните и държавните културни институции", допълни зам.-кметът.

Той обясни, че по-ранното приемане на Културния календар осигурява по-доброто му популяризиране. Така туроператорите ще имат достатъчно време да залагат в програмите си събитията в Пловдив за 2015 г.

В крайна сметка календарът бе приет. За разлика от дебатите около него Културната стратегия на Пловдив бе приета единодушно с 38 гласа "за", нито един "против" или "въздържал се" и ръкопляскания.