©

Един от най-големите астероиди, кръстени на българи, носи името "Блага Димитрова". Той е с диаметър 23 километра. Следва го "Пловдив" с внушителните размери от 20 км. Най-малкият засега астероид пък носи името на Елисавета Багряна - едва 8 километра. Има и звезда, кръстена на Климент Охридски, астероид "Гергана", както и такива, които носят имената на български градове и исторически места - "Габрово", "Шипка", а една от звездите носи името на Георги Димитров.

Първият ни град, увековечен в Космоса, е Пловдив, но скоро след това го последва Шумен. Звездата се сдобива с това име, защото единият от нейните откриватели проф. Шкодров е бил дългогодишен преподавател и ректор на университета в този град. Габрово пък става име на небесно тяло, защото то е било открито точно в деня на лъжата - 1 април. Любопитното е, че астрономът, който го вижда първи, е също руски учен. Един от малкото живи наши сънародници, на които е кръстен астероид, е бившият председател на БАН Иван Юхновски. Американци пък са нарекли астероиди и на двама известни бг астрономи - Проф. Владимир Шкодров и ст. н. с. Иванова.

Повечето от астероидите, които носят имена на българи, са открити от астрономи на Рожен, но няколко от последните, например "Левски", са плод на бдението пред телескопа на друга организация - т. нар. Звездно общество. Малкото небесно тяло кръжи около Слънцето и има период на обиколка около него 4,7 години. "Звездното общество" е откривател и на небесното тяло "Христо Ботев". То получава името си след специална анкета с фенове на астрономията чие име да носи звездата. Гениалният ни поет-революционер печели с 34,13% в конкуренцията на хаотичен списък от имена като Паисий, Раковски, Стоичков, Бербатов, Гунди и Слави Трифонов.

Само откривателят може да кръщава

Кръщаването на астероидите е бавен процес, който се извършва от Центъра за малки тела в Харвард, САЩ. Първоначално новооткритата звезда получава номер, който се формира от годината и месеца, в които е забелязана за първи път. Този номер е уникален и се дава едва когато орбитата е изчислена достатъчно точно. След това откривателят има право да предложи име на намерения от него астероид. Той го внася за разглеждане пред специализирана комисия по имената към Международния астрономически съюз, която трябва да се произнесе в определен срок дали приема името.

Право да кръщава има само астрономът, който е открил небесното тяло. Той прилага кратка мотивация, обясняваща откъде идва името. Изискването е то да няма обиден характер и да не прилича твърде много на вече съществуващо име. Предложението става официален факт едва когато бъде публикувано в бюлетина на институцията.

Има и допълнителни изисквания, при които имена, свързани с политически, религиозни, военни събития, могат да се дават едва век след смъртта на лицето или съответната дата на събитието.

Дават имена и на спонсори

В опити да закърпи бюджета си за изследвания българското "Звездно общество" е прибягнало до нестандартна процедура. Това е кампанията "Подари име на астероид!". Идеята е спонсори да финансират организацията, а в замяна на това небесни тела да бъдат кръщавани с техните имена. Могат да предложат и имена на свои близки хора и по този начин да ги увековечат. Организацията посочва, че с парите ще бъде закупена камера, както и ще бъдат заплащани таксите за онлайн наблюдения през чуждестранни телескопи.

Владвисоцки и Толкин се разминават в Космоса

Може би най-известният астероид, който е кръстен на прочут човек, е Владвисоцки. Астероидът е открит през 1983 г. от съветския астроном Людмила Журавлева. Първоначално е регистриран под номер 7617 в Харвардско-Смитсоновия център по астрофизика в Щатите. А година по-късно е кръстен на известния съветски поет и актьор. Журавлева е открила общо 212 небесни тела. В нейна чест е кръстен астероидът с номер 26087.

Имената на двама от американските президенти - Джордж Вашингтон и Бенджамин Франклин, също летят в космоса. Първият е открит през 1917 г. от американската столица и носи прозвището 886 Вашингтониа. А вторият е засечен почти 70 години по-късно. Интересното при него е, че е открит от Чехия от чешкия учен Антонин Маркос, но все пак носи името 5102 Бенфранклин. Има и още хиляди астероиди, кръстени на известни личности. Сред тях има професори, учители, учени, философи, историци, архитекти, актьори, музиканти, царе, политици и дори деца. Така астероиди в Космоса се разпознават като Петър I, кралица Виктория, Моцарт, Бах, Бетовен, Марк Твен, Дж. Р. Р. Толкин, Мерилин Монро, Алфред Хичкок, Бийтълс.

Алгебрата донесе астероид на Румен

Наш млад математик ще стане кръстник на астероид, след като грабна втора награда от престижното състезание за предуниверситетска наука Intel ISEF в Лос Анджелис. Небесно тяло ще носи името на Румен Данговски, възпитаник на СМГ.

Общо трима български ученици са били носители на награди от Intel ISEF в последните две години. Само първият и вторият, на които приз връчва основното жури, обаче получават правото на тяхно име да бъде кръстен и астероид.

Младият ни математик Румен Данговски се оказа втори в надпреварата и си тръгна от състезанието с приз от 1500 долара. Неговата връстница Райна Гаджева от Пазарджик пък бе трета. Тя получи 1000 долара и специалната награда от Американското математическо общество. Те се съревноваваха с над 1700 от най-обещаващите млади учени и иноватори от целия свят. 

Форумът се състоя от 11 до 16 май в Лос Анджелис. Проектите в това състезание се оценяват на място от над 1200 съдии от почти всички научни дисциплини. На миналото състезание пък с втора награда се оказа и Станислав Атанасов от Пловдив. Тогава Румен взе поощрителния приз.

Румен разказа за проекта си, който е в сферата на чистата математика и трудно може да бъде преведен на достъпен език. Обект на изследванията му са алгебрични структури и младежът го презентирал, като редувал обуване на чорап, обувка и отново чорап върху обувката, като за целта специално репетирал. Румен е и син на ексдепутата от ГЕРБ Цецка Цачева, но в света на голямата математика отдавна постига успехите си сам. Проектът на Райна Гаджева, която е от Пазарджик, пък бил посветен на "отворен" математически проблем, на който много учени търсят решение. Станислав Атанасов пък е представил в предишното състезание проект, чиито резултати са много полезни за криптографията.

Българин е съсед на Слай на Луната

Наш жепеец е съсед по парцел на Силвестър Сталоун. На земята това е донякъде по-разбираемо, но в случая става дума за имот на Луната. Преди 9 години транспортният спец Симеон Ананиев решава да закупи парцел, за което има и сертификат, издаден от т. нар. Лунна република. Според документа и скицата към него имотът се намира на 25.5 градуса с.ш. и 38 градуса и.ш. на Луната в подножието на планината Таурус с изглед към Долината на въздишките. 

Площта му е малка - 6 акра, които са равни на малко повече от 24 дка. До момента Ананиев е единственият нашенец, който е щастлив притежател на лунен имот. При това мястото е ценно и от историческа гледна точка - само на 200 метра от него е кацнал навремето "Аполо 17". Сред известните му комшии освен Слай е и Барбра Стрейзънд.

Иначе Ананиев е бивш изпълнителен директор на ИА "Железопътна администрация". Като човек, който цял живот се е занимавал с транспорт, той кандидатства и за лиценз за превозвач на "Лунната република".

Повечето са безименни

До момента имена имат 12 198 астероида, въпреки че за над 99 000 орбиталните данни са достатъчно добре известни, за да бъдат регистрирани. Те обаче имат само номера. За астероид се приема малко небесно тяло, но с диаметър над 50 м за разлика от метеоритите. Името означава "подобен на звезда" и идва от гръцки език. За първи път е използвано през 1802 година от сър Уилям Хершел. По-голямата част от тези небесни тела се намират в астероидния пояс между Марс и Юпитер. В последните години все повече внимание се отделя на откриването на потенциално опасните астероиди, чиято орбита пресича земната и поради тази причина съществува вероятност за сблъсък.

Има ги в "Малкият принц"

Астероидите са обект на редица интерпретации в литературата и киното. Малкият принц от едноименната творба на Екзюпери например живее на астероид. В "Империята отвръща на удара" пък Хан соло успява да избяга и да скрие кораба "Хилядолетния сокол" на астероид. Има ги и в "Аз, роботът", "Една одисея в Космоса" и други.

Източник: в. "Стандарт"