Абсолютно задължително е информацията за продуктите, които може да предизвикат алергична реакция, да бъде предоставена и на клиентите в заведенията и дори от продавачите на улична храна. 

Законотворецът в Брюксел обаче не е упоменал дали опасните вещества трябва да се изписват в менюто, или да сложат на видно място табло с информацията, затова кръчмарите все още не са съвсем наясно как ще постъпят. 

Със сигурност обаче клиентите в ресторантите не може да бъдат информирани устно от сервитьорите, колкото и да са сладкодумни и приказливи. Необходимо е да има писмена следа както за органите, които правят проверка, така и за хората, които си поръчват.

Новост в европейския регламент за предоставянето на информация за храните е големината на шрифта на малките букви, с които са изписани съставките, уточни за "Монитор" д-р Райна Иванова, началник отдел в Дирекция "Контрол на храните" към Българската агенция за безопасност на храните. 

Вече има изискване при нормалните опаковки големината на буквите да бъде най-малко 1,2 мм. Ако опаковката е по-малка от 80 кв. см, височината на малките писмени знаци не може да е по-малка от 0,9 мм, а при повърхност от 10 кв. см има изисквания за предоставяне само на някои данни от регламента - наименование, съставките, които предизвикват алергии и непоносимост, нетно количество, както и срока на трайност. 

"Етикетирането не значи само надписи на предварително опакованите храни, но и предоставяне на документите, които придружават храните", каза още д-р Иванова.

В регламента са изяснени отговорностите на стопанските субекти за предоставяне информацията на храните. Който е записан на етикета и на търговските документи, той е отговорен за информацията и в случай на нарушение ще бъде санкциониран.

Ако на етикета или на опаковката е изписано името на производител, при неправилно етикетиране той ще понесе отговорност. Ако е изписано обаче само името на търговеца, тогава той носи отговорност за предоставената информация и ако има констатирани несъответствия, ще понесе санкциите. 

Все по-често търговските вериги предлагат храни под собствени, т.нар. бели марки. Върху техните етикети не се изписва производителят. В този случай търговските вериги ще носят отговорност за неправилно етикетиране и несъответствие на предоставената информация, отговорност носи хипермаркетът, въпреки че производителят е друг, коментира експертът.

Друга новост е изискването за предоставяне на информация за произход на храните. До момента такива изисквания има само за говеждото и телешкото месо, от 1 април 2015 ще има и за свинско, пилешко, месо от дребен рогат добитък - овце и кози. 

В новия регламент е разписано как трябва да бъде изписана нужната информация - отгледано в ЕС, заклано в ЕС или отгледано в трета страна, а заклано в общността.