Питат ме все по-често кой ще спечели изборите в Пловдив. Отговарям - който пловдивчани изберат.
Сега ще продължа отговора си.
Ще ги спечели кандидатът, който е излъчен от партия със силни структури в районите, с достатъчно видим опит и резултати, и който има зелена пътна карта за Пловдив до 2019.
Ще добавя и още един необходим вторичен белег - да е десен, не ляв.
Единственият ляв кмет, избиран в Пловдив след 1989-та, е Славчо Атанасов. Само че маскиран като десен - с подкрепата на младите тогава ГЕРБ. Няма да връщам лентата как им се отплати.
Ще приключа темата с това, че всяко изказване, всеки призив, всяка реплика на Атанасов е ретроспекция от сорта как ме прецака Тотев. Или - аз едно мислех, но друго стана.
Отвори ли уста, Атанасов вече търси реванш. Това е пагубно, това е отрова. Впрочем - и за самия него.
С ретроспекции избори не се печелят никъде в света. Печелят се с перспективи.
Пловдив е европейски град и, сигурен съм, се движи от перспективите, а не от спомените - особено когато са с печален край - като бутафорното копие на Атанасов от времето на битките му с Муамар Кадафи и Симеон Дянков.
Прогнозирам повече от лош резултат за панаирния любимец Георги Гергов.
За мен е необяснимо поведението на кандидата на сравнително голяма все още партия БСП.
В последната си публична изява, пространно интервю в местен вестник, Гергов не говори за нищо друго освен как да спаси собствения си бизнес: Панаирът да станел общински /разбирай общината да му купи дяла или най-малкото - да покрие задълженията/, Разсадникът му край Рогошко шосе общината да го предоставяла на безработни да сеят краставици и домати /нещо като крепостни селяни вероятно/ и т.н., и т.н.
Чета и не вярвам на очите си. Перспектива - пълна катастрофа. Връщане на крепостничеството и патриархата.
Минавам на все още членуващия в ГЕРБ Здравко Димитров. Разпознаваемост - в критичната точка /като изключим съвсем ограничени професионални среди - предимно бизнес и спорт/, време за налагане на лице - никакво, програма - няма. И иде най-лошото: листа от бивши комунисти, седесари, костовисти, славчовисти, безработни имами от Столипиново, че даже и синчета на превозвачи.
Отгоре на всичко рекламите на Зико и Реформаторите вървят анблок с тези на Гергов и БСП в близки до дуото сайтове.
Разпознаваемостта на Дани Каназирева /в интерес на истината тя води кампания от 4 години насам/ ще й даде макса гласове, но вероятно ще се отрази на листата й. Кампанията й е прекалено личностно /авторски/ ориентирана и Съюз за Пловдив може да стесни подкрепата си само до хората, които персонално харесват водача му. При всички случаи обаче Каназирева е разпознаваем кандидат - и с плюсовете, и с минусите си, а избирателят /ако не е контролиран/ не обича да играе тото.
Тъкмо на обратния полюс е кандидатът на АБВ Георги Илчев - нулева разпознаваемост, но пък малка лява партия, която има силата да чертае перспективи. За разлика от далеч по-голямата БСП, загледана в панаири и разсадници. С две думи - Илчев няма да е сянка на листата на АБВ, а по-скоро лица в листата /ако има такива/ биха му донесли на тепсия гласове от традиционно пускащите червена бюлетина.
Атака, колкото и да се коментира, че ще е на върха на бежанската вълна, е малко вероятно такава вълна да превърне старият седесар Павел Шопов в голямата изненада на изборите в Пловдив.
Пловдив - за хубаво! - е консервативен град, град върху градове, както го бе нарекъл Иван Теофилов. Историята тук е по-значима от всякакви вълни и персони.
Ето защо победителят на тези избори е ясен.
Десен.
От голяма партия.
С перспектива за Пловдив.
Иван Тотев.