Това са част от изводите от втората част данни от специалното изследване на "Галъп интернешънъл болкан", проведено по поръчка на списание "Жената днес" по повод 70-ата годишнина на списанието. 

Изследването е проведено сред 1002 респонденти лице в лице между 11 и 17 септември. Реализирано е от "Галъп интернешънъл болкан" и е възложено и финансирано от списание "Жената днес".

Българинът твърди, че харчи по 26 лв. месечно за козметика и козметични процедури. Най-чувствителният дял - една трета от българите - харчат до 10 лв. или въобще не харчат.

Данните показват и очаквана разлика между мъже и жени. Когато става дума за козметика и козметични процедури - мъжете се ограничават с разходи до 22 лв. месечно, а жените - с 30.

Цяла една трета от мъжете всъщност не знаят колко харчат. Това може и да се дължи на по-второстепенното значение, което козметиката има в нагласите им или пък на факта, че не мъжете купуват козметичните продукти в домакинството. Или пък - че такива пари не се харчат въобще.

Най-много пари за козметика на месец се харчат във възрастовата група 46-55 г. Това е и възрастта, в която обикновено се печелят най-много пари.

Мъжете обаче харчат повече от жените за спорт и фитнес - по 14 лв. месечно срещу 10 лв.при жените. Все още спортът остава мъжка територия. И тук огромен е делът на харчещите до 10 лв.или нехарчещите - близо 80%. Най-активна е възрастовата група 36-45 г.

Близо 15 на сто от мъжете не могат да определят колко точно пари харчат за спорт и фитнес. В този процент може да се крие фактът, че част от тях всъщност не спортуват в такава степен, но пък предпочитат да кажат, че спортуват. 

Не са за пренебрегване и допълнителните разходи около спортуването, които невинаги могат да се отчетат. Или пък просто семейните бюджети се наглеждат повече от страна на жените и въпросите за здравето и красотата са най-вече техен ресор.

С или без много харчове за козметика и спорт, на българите явно не им липсва самочувствие по отношение на външния вид - 46% казват "да" на твърдението "Повечето хора смятат, че съм чаровник/чаровница". Закономерно, дяловете намаляват с увеличаване на възрастта.

Сходна е логиката и по отношение на сексуалния живот. 60% споделят, че имат щастлив сексуален живот срещу едва 19%, които казват обратното.

Разбира се, трябва да се има предвид, че зад "щастлив сексуален живот" няма универсално определение и интерпретациите могат да бъдат крайно разнообразни.

Само че ако за собственото си очарование мъже и жени са единодушни, относно секса жените остават по-разочаровани. Няма как да знаем дали в действителност сексуалният живот на попитаните е щастлив, но вероятно те и не държат да споделят нещо друго. 

Особено мъжете - ако при тях петнайсетина процента казват "не е щастлив", при жените този дял е с десетина пункта по-висок. За отбелязване е и "престижността" на отговора при мъжете, както и вероятно по-целомъдреното разбиране за женската роля, предполагаемо по-емоционалното разбиране за сексуалния живот сред жените и т.н.

Всички тези фактори проличават и в данните за интимните връзки на работното място. 17% от мъжете казват "да", а при жените този дял е 5%. В отговорите влияе и степента на престижност. 

Закономерно, хората между 18 и 25 г. в най-голям дял отговарят положително на този въпрос. Общо: 11% казват, че са имали такава връзка, 83% - че не са имали, а останалите не знаят какво да кажат или не искат да се издадат.

Ако отговорите на тези въпроси се анализират през етническата принадлежност (и свързаната с нея религиозна принадлежност), данните показват, че сред определящите се като турци положителен отговор на този въпрос почти не се регистрира, докато сред българите една десета отговарят с "да". 

Разбира се, във въпроса за интимни връзки на работното място, трябва да се имат и степените на безработица в различните общности.

Една трета от попитаните споделят мнението, че в наши дни изневярата е нещо приемливо. Над половината обаче са на обратното мнение.И тук делът на безкритичните е по-висок при мъжете. А когато някой определя нещо като приемливо в обществото, индиректно отговаря и за себе си. 

Очаквано, по младите са по-склонни да се съгласят, че изневярата е приемлива, за разлика от по-възрастните -социализирани в други ценности и разбирания.

Индиректен подход беше избран и към друга деликатна тема: нетрадиционната сексуалност. 18% от българите твърдят, че познават гей или лесбийка. 

Сред тези между 18 и 25-годишна възраст делът на познаващите достига до една трета. В столицата е най-голям делът на отговорилите утвърдително на това твърдение.И тук, заедно със смяната на поколенията, се наблюдава и преосмисляне на традиционни ценности. 

Процесът на обществена промяна е свързан и с намаляваща роля на обичайните авторитети в общностния и религиозния морал.Макар и бавно, българите вървят по стъпките на останалите либерални западни общества.