34-годишният Димитър Василев говори с лека усмивка, въпреки крайната мизерия, в която живее. Изоставен е веднага след раждането, но е успял да изучи и висше образование в Университета по хранителни технологии в Пловдив. 

Допреди около две години е работил на граждански договор и е успявал някак си да се издържа. В момента, в най-големите студове, се е свил в мазе в кооперация зад Духовната семинария в Пловдив и се опитва да изкара месеца с инвалидната си пенсия от 130 лева.

Историята на Димитър е и обичайна, често срещана, но и не съвсем. Още по време на бременността си майката е пиела лекарства, за да абортира, но бебето е оцеляло. 

Димитър е роден с увреждания на ръцете - липсват пръсти, но и физическите му недъзи не могат да го сломят. Той не е загубил чувството си за хумор, въпреки студа, глада и липсата на пари. 

Шегува се сам със себе си и благодари на Бога, че въпреки опитите да бъде махнат, лекарствата не са увредили психиката и мозъка му. 

"Добре, че разсъдъкът ми е запазен, че на какви неща съм се нагледал по домовете, не е истина", казва младият мъж. 

От Ардино, където е роден, попада в Дом за деца без родители в селата Широка лъка и Стойките, а после е бил и в Чепеларе. Учил в училище в Смолян. След това сменя още няколко социални заведения, но успява да попадне на свестен директор в средното училище.

Успява да завърши Икономическия техникум в Смолян, където се дипломирал по специалността "Мениджмънт и хотелиерство". След това дошъл в Пловдив, където записал висше образование в Университета по хранителни технологии.

Показва две дипломи за висше образование. Първата специалност е "Технология на захарта, захарните изделия, нишестето и нишестените хидролизати", по която е успял да се дипломира като бакалавър инженер с успех "Много добър" 5. Второто приложение към дипломата му за висше образование е магистър по специалността "Компютърни системи и технологии".

Дипломирал се е като магистър с Много добър 5.

Дипломите му стоят в момента непотребни. Никой работодател не го иска, казва Димитър. Изпращал е на много фирми автобиографията си, но абсолютно никой не му се е обадил дори за интервю. Предполага, че причина може да е външният му вид. 

"Още като видят снимката на CV-то и съм дотам. Абсолютно никой не се интересува какво мога да върша и какво знам. Ще съм доволен дори на граждански договор някъде, за да мога да си стъпя на краката", казва Димитър. 

Той успява да оцелява благодарение на приятелите и съучениците си. Един от тях му е предоставил стаичка в приземния етаж на кооперацията, в която живее, като ангажимент на сирака е само да си плаща тока и консумативите. 

Друг от бившите му съученици през ден му носи храна и буркани със зимнина, а трети успяват да му осигурят поне по един компютър за ремонт в месеца, за да може Митака, както те го наричат, да си купи поне хляб.

В момента сиракът живее в мазето на свой приятел, без да плаща наем.

Преди няколко месеца с помощ отново от приятели Димитър е успял да влезе в дирите на родната си майка. Намерил я. Отишъл да се срещне с нея. Оказало се, че тя вече има ново семейство и две деца. Мъжът й и децата не знаели нищо за първата й бременност. 

"Тя даже не ме е давала за осиновяване. Направо ме е зарязала в родилния дом. Обясни ми, че е работила и не е била семейна. Но съм твърдо решен да намеря и баща ми, за да знам кой е. Тя отказа да ми каже кой е баща ми, но е хубаво да знам истината", обяснява Димитър. 

При първата си среща с родната си майка, тя разбрала, че Димитър е много зле финансово и му обърнала гръб. 

"Тя ме разпита и като разбра, че съм зле... Ако беше разбрала, че съм добре с парите, веднага щеше да се залепи за мен, защото явно и тя финансово е зле", говори почти без емоция в гласа си младият мъж. 

Той знае нищо за баща си, а липсата на пари да пътува му пречи да започне да проучва кой е той.

"Единственото, което искам, е да имам работа. Надявам се много да успея да си намеря работа, след което ще се закрепя и ще започна да живея малко по-добре", се надява Димитър Василев, чийто телефон е 0885 76 76 18.