От 20 години те правят това - привличат инвеститори, строят промишлени сгради и менажират индустриалните зони, където имат участие заедно с други собственици на имоти като "КЦМ 2000", "Галакси пропърти груп", смесените дружества "Сенсор" и "Сифер" и други. 

ТИЗ е най-грандиозният им проект, замислен през 2013 г. като публично-частно партньорство, за да може да предлагат зоните под един бранд. Чуждите компании са изкушени от добре развитата инфраструктура, ключовото географско положение на "първа европейска спирка по Пътя на коприната", ускорените процедури, сравнително ниските разходи за труд и благоприятните 10% плосък корпоративен данък.

Увлекателната история на двамата визионери водещото световно бизнес и финансово списание проследява от началото през 1996 г. с първия чужд инвеститор край Пловдив и последния подписан договор през април тази година пред камерите на централната китайска телевизия CCTV за изграждането на съвместен българо-китайски проект на "Сиенит Холдинг" АД с шендженския холдинг "Портър Сити".

Евро-китайският проект е част от стратегията за развитие на ТИЗ, която е един от най-мащабните икономически проекти в България, обединил шест частни индустриални парка в района на Пловдив и девет местни общини. 

За последните 20 години над 100 компании от различни индустрии - световноизвестни и български фирми, са инвестирали повече от 1 млрд. евро в логистични центрове и производство на всякакви изделия - от компоненти за автомобили до военни роботи. Осигурена е заетост за над 20 хил. души и непрекъснато се отварят нови работни места. 

"За да стигнем до тази светла история, минахме много трудности. Не е лесно всеки ден да обикаляш разни дирекции, напоителни системи, електроснабдяване, общини. За да стане едно разрешително за утре, както го иска инвеститорът, трябва преди това да си работил по него поне една година", казва инж. Пламен Панчев. 

Той е врял и кипял в административните лабиринти още от началото на 90-те години, когато работи в община Пловдив. Бил е инженер по озеленяване. По това време двамата с Валентин Кънчев, също инженер и собственик на малка строителна фирма, решават да построят на зелено малка жилищна кооперация за себе си и приятелите в Пловдив. 

След това си казват "Защо да не решим проблема и на други млади хора като нас, които няма къде да живеят". Започват с малки проекти и постепенно се налагат трайно в строителния бизнес. При появата на първите чуждестранни инвеститори те насочват дейността си към индустриални проекти. 

Когато през 1996 г. обясняват разпалено на хората, ангажирани с общия устройствен план на първата им зона "Марица", че тези територии ще се застроят и там ще се развие индустрия на площ, колкото още един Пловдив, те им се смеят,че това са глупости. Но двамата строителни предприемачи са визионерски настроени да направят първите индустриални зони в България. 

Започват с фабрика за преработка на череши, за нуждите на Ferrero Nahrungsund Genussmittel Industri, немския клон на световноизвестната италианска компания за сладки изделия Ferrero. Местната "Агри България" трябва да доставя български череши за бонбоните Mon Cheri и търси подходяща локация за производствена база. Панчев ги убеждава, че "Сиенит" ще се справи за 10 месеца и ще отворят за черешовата реколта през юни. 

И успяват. Ferrero препоръчва на други компании в Германия, като тръгнат за България, да потърсят "Сиенит" "да им свършат работа". "След петия нвеститор за нас знаеше всяка чужда компания, която влиза в България", казва Пламен Панчев. Но интересът към зона "Марица" повишава цените на близките имоти близо 10 пъти- от 5 на 50 евро за кв. м. 

При такъв развой през 2004 г."Сиенит" насочва инвеститорите към терени в друга община - Раковски.

"Казвахме на инвеститорите "вие си донесете машините", а другото оставете на нас, цитира двамата предприемачи списание "Форбс". 

Тогава за пръв път се взема решение да се инвестира в земя. Идват инвеститори от британската семейна фирма за производство на части за автомобили William Hughes и питат Панчев къде е индустриалната зона, а той им сочи голото поле с няколко пасящи крави. 

"Аха, това ли било. Вземаме го", съгласяват се те с прословутото английско чувство за хумор. William Hughes не само разширява производството си край Пловдив, а води втора английска фирма, допълваща тяхната дейност. 

Веднъж набрали скорост, собствениците на "Сиенит" продължават да изкупуват терени. Но им трябва партньор. Установяват контакт с една група бизнесмени от Израел, за които трябва да строят сграда в София, но инвеститорите се колебаят дали да не продадат терена на готов купувач. Панчев им дава съвет да продават, без да се притеснява, че така загърбва интересите на "Сиенит". 

Той им предлага да инвестират в терени в Пловдив. Разказва им за историческата свързаност на града с индустрията и че "ще стане промишлен лидер".

Израелците влизат с капитали в общото дружество "Сенсор" и добавят своя опит с индустриалните терени. "Сиенит" привлича и втори ключов партньор - италианската компания за промишлено строителство и металургия Ferretti Holding, и прави с тях второто смесено дружество - "Сифер".

А в зона Куклен "Сиенит Холдниг" си партнира с един от най-големите български работодатели "КЦМ 2000". Вместо да се конкурират, двете компании решават заедно да направят южната индустриална зона на Пловдив.

Сега предстои следващата голяма битка - да се помогне на компаниите и особено българските, да получат улеснен достъп до евтини пари, за да инвестират повече, "но тук става въпрос за преговори със световни банки: от време навреме вършим едни работи, които не са много наши, но малко като разместим пластовете, те после се напасват", казва пред списанието инж. Панчев.