Без препитание в края на септември са били 229 000 нашенци, 142 400 от които са "клиенти" на бюрото по труда повече от година. Според експерти по подбор на персонала продължителността на търсенето на работа зависи от образованието на кадрите. 

"Един кандидат с висше търси работа между 3 и 6 месеца. На този с основно му е нужно двойно повече време", обясни специалистът по човешки ресурси Маргарита Николчева.

Според статистиката всеки втори търсещ реализация на пазара на труда е бил със средно образование. Един от трима е бил с основно или по-ниско образование, а 14% са били висшисти.

Експерти от Агенцията по заетостта твърдят, че не всички безработни реално търсят препитание. "Голяма част от трайно безработните реално не търсят работа, а просто стоят в статистиката", признават от АЗ.

Данни на НСИ показват, че българите търсят препитание най-често чрез роднини и приятели. Над 168 000 нашенци са разчитали познати да ги насочат към конкретен работодател, докато 113 000 са търсили директна връзка с евентуалния си шеф. 1/3 от безработните са преглеждали обявите за работа, а двойно по-малко са се явили на конкурс.

От НСИ отчитат, че в периода юли-септември безработните у нас са намалели с над 50 000 спрямо предходното тримесечие. "Този спад се дължи главно на сезонната заетост, когато масово се наемат служители в сферата на туризма и селското стопанство", заяви Николчева.

Проучване показва, че до края на година най-търсените кадри ще са финансистите застрахователите и брокерите. Освен най-търсените, това са едни от най-високоплатените служители у нас. В края на третото тримесечие средната заплата на финансисти и застрахователи е била 1612 лв. 

Брокерите пък са печелили средно по 873 лв., показват данни на статистиката. Най-високоплатени остават ИТ специалистите, които получават средно по 2159 лв.