Не е лесно да се изясни истината за трагичната съдба на убития през 1952 г. Иван Цачев, тъй като в онези жестоки времена на насилствена колективизация властта се е опитвала по всякакъв начин да укрие данните за несправедливо убитите, които са дали отпор. Все пак се оказа, че като по чудо детайли от биографията му са се запазили. 

А по една случайност през годините от ухо на ухо между бивши политически затворници се носела и мълвата къде точно е погребан осъденият на смърт близък родственик на Цецка Цачева. Всъщност това става благодарение на едно известие за смъртта на друг човек, който е разстрелян на 22 октомври 1952 г. - земеделския деец Дочо Нешев Нанев. 

Той е роден в село Малка Желязна, община Тетевен. След 9.09.1944 г. е избран за организационен секретар на младежката земеделска организация - ЗМС. Искал да продължи образованието си във висше учебно заведение, но комунистите не го допускат. Младежът активно се включил в борбата на БЗНС срещу комунистическата диктатура. 

Когато обесили Никола Петков през 1946 г., Дочо бил изпратен за цели 6 години последователно в лагерите Богданов дол, Николаево, Ножарево и накрая - на остров Персин край Белене. Като по чудо през април 1952 г. той успява да избяга от Белене. 

Около половин година живее като нелегален и през това време тайно възстановява организациите в Ловешка и Плевенска област. След като води тежки сражения в околностите на селата Лесидрен и Рибарица, той продължава борбата. През октомври 1952 г. обаче, на 2 километра от родното му село е предаден на милицията от неговия съселянин Петър Петров. Обграден от милиционери и части на вътрешни войски, след упорита съпротива е ранен в крака и е заловен жив.

На бързо организирания процес му дават най-тежкото наказание. Тогава при осъдения на смърт Дочо Нешев идва Лалю Ганчев - големец от казионния БЗНС, и му казва: "Кажи, че се разкайваш за дейността си, аз съм народен представител, нещо мога да направя за теб!"

"Ти си представител на тия около тебе, милиционерски представител си ти и правиш само каквото те правят. А те убиват!"- и го заплюл. После присъдата му е изпълнена и според Муса Исинов от с. Бежаново - затворник, гробът му е в плевенските гробища, парцел 14, ред 7, гроб 12.

Интересното е, че пак по тези сведения в същия гроб били закопани и убитите от с. Драгана Стоян Добрев, Христо Ангелов и Иван Цачев. Това му доверил гробарят, който също бил турчин. 

А точно - Муса Юсеинов Хаджиев, е съден с Бежановската конспирация заедно с Никола Петков Вълов-Бежански - писател, изгнаник в Германия, сега покойник, със Сашо Илиев Павлов, Нено Казаков, Кирил Ганчев от Ралево и други.