| Милен Велчев: България се превърна във високо оценявана дестинация за инвестиране | ||||||
| ||||||
Той представи тематичния период с думите: "Днес е поредната ни редовна пресконференция от старта на предизборната кампания насам. Както обяснихме в началото, решението на нашия щаб беше да разделим периода на кампанията на четири седмици, като във всяка от тях фокусираме вниманието си върху един от важните въпроси, които чертаят днес дневния ред на България. До тук говорихме за образованието и за икономическото всекидневие. Днес ще се спрем на тема, която само на пръв поглед може да изглежда прекомерно сериозна и дори може би скучна и неразбираема. Това е темата Икономика и финанси. Когато стане дума за макроикономическия поглед към развитието на България, твърде често първата реакция на неизкушената аудитория е реакцията на отхвърляне. Били повишавали рейтинга на страната петнадесет пъти. Били сме натрупали значителен фискален резерв. Били сме покрили критериите на Маастрихт. Много често, когато слуша тези не много разбираеми, а понякога звучащи високопарно думи, човек иска да попита: а как това се отразява на джоба ми? Защо не мога да различа собственото си всекидневие тук, в това, което се говори. Разбирате обаче, че ако макроикономическата стабилност липсва, всеки от нас би почувствал това по джоба си твърде бързо, и доказателство за това, което помним твърде ясно, са събитията от 1996 година. И тъй като макроикономическата стабилност се постига трудно, поддържа се с цената на сериозна дисциплина, но за сметка на това може да бъде застрашена със сравнително доста по-малко усилия, ще ви занимая днес именно с тази тема. България се намира в регион който заема второ място в света по растеж за миналата година. 15 пъти се повиши кредитният ни рейтинг. Получихме признание за действаща пазарна икономика. Не натрупахме нов дълг, а успешно и в изгода на страната управлявахме наследения дълг. За четири години държавният дълг намаля с три милиарда 306 млн. и 600 хил. евро. България се превърна, включително благодарение на разумната данъчна политика, във високо оценявана дестинация за инвестиране. Само ще спомена, че в момента инвестираните у нас средства надвишават сумите, които получаваме по линия на предприсъединителните фондове на Европейския съюз. И това стана възможно в огромна степен благодарение на факта, че през последните четири години НДСВ освободи бизнеса от прангите на държавната опека и от натиска на управляващата в един или друг момент партия. Ние сме убедени, че единствената свобода, от която частната инициатива се нуждае, е свободата да прави бизнес. И за да не рискувам да ви стана скучен с тази повече или по-малко отвлечена тема, ще се съсредоточа върху това, което усилията ни в областта на икономиката и финансите постигнаха конкретно за град Пловдив. Ако през 2000 г. в Пловдив са постъпили 220.164 милиона лева инвестиции, през 2003 те са вече 479.500 милиона. Тук искам да отворя една скоба и да направя отклонение, което е много важно специално за Пловдив и пловдивчани. Пловдив има всички основания да се превърне в предпочитана туристическа дестинация за платежоспособни туристи; за хора, които не са дошли тук, за да пестят от почивката си. Затова, когато говорим за този град, трябва да броим и инвест
От 10,89% през 2001 година, безработицата е паднала до 7,6% в началото на 2005 г. От 221,63 лв. средната работна заплата се е качила на 254,33 лв. през 2003 г. За периода 2001 г. – 2004 г. в Пловдивска област са разкрити 12 455 нови фирми и 50 клона на съществуващи фирми. В подкрепа на тезата, че по-ниските данъци означават по-добра събираемост и, в крайна сметка, повече финансови възможности за общините, ще ви дам следните данни за бюджетните взаимоотношения на община Пловдив с държавата. Размерът на отпусканите субсидии плюс размера на държавния трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица, съгласно Закон за държавния бюджет на Република България, е бил 19 млн. лв. през 2002 година и е достигнал 55 млн. лв. през 2005 година. Както виждате, отвлечено звучащите на моменти цифри, както и темата за макроикономическото развитие на страната, могат напълно реално да бъдат преведени на езика на всекидневието, а освен това, в крайна сметка, засягат живота на всеки от нас. Затова накрая искам да кажа: нека никой да не се блазни от перспективите за бързо изхарчване на натрупания с огромен труд и за осем години фискален резерв. Печатането на пари или простото преразпределение на доходи и налични средства няма да ни направят по-богати. По-богати ще станем само ако работим по-добре и повече; ако харчим разумно и привличаме инвестиции". |
Още новини от Избори 2005:
