| Митове и легенди за Мильо, който всеки ден ни гледа от Главната! | ||||||
| ||||||
Според зрителка, която се обади в ефир, рождената му година е почти сигурно 1922-а. Има версии облаче и за 1920. Припомняме, че Мильо е бил нормално дете, но след заболяване в началното училище се е стигнало до познатите психически отклонения. Много вероятно е причината да не е била някаква болест, а жестоките побои, които му е нанасял вуйчо му. Мильо е бил сирак и вуйчо му и жена му са се грижили за него. Ако под "грижи" разбираме постоянните побои и оставянето му да гладува. Редовната зрителка на ПОТВ пък написа писмо, в което разказва, че според нейни познати като младеж Мильо е бил вкаран от милиционери в ареста и там също е бил жестоко бит. Тома Спространов разказа за почти ежедневните си срещи със своя съсед. Според други зрители Мильо е загубил желание за живот след известната случка, когато някакви младежи го хвърлят в студените води на езерото на Цар Симеоновата градина. "Скимтеше като куче", спомня си един свидетел на гаврата. Според някои Мильо почива някъде към 1973 г. Продавачка в магазин, където са приютявали Мильо на топло, твърди, че той умира към 1976-77-а година. Последният спомен за него е, че вече ходил окъсан и все по-малко са били тези, които са му помагали. Намират го вкоченен в стаичката му на ул. "Теодосий Търновски". Вълнуващата легенда за свръхчовешката надареност на зевзека карала мнозина да го замъкват някъде, да му разказват разни истории за жени и да го карат да се възбуди. Искали да видят истина ли е. Така един недалновиден млад мъж завел годеницата си пред прозореца на Мильо, за да го гледат като се съблича. Гледали, гледали, след което момичето развалило годежа. Д-р Георги Лазаров, съученикът на загиналия в концлагер музикант Сашо Сладура от някогашния френски колеж в Пловдив, е инициаторът за паметника на Мильо преди години. Емигрантът в Балтимор, САЩ, дари средства и за паметник на Сладура. Скулптурата е дело на майстора Данко Данев. Мильо, с ръка на ухото и друга – дълбоко в джоба, седи на стълбището над Главната, където често е бил виждан приживе. "Той беше един безобиден идиот, аз го помня – разказва в свое интервю бившият ректор на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" проф. Огнян Сапарев. Смятам, че той е най-големият символ на Пловдив след тепетата. Мильо беше симпатичен идиот, докато атмосферата в Пловдив е идиотска, но не толкова безобидна". |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 8 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
