| Готов е язовир "Пловдивци“ - първият за питейни води за последните 30 г. | ||||||
| ||||||
Републиканската пътна мрежа е 20 хил. км, а ВиК мрежата - 90 хил. км или 4,5 пъти повече. Тази инфраструктурата е проектирана за население от 9 млн. души и при други характеристики на индустрията. Заради демографската криза населението е около 7 милиона, като потреблението на вода за промишлени цели е намаляло в пъти, но необходимите за поддръжка на мрежата средства растат и те са факт, независимо от броя на живеещите в дадено населено място. Предвид променената ситуация нормативната уредба в сектора трябва да се осъвремени и затова се подготвя Закон за ВиК, съобщи министър Аврамова. В напреднала фаза е и подготовката на инвестициите в над 400 обекта в 15 административни области на страната, които ще бъдат направени от ВиК операторите с 1,9 млрд. лв. от Оперативна програма "Околна среда 2014-2020“. Заместник-министър Николай Нанков съобщи, че през последните четири години МРРБ е инвестирало 75 млн. лв. във ВиК инфраструктура. За същия период над 332 млн. лв. са реинвестирани от самите ВиК оператори. Отделно в периода 2007-2013 г. по линия на европейските фондове, ПУДООС и бюджета бяха изградени или рехабилитирани 51 пречиствателни станции и стотици километри ВиК мрежа в цялата страна. Едно от основните предизвикателства пред ВиК сектора е недостигът на ресурс. Нуждите, според анализа на Световната банка, са 11 млрд. лв. Темата с публично-частните партньорства и концесиите не стои на дневен ред, каза зам.-министър Нанков. При подготовката на Закона за ВиК ще се спазва принципът за запазване на социалната поносимост на цената на услугите. Ще се предложи и механизъм, по който уязвимите групи да се възползват от помощ за осигуряване на питейна вода. Заместник-министър Деница Николова отчете, че около 25% от ресурса на Оперативна програма "Региони в растеж“ е вече оползотворен, отчетен и възстановен от Европейската комисия. Общо са договорени над 86 % от бюджета ѝ. Над 80% е договарянето на средствата по петте програми за трансгранично сътрудничество. В ход са и подготвителните мерки за бъдещия период. Очаква се България да получи увеличение на ресурса след 2020 г. Предвижда се европейското финансиране за следващата програма за развитие на регионите да е около 1,464 млрд. лв., към които ще се добави националното съфинансиране. Предвижда се 6% от ресурса да бъде насочен към развитието на 10 от най-големите градове, а останалата част от средствата да се насочат към проекти за териториално развитие. Проектът на програмата трябва да бъде готов до края на март 2020 г. Ще се търси възможността за разширяване на регионалните съвети за развитие. Предвижда се те да поемат допълващи функции и да подпомагат управляващите органи на оперативните програми. |
Още новини от Национални новини:
