Пловдив отбелязва 142 години от Освобождението си от турско робство | ||||||
| ||||||
Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя, ще участват Военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитет "Родолюбие“. Слово по повод годишнината ще произнесе доц. д-р Петър Ненков, военен историк, преподавател във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) гр. Пловдив, водещ ще е актьорът Петър Тосков. На поклонението ще присъстват кметът на Пловдив, народните представители от град Пловдив в 44-то НС, областният управител, председателят на Общинския съвет, началникът на гарнизон Пловдив, почетни консули, общински съветници, зам.-кметове, районни кметове, представители от Общината, общественият посредник към община Пловдив, представители на армията, църквата, политически и обществени организации, граждани, медии. Битката за Пловдив е последното от големите сражения в историята на Руско-турската война 1877 – 1878. Победата отваря пътя на руските войски към Беломорието и Одрин, към победния край на войната. На 14 януари дивизиите от отряда на ген. Гурко настъпват към Пловдив от север и запад. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари ген. Дандевил заема северната част на Пловдив – "Каршияка", но е спрян от горящият мост на Марица и турските батареи по тепетата. Заедно с руските войски са и българите разузнавачи Георги Цариградски, Петър Гатев и още десетки безименни герои. От щаба на руските войски, разположен на запад от Пловдив, наблюдават огромни пламъци и десетки огнени петна по тепетата. Чуват се глухи гърмежи, последвани от острия звън на камбаните по християнските църкви. Започва опожаряването на града. В тези часове чуждите консули правят опити да спасят един от най-красивите градове на Ориента. Тяхната намесата пред османските власти завършва с думите на турския валия на Пловдив: "По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци". Тогава френският вицеконсул Боасе осигурява оръжие за християните, които се организират в отряди за защита. Съдбата отрежда мисията на освободител на Пловдив на капитан Александър Бураго, който с 63-ма драгуни навлиза в града от запад, използва изненадата и заема централната част. Заедно с въоръжените отряди от българи, кап. Бураго превзема железопътната станция и започва прочистването на кварталите от черкезите. В ранните часове на 16 януари 1878 г. ген. Гурко получава донесение, че Пловдив е освободен и по обяд е посрещнат от българското население на ул. "Съборна" под тържествения звън на камбаните по Трихълмието. Турските войски бягат от Пловдив, но в своята злоба на победени воини извеждат от затвора "Ташкапия" 123 българи – участници в освободителното движение, за да ги избият в местността "Остромила". Сред тях е големият родолюбец Душо Хаджидеков. На 16 януари 1878 започва свободният летопис на Пловдив – най-големия български град, стопанско и духовно средище на българските земи. Българите в Пловдив показват своята политическа зрялост и поемат управлението на града. |