| Спомени от соца: За Великден, "Пинк Флойд" и българската лютеница | ||||||
| ||||||
В сблъсъка има голяма доза неразбиране. Пишещият тези редове се осмели да каже, че никакво преследване на вярващи на Великден не е имало, поне през 70-те и 80-те години. Имало е страх по инерция от 50-те години или страх, защото някой просто си е бил страхлив. "Не ходи там, може да си имаш неприятности“… Но в резултат на това избухна остър спор. И въобще в споровете за комунизма има едно смесване на времената. Поставят знак за равенство между 50-те, 60-те, 70-те и 80-те години. В последните 15-ина години на комунизма в софийски църкви не е имало никакво преследване и забрани хората да ходят, казват повечето свидетели от онова време, лично съм свидетел и аз. За преди това не мога да твърдя, но има хора, които свидетелстват, че са били кръстени и са ходили на църква и през 60-те. От любопитство, още като ученик в началното училище, обикалях по църквите в София на Великден. Беше навалица, нямаше места, едвам се вреждаш да влезеш. След служба хората се прибираха по улиците със запалени свещи в ръце. Обикалял съм и по три църкви на нощ – Св. Седмочисленици, Св. Неделя, Руската църква, Св. Петка и др. Проблем бяха гамени, които вдигаха шум в църквите по време на служба. На една от последните служби преди да падне режимът, си спомням, че накрая свещеникът в "Св. Неделя“ произнесе сърдито слово – "Какво да кажем за младежите, които вдигаха шум и се подиграваха по време на службата…“ В храма "Св. Ал. Невски“ не пускаха, само с пропуски от Светия Синод за избрани. Храмът беше ограден отдалеч, но не да попречат на вярващите, а защото там имаше дипломати и туристи от Гърция, за тях осигуряваха места. На Великден в София се изсипваха автобуси с гръцки туристи. Гранд хотел "София“ (сега "Радисън“) се напълваше. Затова след 10 ноември 1989 г. най-голям наплив на Велик
Сега има драматизации колко било страшно при комунизма, но то сега има и купища закъснели антикомунисти, които се борят с комунизма след дъжд качулка. Когато се опиташ да кажеш нещо такова – нямаше преследване, веднага те обявяват за носталгик, комунист, доказваш, че било хубаво тогава. Не. Просто някой трябва да реагира на толкова много драматизации колко е било страшно. Преди време чух с потрес в новините по телевизията за първия концерт на "Дийп пърпъл“ у нас, как идвали тези, които били забранени и учениците ги слушали тайно по мазета. Нямаше такова нещо. Това не е идеализация на Тошово време, а реалност. От това Тошовото време няма да стане по-красиво или по-хубаво от сегашното. А като го нарисуваш, че са били страшни репресии на Великден и "Дийп пърпъл“ са били забранени, какво? Всеки може да има някаква случка, някои привеждат свидетелство, че през седемдесет и някоя си година в Казанлък или някъде си учител бил уволнен, че ходил на църква по Великден, на друг му взели пионерската връзка за същото, на трети му чели конско и т. н. Но това са по-скоро изключения, винаги е имало натегачи партийци, партийни секретари, милиционери, които си позволяваха да издевателстват по незначителен повод. Режимът имаше друга политика - да отклонява хората от църквата на Великден. Същата вечер пускаха по телевизията американски филми или концерти на западни групи – практика в последните 20-ина години на комунизма. Като цяло у повечето хора нямаше страх да ходят на църква. Който е искал – ходил е. По "Оборище“ и "Шипка“ чак до канала хората се прибираха със запалени свещи, имаше един случай милиционер да каже на едно момче от махалата да загаси свещта, ама той не я загаси (случка от края на 70-те). Страхът у някои е вътрешно състояние, за някого може да са били страшни репресии, защото е разправял вицове за Тато на жена си на ухо в кухнята. Някои си ги разправяха открито сред приятели. Всеки има някакви лични впечатления, понякога откъслечни, но ги екстраполира върху цялата държава, казва – аз съм свидетел, страшно беше. Но от дискусията из интернет си личи, че преобладават тези, които са ходили безпроблемно на църква, че масово са боядисвани яйца и са разменяни козунаци. Покрай споровете за църквата, се намесват и тези за ограничен
В споровете някой припомня, че бил забранен например "Пинк Флойд“, защото във "Файнъл кат“ се казва: "Рейгън взе Бейрут, Брежнев взе Афганистан…“. Да, ама други припомнят, че са си пускали "Пинк Флойд“ в софийска гимназия по училищната си радиоуредба, в началото на 80-те години. А после, през 1989 г., "Балкантон“ издаде плоча на "Пинк Флойд“ – "А моментари лапс ъф ризън“. Както и да е, за музиката е цяла отделна тема. Един кратък коментар на проф. Ивайло Дичев в споровете във Фейсбук като че ли най-добре описва ситуацията: "…Поне след 75-а година (Хелзинкската конференция) религията не беше притеснявана. Идеолозите искат да превърнат целия период в едно – едните, за да го демонизират, другите, за да го възвеличат. Но комунизмът има история – не само се развива, но и сам се "свали“. Което прави мисленето за него по-трудно.“ Наистина е трудно да се опитваш да описваш обективно какво е било, когато едните искат да демонизират, а другите идеализират. Преди време написах един коментар във Фейсбук, че лютеницата при соца е била по-хубава, по-вкусна, имало е повече видове. Леле, като ме нападнаха – как може да хваля онази лютеница, как сме ходили на бригада в мръсни консервни комбинати, имало плъхове и т. н. Ама може ли малко обективност? Не става дума за идеология, комунизъм, а за домати. При комунизма нямаше пластмасови домати, технологиите не ги бяха измислили още. Тогава имаше 170 консервни комбината, хората си харесваха лютеница от един или друг. Сега има работещи под 10 консервни комбината, дали там няма плъхове, приемаме, че няма. Но използват други сортове домати, безвкусни, използват и китайско доматено пюре. Това е. Не е до комунизма. |
Още новини от Национални новини:
