| Кирил Маричков: Да стиснем зъби в кризата, никой няма да умре от глад | ||||||
| ||||||
Големият певец и композитор не е от хората, които обичат да се оплакват, не го прави и сега. Въпреки че и той като други творци бе засегнат от кризата и предстоящите му концерти със супергрупата "Фондацията" паднаха заради епидемията. Очаква ли ни тежка икономическа криза, как българите разбират свободата и защо навремето не е могъл да стане летец, Кирил Маричков сподели пред "Ретро". - Г-н Маричков, как се чувствате в условията на карантина и заплахата от коронавируса? - Само не ме питайте за коронавируса. Чувствам се като затворник вкъщи, не излизам. Обаче започнах да пиша книга, автобиография. Дълго време не исках да правя това и отклонявах предложенията. Струваше ми се, че светът няма толкова голяма нужда да се занимава с моята личност… Но сега, когато съм вкъщи заради тази карантина, реших поне да свърша някаква работа. - Вече се спори доста за извънредните мерки в държавата и тяхната продължителност, има различни мнения. Вие смятате ли, че те са адекватни? - Спори се, но аз смятам, че няма друг начин. Вижте какво става по света! Многото информация за епидемията стряска хората, според някои наплашването било повече, отколкото трябва, но аз не съм на това мнение. Много ми е неприятно, че трябва да си стоя вкъщи, но съм съгласен да спазвам мерките и призовавам и останалите да го правят. Защото, ако сега погледнем например колко хора са заразени в Ню Йорк… Този мегаполис има горе-долу двойно население на България, а заразените са около 200 000 души. В България засега са заразени около 900 при население на половината на Ню Йорк. А не да кажем 100 000, както би било, ако бъдат в съотношението спрямо Ню Йорк. И това категорично показва, че мерките у нас са правилни и колкото повече се спазват, толкова по-леко ще минем тази криза. Нищо, че психологически и по всякакъв друг начин са доста неприятни, както, разбира се, и за икономиката, но това важи за целия свят. Ще има една световна криза, след като премине това, но мисля, че нас сравнително по-леко ще ни засегне. - Защо мислите така, доста хора започват да остават без работа? - Хора остават без работа навсякъде по света в момента. Ще прозвучи може би малко грубо това, което ще кажа сега. Виждам, че държавата вече взема мерки и тези хора ще бъдат подпомогнати, така че никой няма да умре от глад. В България никога не е умирал човек от глад, страната ни е била късметлийка в това отношение. И в най-бедните години не са умирали хората от глад. Да, били са бедни, живели са трудно и сега така може да се случи много хора да обеднеят, но от глад няма да умират. - Тези ваши думи може да предизвикат бурни реакции сред хората… - Защо? Аз им казвам на хората нещо позитивно, хубаво. Че няма да умрат от глад. Ако им кажа, че ще умираме от глад, по-весело ли ще им стане? - Може да ви репликират например за клошарите, които ровят по кофите и не се знае тяхната съдба. - Ама това си е тяхна работа. Те са си го избрали да бъдат такива. Да не би да не са имали възможност да станат нещо друго. Освен това повечето от тях ровят за хартия или други неща, за да вземат някой лев. За съжаление, е точно така. У нас има нужда от работна ръка, а той седи там, бърка си в носа и в един момент решава да ходи по кофите за боклук. Скоро ми се случи следното: Една мургава жена, от тези, които трябва да наричаме с името на една напитка, ми просеше да ѝ дам пари за хляб. Аз ѝ казах, че няма да ѝ дам, но ще ѝ купя един хляб. Тя обаче "не, не, дай някой лев". Казах ѝ "Ще ти дам 5 лева, ако хванеш една метла и изметеш наоколо", а тя – "Ха, няма да ти мета улицата за 5 лева!". Няма какво да хленчим толкова много и да се оплакваме. Че не сме добре, не сме, че сме най-бедната държава в Европа, и това е вярно. Обаче при всички случаи, ако се погледне целият свят, знаете ли между кои проценти сме ние? Между осемте процента най-заможни общества. Тоест 92 процента от населението на Земята живеят по-зле, отколкото хората в България. Сериозно ви казвам. Прочетох такава статистика и доста се изненадах. И тя е по няколко параграфа. Единият е свободата – нещо, което за една част от българите май не е много важно. - Защо? - Защото българинът е такъв. Какво да направим сега. Като гледам някои хора, като че ли разбират свободата по друг начин – да не спазват наложените ограничения, които са за тяхно добро, и да се юрнат насам-нататък да заразяват родителите си. Нещо, което видяхме около празниците. В този смисъл казвам, че малко накриво се разбира свободата. И пак да кажа за тази статистика. По показателя "свобода на словото" ние сме между 10-те процента общества по света, където има най-много свобода на словото. Въпреки че сме на последно място в Европейския съюз. По показателя "религиозни свободи" сме в 8-те процента. Като притежаване на собствено жилище – също. Като банкови сметки – също. Оказва се, че хората, които въобще имат банкова сметка, са десет процента от населението на Земята. Ние и по този параграф сме супер. Така че според тази статистика ние сме сред 8-те процента най-добре живеещи хора в света. И аз, да си призная, съм малко изненадан, но така излиза. Нека малко по-малко да хленчим и да се оплакваме. Аз мисля, че ние сме късметлии за много неща. И в тази пандемия, дано да се окажа прав, пак сме късметлии. Сравнително малко засегнати, но дано да не се развалят нещата. - Хората на изкуството вече са сред най-засегнатите в тази криза, особено тези на свободна практика, какъвто сте и вие. Първо затвориха театри, кина, концертни зали… - Да, така е. С "Фондацията" имахме предвидени повече от десет концерта, които се провалиха. Но не искам да хленча и за това. Случило се е, какво да направим? Тази държава откъде да вземе пари да помогне на всички? Как точно става тоя номер? Вече не се печатат пари в България, колкото сме изкарали, толкова пари има. Ако вземем да напечатаме пари и да ги раздадем на хората, всичко ще се оправи, но тогава нали знаете какво се случва? Преживявали сме го в миналото, когато се печатаха пари преди Десети ноември. И се оказа, че тези пари не струват нищо в един момент. Ние сме държава с малки финансови възможности и за малкото си възможности много добре се справяме. Някои от нашето съсловие, хората на изкуството, наистина са много зле, но както разбрахме, и на тях ще им се помогне, ще им се изплатят заплати. Но аз да взема да се оплаквам например, че са ми паднали 12 концерта и че ще умра от глад, не, няма да го направя, защото не е вярно. Мога да издържа. И те би трябвало да стиснат зъби и да преживеят тази криза. - Стана ясно, че свободните творци могат да получат по три минимални заплати като държавна подкрепа. Според някои артисти това обаче е крайно недостатъчно. - Ама те няма да работят тези три месеца! - Но те не са виновни за това. - А кой е виновен?! Бойко Борисов ли е виновен, че има пандемия?! Просто това е положението. Пак повтарям, в цял свят е така. Намирам за безобразие някой да казва, че да му дадат 3 минимални заплати в момент, в който нищо няма да прави, и то в държава, която по принцип е бедна, било крайно недостатъчно. Категорично не съм съгласен! На мен и да искат да ми дадат пари като свободен артист, няма да ги взема, защото те ще трябват за по-важни работи. Защото ще ме е срам да ги взема. Защото знам много добре, че мога да издържа примерно, да кажем, една година, без да работя. Имам малко събрани средства. И друго нахалство има обаче! Някъде тези дни припомниха изказване отпреди години на един политик, сега финансов министър, че било срамно човек, който е на 50 години, да няма спестени 20 хиляди лева. И това също е безобразие. Както казвам на артиста, че би трябвало да не се оплаква и да не хленчи, че ще вземе три заплати, така и на този мъж трябва да му кажа, че това изказване е безобразие. Откъде накъде ще съди по себе си? 90 на сто от артистите не само нямат, но няма и да имат събрани 20 хиляди лева. Това е пък сигурно също. И не само артистите. Това важи за народа въобще. Банкови сметки може да имат, но 20 000 лева в тях няма. Така че нали разбирате, опитвам се да гледам обективно на нещата. И от едната, и от другата страна. Аз например имам 20 хиляди лева спестени. Но както вече казах, вероятно ще ги похарча за една година, ако няма "постъпления". - В момента много се коментират реакциите на президента и според мнозина той не обединява, а разединява с изказванията си. Какво е вашето мнение? - Сега ще ви кажа нещо съвсем различно. Като малък страшно мечтаех да стана летец. Едно време, когато отивахме в казармата, имаше едни много унизителни прегледи. Заставаш гол пред една комисия и те питат: Какъв искаш да станеш като войник. И аз казах: Летец. Някой път вземаха предвид това. Аз го казах много сериозно и даже показах някои познания по самолети, ракети и пр. Те ми отговориха обаче, че не мога да стана летец, защото съм много висок. Над 1,80 м не вземали. Явно кабините на тези МиГ-ове са били малки. Не станах летец и бях много нещастен. Случи се така, че когато веднъж около "Българската Коледа" се видях с президента Радев, му казах, че съм искал да стана летец. Той ми отговори – по-хубаво, че не съм станал, защото пък тогава е нямало да ги има тези хубави песни, които съм написал. Така че не искам да казвам нищо, което да е неприятно за човек, който е бил летец. Но да ви кажа откровено, не ми е приятна тази ситуация и това, че се получава такъв разнобой, още повече по време на тази пандемия. Мисля, че "двамата големи" трябва да намерят сили да действат заедно. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 17090 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2849 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
