Изтъкнат български поет почина от коронавирус в Ню Йорк | ||||||
| ||||||
Роден е в Кюстендил на 4 май 1945 г. Израства и учи в София. През 1969 г. се дипломира като радиоинженер. За кратко работи като проектант в "Транспроект“. Редактор във в. "Орбита“ (1971 – 1973), "Литературен фронт“ (1974 – 1982) и изд. "Народна култура“ (1983 – 1989). От 1990 г. Георги Белев живее в Бостън. През 1993 г. взема магистърска степен по сравнителна поетика от Бостънския университет. Като преводач първо се изявява в България, превеждайки американски поети. Публикува две книги с избрани стихотворения от съвременните американски поети Робърт Блай (1986) и Голуей Кинел (1989). След като емигрира е инициатор за издаването на може би най-хвалената антология с българска поезия в САЩ – антологията "Глина и звезда: съвременни български поети“ (1992). Ето едно от стихотворенията му: ЖИВОТ Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам - кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми - същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера, вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не ходи, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа... И вече знам, че ще случи! Дори се готвя, спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов - лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи - лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се умножават като амеби, само че по-бърже. И пъплят, падат от тавана в лъжицата ми... Боже, канибалство! Жена ми гълта замижала. Но тя ли е? Тъй чуждо диша, а ноздрите и горната й устна туптят особено и все по-близко... Ще спя отделно, ще подпра вратата с живота си - присъда доживотна. С леглото ни! - лъжата ме поправя и влажните й мишци ме затискат в изпитана, последна хватка. |
Още по темата: | общо новини по темата: 17090 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/2849 ] следващата страница |