Най-старият клуб в България в момента се намира на място, което е крайно незавидно – последното в първата ни дивизия, с 3 загуби, голова разлика 1:8. Ако отборът загуби и мачът в неделя с Локомотив (Сф), тогава нещата ще добият катастрофален вид, защото след това следват гостуване на негостоприемния стадион в Смолян на Родопа, а после и домакинство на Славия.
Нова загуба в Пловдив от софиийското Локо окончателно ще прекърши показалите слаба психическа устойчивост футболисти на Ботев. В три мача “канарчетата” играят, нападат,
създават положения и ... губят. Първият мач от първенството беше показателен за тази психическа нестабилност. ЦСКА излезе на терена и вкара два гола за 10 минути. През това време Ботев просто ритаха топката накъдето им свърне. Късмет, че ЦСКА не бяха концентрирани, иначе резултата до почивката можеше да добие ужасяващи размери.
Изведнъж второто полувреме на терена излезе друг отбор. Силна, динамична игра, разнообразна атака, мотивация. Близо 25 минути шампионът ЦСКА беше в почти глуха защита, объркан, изнервен и допусна гол. И беше на ръба да допусне обрат... И тогава отново дойде психическият срив. За 5 минути ЦСКА вкара нови два гола. И мачът приключи.
По подобен начин се развиваха и другите две
срещи на Ботев – и срещу Берое, и срещу Черно море. Атаки, положения и загуба.
Ако погледнем отбора в трите основни показателя на играта – защита, средна линия и нападение, забелязваме следното:
Защитата на отбора е отново ахилесовата пета. С изключение на Лилчо Арсов всичко пред него е като „разградено лозе”. Липсва основна фигура, водач на защитата, какъвто преди време беше помощник-треньорът на националния отбор Петър Хубчев. Спокоен, уравновесен, знаещ къде да се пласира и как да пази топката. Бековете на Ботев са повече наблюдаващи от първия ред, отколкото активни защитници. В приятелската среща с Берое имаше проблясъци, но с проблясъци трудно ще се спират нападателите на Локо Сф, Славия, Левски и Локо Пд. В тази приятелска среща се видя, че алтернатива на Лилчо Арсов на вратата няма – след като резервния вратар имаше едно положение да спаси, а за малко не го проигра и него.
Халфовата линия разчита изключително много на Коце Видолов. Ветеранът наистина знае кое как се прави, но той не е вечен. Недко Миленов, на моменти и Боби Димитров, показват доста стабилна игра, но все още не могат да намерят онзи ритъм на игра, при който да пуснат пас на 50 метра и той да не е пресечен. Като цяло халфовете на Ботев все още стоят мудни на терена (с малки изключения), и особено ако отбора пада в резултата, затъват в еднообразни разигравания.
Нападението на Ботев откри своя централен нападател – нещо, което му липсваше от времето на Бо Хвойнев. Висок, силен физически, с чувство към гола, играещ технично и с крака, и с глава, Муши има всички технически данни да стане лидер на атаката на Ботев. Все още губи концентрация прeд вратата на противника и пропуска – нещо, върху което трябва да поработи в най-скоро време. Крилата на Ботев също играят добре и разнообразно, като се опитват да захранват с топки Муши.
Като цяло в атаката на отбора се забелязва една отчайваща тенденция. Футболистите на пловдивския отбор се опитват да влязат в противниковата врата с топката. Няма човек, който да поеме отговорността за директен обстрел на вратата от средно и далечно разстояние. Нападателите и халфовете на Ботев се опитват да изведат футболист на абсолютно празна врата – задача, доста трудна в реални условия срещу отбори извън селските групи. И тъй като в един реален мач подобни ситуации се появяват веднъж или двата пъти, то тогава пропуските на нападателите изглеждат фра
пантни и влияят много върху играта на отбора като цяло. Крайно време е халфовете и нападателите на Ботев да почнат да обстрелват вратата на противника и от по-далечни разстояния.
Треньорът на отбора, Ясен Петров, засега се опитва да запази спокойствие предвид крайно негативните резултати на отбора. Ясен е човек интелигентен, възпитан, ерудиран и познавач на играта като такава. Това, което при него донякъде се явява проблем, е честата смяна на схемата на отбора и на единиците, които играят на терена. Това говори за липса на ключови играчи, и поради която липса започват безкрайни въртележки с цел да бъде „запълнено” мястото. Ясен е наясно със възможностите на отбора и докато предсезонната прескоференция президентът Христолов обяви, че целта на отбора е „Златната среда”, то на последната пресконференция се чуха така мразените от публиката на Ботев думи
„борба за оцеляване”.
Тази година публиката на отбора показва достя явни признаци на изнервяне. Явно и на нея й омръзна позицията „асансьор” на най-стария футболен клуб в България, разкъсван между изпадания и връщания в групата. Това за съжаление действа на футболистите точно обратно на желанията на феновете. Футболистите са на ръба да изпаднат в панически страх от собствените си фенове, или още по-зле, да се конфронтират от тях. Гръмките заглавия на вестници от типа
„Фенове бият играчите на Ботев”,
„Публиката ще остриже гола глава футболистите на терена” могат само и единствено да създадат нов фронт на напрежение в отбора, и то фронт там, където никога не е имало такъв – сблъсък играчи-фенове. Първите искри на подобна война припламнаха в приятелския мач с Берое, когато
Какалов показа среден пръст на собствените си фенове. Единсвеното хубаво в цялата ситуация е твърдостта, с която изп. директор на клуба Коце Костадинов реагира на случката. Секунди след последния сигнал на съдията десетина фенове се опитаха да влязат на терена, но Коце Костадинов застана между тях и Какалов, след което накара футболиста да се извини лично на всеки един от феновете. Веднага след това стана ясно, че
Какалов ще бъде глобен 500 лева – предвид, че Ботев не разполага със средствата на другите отбори, тази сума най-вероятно
доближава половината заплата на футболиста.
Прогнози за бъдещето на отбора на този етап е крайно трудно да се правят. В отбора определено има живот, има хъс, също и изпълнители. А най-хубавото е, че огромна част от футболистите са „родени” в Ботев, играли са за почти всички формации и знаят какво значи името „Ботев”. Това личи във всеки един мач срещу кръвния враг – Локомотив, които в последния мач за Купата на страната стигнаха дотам 80 минути да не могат да вкарат гол на отбор от тогавашната „Б” група, играещ с човек по-малко. Дори гостите от Ливърпул са били изумени от отсъжданията на съдията в този мач, отсъдил два гола в полза на Локомотив ...
Колкото и клиширано да звучи, неделният мач с Локомотив София ще бъде ключов за есенното представяне на отбора. При евентуална победа Ботев може да влезе в ритъм, който да му донесе поне 4 точки в следващите два мача, докато при загуба има огромна вероятност след седмия кръг да е все още на последното място с нула точки – нещо, което ще предреши в голяма част не само есенния дял, а и първенството като цяло за пловдивския отбор.
И като контрапозиция на феновете на Локомотив – за футболът в Пловдив и в България никак няма да е добре Пловдив да остане с един отбор в „А” група. Защото последните 3-4 години в България се играе едно истинско дерби, и то не е в София, а тук, под тепетата. Това е срещата между двата големи пловдивски отбора
Ботев и Локомотив.
Източник: Тодор Кирилов