Jaltite DEBILI ne gi razbirat tiq neshta.....

айде и тоя взе да приказва за ниви... ами впрягай добичето и ори, ори... бездруго селския е стар каруцар, поне крантата ще ви я осигури

Кога играят нашите алита с Локо Сф? В неделя ли? Мани, мани... още два дни АГОНИЯ!!!

Преди точно 31 години... денят пак беше слънчев, настроението- приповдигнато, публиката отляво /по посока погледа към терена/ на козирката на стадион 9 септември- заела два часа по-рано своите места... Поредното дерби Локомотив Пловдив- АфД Тракия. Поредната среща на отбора на демократите и отбора на властимащите и Партията. От лявата страна на козирката на големия стадион седяха свободолюбивите, бохемите, от другата- тракийците, комунистите, блюдолизците... Първото полувреме Локо нападаха към страната, където седяха неговите фенове, шеметно начало и край- 3:0! Един от головете беше на Зума. От фаул естествено. Точно от ъгъла на наказателното поле: силно фалцираната топка прехвърли стената и се заби точно в сглобката: вратарят не мръдна, впрочем нямам спомен кой беше тогава на вратата на Тракия... може би Раденков? Второто полувреме се заформи нов голов екшън: 5:1, 6:2, 7:2 и в крайна сметка Локото спряха да играят, явно осъзнавайки, че на всеки техен гол съдията ще подарява поне по една дузпа на тракиийците. След мача... абе какво да ви кажа... По ония времена се допускаха единствено първомайски и деветосептемврийски манифестации... обаче тая ОСМОСЕПТЕМВРИЙСКАТА не влезе в никакви хроники. Народната милиция беше напълно неподготвена, шокирана, изобщо не посмя да навлезе в многохилядното множество, заляло града от стадиона та чак до Червения площад! На следващия ден, 9 септември вече бе онази, казионната, партийната, комунистическата манифестация, обаче... привържениците на по-добрата идея в този град ВЕЧЕ НЕ БЯХА НА ПЛОЩАДА! А и какво да правят там? Там бяха всички разнебитени от снощния погром жълто-черни фенове и техните партийни лидери. Всички с омърлушени лица... Някой им бе провалил ЮБИЛЕЙНАТА ДЕВЕТОСЕПТЕМВРИЙСКА МАНИФЕСТАЦИЯ ПО ПОВОД 30-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОБЕДАТА НА КОМУНИСТИТЕ! Същите тези комунисти, които при очертаващия се разгром предната вечер взеха всички мерки той да е в рамките на понасящото се... Направо не ми се мисли какво щеше да стане с прехваления комунистически жълто-черен клуб, явяващ се тогава флагман на народната власт, на Градския, Общинския и Окръжния Комитет на БКП ако тогава живеехме в демократична страна! Както и да е. Господ забавя, но не забравя: сегашната черна серия на Митюселското тимче МОЖЕ БИ е оня Видовден за тогавашната минимална загуба на отбора на Партията! Честито на всички локомотивци! Честито на свободолюбието! За всички, онези които не са имали шансът да гледат на живо развенчаването на мита за непогрешимостта на Партията /разбирай- при избора на партиен фаворит в спортните среди на град Пловдив/ ще нахвърля още няколко щриха. -Първото полувреме се игра на дневна светлина, а второто- на ел. осветление. Може би и Господ помогна за невероятната атмосфера в края на мача, когато светлините на рефлекторите и тези на запалените факли се смесиха, за да осветят триумфа на работническия отбор над партийното величие; -Светлинното табло отказа да работи и при седмия гол не можа да изпише тази така елементарна иначе цифра "7". Наложи се операторът да тръгне назад и накрая надписът спря на единицата. Една тъй никаква, тъй мижава утеха за тракийци: Локомотив Пловдив- АФД Тракия 1:3... -Йордан Кичеков бе освободен предната година от отбора на Тракия най-вероятно поради "некадърност". В този мач обаче Кичека развинти защитата на жълто-черните, вкара и два гола. Два гола отбеляза и Зума. А за Гочо какво да кажем: той бе във вихъра си по дясното крило! Всеки негов набег вещаеше гол във вратата на партийния фаворит. Един от головете всъщност беше и автогол на Димитър Димитров от Тракия, ако се не лъжа. Горкичкият, в един момент от второто полувреме той не знаеше накъде да изчисти топката! -На следващия ден вестниците излязоха както обикновено в дни на национални празници: с едри букви в прослава на Партията и светлото бъдеще и напълно орязани спортни колони. Някъде в дъното на местата, предназначени за спорт, с много ситни букви и в телеграфен стил бяха изписани резултатите от поредния кръг в А РФГ. Местният вестник "Отечествен глас" излезе след два дни. В обширна статия, в стил "Николай Галов" пловдивският спортен репортер Георги Гичев /мир на праха му!/ бе отприщил целия си журналистически плам и давайки простор на таланта и обичта си към непартийния, но за сметка на това тъй популярен пловдивски клуб, бе публикувал одата си на радостта. После разбира се, имаше привиквания в сградата на ГК на БКП, обаче какво от това: важното бе, че хилядите локомотивци имаха възможност още веднъж да съпреживеят триумфа отпреди два дни. - Не му остана длъжен и легендарният Николай Галов, разбира се. "Колегата Галов" написа една възторжена статия в понеделнишкия брой на в-к "Комсомолска искра", но тъй като него си го знаеха от кой отбор е, май му се размина... Съвсем в края да напомня, че в тогавашното първенство Локомотив започна с победа във Варна срещу Ч.море с 3:1, победа в Пловдив с 2:1 над Левски и равен като гост /не помня вече срещу кого/ преди този паметен мач от 4-ия кръг срещу местния враг. Така че след четвъртия кръг Локо имаше три победи и един равен при голова разлика 12:5 или 13:6... Не съм сверявал архиви, пиша съвсем под диктовката на паметта: който иска, нека да провери така ли е било. Сещате се какви мерки бяха взети моментално след туй от столицата след този старт на най-популярния извънстоличен отбор, нали...

"Едва в края ще можем да анализираме що за отбор е Ботев. " Само да не е късно тогава...

Защо бе? Какво ще ги правят? Шоу ли ще има?

УСПЕХ НА БРАТЯТА ОТ ЛОКО СОФИЯ В НЕДЕЛЯ. МНОГО ЩЕ МИ Е ИНТЕРЕСНО ДА ВИДЯ КАК ЖЪЛТУРИТЕ ЩЕ ИЗПЪЛНЯТ ЗАКАНИТЕ СИ КЪМ ФУТБОЛИСТИТЕ НА ТРАКИЯ /ДНЕС БОТЯФ ПЛОВДИВ/

Chestito Lokomotivci. Dnes e 8 septemvri. Na 9 septemvri 1944 rasnacite ni osvobodiha ot fashizma, a na 8 septemvri 1973 nie osvobodihme Botev. Chestito s komentar otnosno sesezona 1973-74. Вече никой не приема "Локомотив" като изненада. Така че бронзовите медали от следващия шампионат (1973-1974г.) се приемат за нещо нормално и закономерно. През този шампионат ще се запомни и внушителната победа на "Локомотив" над вечния съперник в пловдивското дерби "Тракия" със 7:3.

Нелегален нашенец омагьосва немците Щилике, Бизанц и Замер ме изпитваха за треньорски лиценз, разкрива преуспял бивш футболист на Локо (Пд) Пловдивчанин беглец е сред най-нашумелите футболни треньори в германската провинция Долна Саксония. Нещо повече - българинът работи в местната федерация и се ползва с доверието и уважението на всички футболни босове в Германия. Казва се Георги Тютюнджиев и е бивш футболист на Локомотив (Пд) и Марица (Пд). За Западна Европа Жоро тръгва през далечната вече 1991 г. Въпреки че тогава е на 28 години и е на почит след 7 сезона в отбора си Марица. Няма виза, поема към Немско "на черно". Хуква към Европа заедно с още 5-има човека и раздрънкана волга. Казал е на родителите си и съпругата си, че заминава да си пробва късмета на Запад, но никой от тях не знае какво рисковано пътуване предприема. "Бях чул, че футболисти на моето ниво пробиват в Германия. Оставих семейството си и 7-годишната тогава дъщеря Стела и поех. Тръгнах с три момчета и две момичета с автомобил Волга. Имахме проблеми на гара Хов в Чехия с граничарите. Сложиха ни черни печати и трябваше да тръгна назад, разказва Тютюнджиев. "Мислех си, че ако се върна, ще пропусна най-важния момент в живота си", добавя пловдивчанинът. След куп премеждия и голяма доза късмет футболистът все пак пробива границата на Федералната република. Минава пеш 20 километра накрая, за да влезе нелегално в Германия. Преди това два дни се дебне с граничните патрули, за да премине браздата. 48-часовото пропълзяване дава успех. На Тютюнджиев помага и опитът от войниклъка, изкаран като граничар в Ивайловградско. "Съдбата и Господ бяха с мен", обяснява сегашният треньор. Добира се до френско-немската граница. Почва работа във фабрика за сортиране на картофи. На всеки 3 минути пренася 25-килограмови чували. Зверското бачкане съчетава с двуразови тренировки в местния ФК Рошо. "Това бяха най-трудните моменти в живота ми, защото съпругата ми Силвия и дъщеря ми бяха в продължение на година и половина далеч от мен", разказва Тютюнджиев. Началото на футболната кариера на Тютюнджиев в Германия не е никак лесно. Още във втория мач съперник фаулира Жоро. После същият скришом наплюва сам фланелката си. Немецът се оплаква на рефера и той гони от терена нашенеца. "Наказаха ме само за два мача. Но разбрах, че и в Германия има неправда", обяснява пловдивчанинът. Преди година Тютюнджиев, който винаги е бил "любимец" на реферите, печели награда за феърплей. Новината е съобщена по телевизията. "Това истина ли е? Щях да си изхвърля телевизора от вкъщи", кодоши се с българина изпълнителният директор на федерацията в Долна Саксония Карл Ротмунд. После Тютюнджиев бързо става капитан на Рошо. За голям период от време е и играещ треньор. Но разбира, че ще му е трудно да стигне по-нагоре от 3-а дивизия. И тогава случайно вижда по телевизията вицепрезидента на Германския футболен съюз Енгелберт Нелле. Тютюнджиев познава бившия депутат от Бундестага от 1981 година. Тогава юношеският тим на Локо с треньор Чавдар Муратев под името национален отбор на България печели международен турнир в Долна Саксония. Тютюнджиев набира смелост, намира телефона на Нелле и разговаря с шефа на не дотам шлайфан немски. После хваща влака за Саксония и разговаря лично с президента на местния футболен съюз. Нелле убеждава бившия играч на Локо, че вече е късно да пробие нагоре Под влиянието на Нелле нашенецът записва училище за бармани и почва работа в "Гилде шпорт хотел" - базата на федерацията на Долна Саксония в Барзингхаузен. Босът кара българина да запише треньорски курсове. "На 30 години ще ти е трудно да търсиш пробив в големия футбол", отсича Нелле. Изключително контактният пловдивчанин бързо омагьосва немците. Понеже името му завързва на фльонга езиците на германците, те го наричат Тути или Тютюнев. Работи нон стоп и като треньор. Печели уважението на местните с това, че бачка от сутрин до залез. Чувството му за хумор става всеизвестно. Играе и тренира местния TSV Лангредер. Работи и с деца. Вече има и лиценз "А", който му позволява да тренира отбори от трета дивизия. На изпита впечатлява корифеите Ули Щилике, Геро Бизанц и Клаус Замер, бащата на Матиас Замер. В момента Жоро е сред най-популярните и уважавани треньори на деца в Долна Саксония. Вършее и във футболното училище в Барзингхаузен, спонсорирано от гиганта "Кока Кола". Работи и по програмата "Евротон". Заради нея още през 1995 г. Иван Вуцов и Енгелберт Нелле са подписали договор за сътрудничество. Познават го всички. Знае се с футболния кайзер на Германия Франц Бекенбауер, с президента на ГФС Егидиус Браун, с Берти Фогс, Руди Фьолер, с мениджъра на Шалке Руди Асауер. "Егидиус Браун все се шегува, че Христо Бонев и Божил Колев са му разбили от употреба личния автомобил, докато са били в школата в Кьолн за един месец", усмихва се Тютюнджиев. През паметната 1994 г. успокоява немците, че победа като тази на България над Германия на 1/4 финала на световното се случва веднъж на 100 години. Германците пък четкат Тютюнджиев, че България е малка страна, но с големи футболни сърца. "Обясняваха ми, че България е заслужавала финал. Аз пък продължавам да правя всичко така, че името България да се пише с главни букви", твърди Тютюнджиев. Вече няма никакви проблеми с немския. С лекота говори още сръбски, руски, английски и италиански. Има даже и куриозен случай - през 2004 г. заради трудолюбието и контактността си Тютюнджиев е назначен за помощник-треньор на Занзибар Тимът от Африка не е член на ФИФА. Но тренира в продължение на 2 седмици в Германия, издържан от телевизионния гигант Pro7. Тютюнджиев умира за България. На терасата му в Барзингхаузен винаги се вее трикольорът. Не крие, че е научил много от треньорите си в България - Христо Бонев, Динко Дерменджиев, Васко Анков, Чавдар Муратев и Сава Савов. Пловдивчанинът е най-щастлив, когато в Долна Саксония пристигне български отбор на подготовка. Тогава хвърчи, превежда, помага и подрежда. Наскоро е превеждал и на национала Чавдар Янков в първите дни на халфа в Хановер 96. Миналата седмица нон стоп бе с детския тим на Локо (набор '91), който бе в Барзингхаузен. В момента е командирован от федерацията да превежда на българските национали до 17 години, които са на турнир в Германия с домакините, Катар и Япония. Жоро никога не е спирал да се интересува от любимото си Локо. Никога не е спирал да контактува с приятелите си - легендата на Лаута Христо Колев - Бащата и живеещия в Испания Георги Йорданов - Ламята. Мечтае да види Бащата като старши треньор на Локо. "Мечтая, защото Христо е един от малкото, които ценят красивото във футбола", отсича Георги Тютюнджиев. Тъжно му е, че промените в България се бавят. "Щом приятелите ми и родителите ми в България не са щастливи, не съм щастлив и аз", обяснява треньорът от Долна Саксония. НИКОЛАЙ СТОЯНОВ