ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
"Франс прес": Катастрофа, лекарите на Балканите са на ръба на пропастта | ||||||
| ||||||
Лекар в Босна, пожелал да остане анонимен, разказа на АФП, че му е трудно да лавира между многобройните пациенти, чийто живот виси на косъм. "Ситуацията ми напомня за войната и има опасност през зимата да стане по-зле. Вършим работата на трима, ако не и на петима.“ Втората вълна е много по-силна от тази през пролетта, напомняйки за дефицитите в медицинските системи, които страдат от липса на ресурси, на лекари и медицински сестри, заминали за Западна Европа. От Западните Балкани има масова емиграция и специално емигрират добре образованите млади хора, които бягат от безработицата, корупцията и от ниските заплати. От началото на кризата през март са регистрирани над 10 000 смъртни случаи и почти половината от тях са през последния месец. Няма места Босна, Северна Македония и Черна гора са сред десетте европейски страни с най-висока смъртност съпоставено с броя на жителите, според изчисление на АФП. Притиснати от икономическите ограничения, правителствата се отказаха да върнат драстичните мерки, като често избират да ограничат работното време на ресторантите, баровете и другите заведения. Още преди пандемията Балканите бяха сред европейските страни с най-малко лекари на глава от населението според Световната здравна организация. Днес медицинските ефективи са още по-намалени от заразата. В Сърбия общо 2000 медицински работници са в самоизолация, а болниците са препълнени. "Никога не съм изпитвал нещо такова през кариерата си“, каза с разтреперан глас по телевизия Ен1 Раде Панич, председател на синдиката на сръбските лекари. "Нямах място за пациенти, смятани за по-леки от медицинска гледна точка, нямах къде да ги прехвърля“, казва този анестезиолог, който работи в "червената зона“ в болница за лечение на Ковид-19. Контактите В Белград вече няма свободни места в болниците и властите бързат да отворят две нови лечебни заведения. Косово, където недостигът на лекари принуждаваше още преди кризата жителите да отиват за лечение в съседните страни, предвижда да превърне някогашни хотели в болници. Веприм Морина, 33-годишен треньор, бе върнат от болница в Прищина, след като се срещна с вируса. "Лекарят ми каза да си взимам лекарствата в къщи“, каза той за АФП. Той успял да намери и наеме медицинска сестра вкъщи, както правят мнозина от хората, които имат средства. За да получиш легло в болница, трябва да имаш "контакти“ и "много късмет“. В съседна Албания най-малко 300 заможни пациенти заминаха да се лекуват в чужбина, специално в Турция, а медицинският престой струва няколко десетки хиляди евро. Правителството на Северна Македония принуди частните болници да поемат част от работата, защото обществените болници се препълниха. "Става все по-тежко“, заяви министърът на здравеопазването Венко Филипче миналата седмица. Пред клиниките в Скопие семействата на пациентите носят храна и понякога лекарства. "Катастрофа. Няма организация. Никой не отговаря на телефона с часове“, разказва мъж, който се опита да получи информация за близък. Медицинският персонал се "бори, но не може да прави всичко“. В Инфекциозната клиника в Прищина, пълна до краен предел, семействата също помагат. "Не е идеалният случай заради опасността, но голям брой пациенти и малък брой лекари задължават семействата да останат /с пациентите/“, каза Йехона Жития, която се грижи за болния си съпруг. Хърватските лекари също предупредиха за недостига на персонал и екипировка в писмо, подписано от шест професионални организации. Над 2100 болни са хоспитализирани и системата ще "рухне“, ако тази цифра достигне 3000, предупредиха те. Властите в региона са притиснати между медицинската неотложност и необходимостта да бъдат защитени крехките икономики. "Много сме бедни, за да наложим тотални ограничения два пъти“, подчерта хърватският икономист Любо Юрчич. В Босна почти всичко остава отворено – магазини, кина и спортни зали, страната не може да финансира мерки в подкрепа на предприятията и техните работници. Ясмина Смаич, шеф на екипите, които се грижат за най-тежките случаи в болницата в Тузла, би искала да се въведат повече мерки, защото се страхува от "катастрофални последици“. Тя възлага всичките си надежди на ваксините. "Ваксината ми дава надежда, ако бъде достъпна в не много далечно време. |
Още по темата: | общо новини по темата: 17081 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/2847 ] следващата страница |
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
Още новини от Национални новини:
ИЗПРАТИ НОВИНА
Виж още:
Банка ДСК с официално изявление
15:00 / 08.11.2024
На колко градуса да е климатикът през зимата?
08:49 / 08.11.2024
Проф. Рачев: На 10 ноември всичко свършва
09:13 / 08.11.2024
Какво е "фъбинг" и защо да го избягваме на всяка цена
19:33 / 09.11.2024
Актуални теми
Абонамент
Анкета