Приказка за Шестото чувство: Един папагал бил купен и настанен в своя дом в КомативУ. Стопанинът му по произход бил от СопУт, но имал Шесто чувство, че е пловдивчанин. Викал си, че ще научи папагалчето да повтаря как е “Гордостта на Пловдив” и децата, които пътували до Пловдив с рейса от Първенец щели да се почувстват граждани с времето. Годините минавали, папагалчето крякало колко велики били дедите им от Маноле и Скутаре и как на 8 годинки Пра-пра папагал основал първия футболен отбор. Децата не вярвали на папагалските истории и се колебаели дали да носят розовите екипи на Рома, а и искали да нарисуват емблемата на Рапид Виена на вратата на тоалетната, докато акали 6 пъти за 90 минути, но....... тоалетната на двора в Комативу нямала врата. Затова папагалчето сменило репертоара. Всички в катуна имали 6 чувство, че с рублите на руски “интелектуалец”, колекционер на селски комплекси дюнер партитата на Тошку ще станат шампоани на България. Селяндурите имали точен план за действие и точен ден за атака на титлата. Папагалчето, което кълвяло основно амфетаминови зрънца щяло да е двигателят на този велик поход от селото към града. Всеки ден, докато боклукчийският камион подминава КТБ нивата, построена с ограбените от Банго Цветан за Грух Пеевски пари.... се чувало из КомативУ: “Горди Шампоани ще сме в Шестък, шестък, шестъъък... нии смИ “6:отев” заФинаги: 1912 пациенти на психодиспансера...