100 години от рождението на един от хората, оставили най-светла диря в историята на Локо

На днешния ден се навършват 100 години от рождението на една от личностите, оставили най-светла диря в летописа на Локомотив Пловдив. Това е Иван Апостолов Лазаров. Неговата спортна кариера впечатлява с клубната си вярност. Едва 16-годишен дебютира в представителния тим, за да запише 17 последователни сезона в него. Играч от халфовата линия, присъствието му на терена се отличава с интелигентност, спортсменство, фина техника, майсторско изпълнение на свободни удари, написаха от Фенклуб Локомотив Пловдив.Ето какво още се казва в публикацията на "черно-белия" фенклуб:Притежава и завидна бързина, която показва още като ученик във френския колеж "Св. Августин“ – където е първенец на 100 м. бягане. Също от колежа датира и увлечението му по волейбола. Така, през 40-те години е едновременно и състезател от волейболния тим на клуба, заедно с друг легендарен футболист – Христо Бъчваров. След края на активната си спортна кариера, Иван Лазаров завършва треньорска школа и за няколко периода е старши треньор или пом.-треньор на Локомотив Пловдив: 1961 г. – 1964 г., 1967 г. – 1968 г., 1970 г. – 1975 г. Специално началото на 70-те години е най-успешният дотогава период в клубната история, като през 1973 г. тимът е вицешампион, а през 1974 г. – бронзов медалист. Старши треньор на Локомотив е Иван Манолов с пом.-треньор Иван Лазаров. През някои от годините, когато Иван Лазаров е в треньорския екип на Локомотив, негови колеги там са някогашните му съотборници Христо Бъчваров и Георги Киров. Именно те тримата са в основата на създаването на детско-юношеската школа на Локомотив в нейния съвременен вид. С апостолски плам и всеотдайност, Иван Лазаров обикаля пловдивските училища и улици, за да наблюдава момчешката игра на футбол – и привлича талантливи деца в школата на Локомотив. Под неговите грижи, заедно с тези на Христо Бъчваров и Георги Киров, израстват едни от най-големите имена в клубната история: Христо Бонев, Аян Садъков, Едуард Ераносян. Интелигентен и почтен човек, във взаимоотношенията си с хората Иван Лазаров е запомнен с доброта, благородство, сърдечност, толерантност. След десетилетия работа за каузата на Локомотив, дошъл неизбежният момент за оттегляне – това станало през 1980 г., когато се пенсионира. Ала Иван Лазаров остава неизменно близо до отбора, посещавайки мачовете на "Лаута“. Вече в края на своите дни, през 2004 г., той е сред инициаторите на начинание, целящо да осветли действителните корени и летопис на Локомотив Пловдив. А именно: поредица от публикации във в-к "Локо Пловдив“, издаван от фенклуба, чиято цел е да разкаже за премълчаната история на клуба. Самата поредица носи красноречивото име: "Фалшифицираната история на Локомотив“.Година по-късно, на 4 януари 2005 г., Иван Лазаров си отива от този свят. С делата и присъствието си, своята скромност, интелект и почтеност, с факта, че отдава целия си живот на клуба – той се нарежда сред онези изключителни личности от черно-белия летопис, чието име е олицетворение на Локомотив Пловдив.Това е Иван Лазаров!