Бобан Янчевски: Влизаме здраво, няма да им се плашим

Бобан Янчевски бе героят за Локомотив (Пд) в Болтън. Македонецът вкара красив гол, с който откри резултата. Попадението му може да се окаже много важно за бъдещето на отбора в Купата на УЕФА. Нападателят, който е известен сред съотборниците си с прякора Янкера, се съгласи да отговори на въпросите на "7 дни спорт".

- Бобане, след седмица е реваншът с Болтън. Има ли сили Локомотив да влезе в групите на УЕФА?

- И преди мача на "Рийбок Стейдиъм" Болтън беше фаворит. Положението се запазва и преди реванша. Ние обаче няма да се предадем и ще гледаме да вземем мача. В Англия ни вкараха два гола след съдийски грешки Надявам се този път шансът да бъде на наша страна.

- Трудно ли се играе срещу английските защитници?

- Лесно няма никъде. Все пак им отбелязахме гол, затова си мисля, че ще вкараме и в Бургас. Доколкото си спомням, не е имало мач, в който Локомотив да не отбележи поне веднъж.

- Как можете да победите?

- Трябва да сме спокойни, а не притеснени. Да им влезем здраво и най-вече да не се уплашим. Ако това стане, може да разчитаме на успех.

- Може ли публиката да се окаже фактор за крайната победа?

- Естествено. Не съм първият, който твърди, че нашата публика е най-великата в България. Сигурен съм, че ще играем пред пълни трибуни в Бургас. Остава само да си свършим работата и да зарадваме феновете.

- Конкурентите ви за третото място Литекс и Славия имат по две загуби. Това улеснява ли Локомотив?

- О, рано е да се говори. Има още много мачове до края на сезона. За цели няма какво да приказвам. Гледаме да побеждаваме във всеки един мач. Сега първенството е по-равностойно и няма отбор, който да изпъква с огромна класа над останалите. Поради тази причина няма да е изненада, ако считаните за фаворити отбори загубят и други срещи.

- Има ли някой играч, от който сте се учили във футбола?

- Винаги съм се възхищавал на Дарко Панчев
За мен той беше номер едно и си остана мой любимец. Вкарваше от всяко положение.

- С какво ще запомните Виена?

- Роден съм там, но живях във Виена само до 4-годишна възраст. Естествено, че не си спомням почти нищо. Сега родителите ми живеят в Тетово. Освен във Виена и в Пловдив не съм живял на други места извън Македония.

- Има ли нещо, с което не успяхте да свикнете в Пловдив?

- Аз се адаптирам добре. Тук ми харесва, защото е спокойно, а и намерих много приятели. Културата на македонци и българи е сходна.

- Понякога не ви ли е скучно?

- Не, защото вече четвърта година живея с приятелката си. Тя се казва Далиборка, но всички й викаме Дали. Следва право в Македония и може би ще се насочи към тази професия. Когато ми е криво, Дали винаги е до мен и ме успокоява.

- След важни победи съотборниците ви обичат да се събират в дискотека "Папараци", която е по-известна като Меката на попфолка в Пловдив. Вие успяхте ли да свикнете с този тип музика?

- Какво да правя - свиква се. (Тук избухва в смях.) От вашата музика много-много не мога да запомня изпълнителите, но определено ми харесва Анелия.

- В какви заведения обичате да ходите?

- В по-закътани, където няма много хора и не е много шумно. Това не означава, че не посещавам дискотеки. То без тях май не може.

- Какво правите в свободното си време?

- Най-често играя на плейстейшън или пък сърфирам в Интернет. Напоследък се запалих по играта "Каунтър Страйк". Най-често играя със съотборниците ми Кирчо Котев и Жорката Илиев. Не мога да кажа кой побеждава повече, но май Котев е най-добър. Освен това обичам да гледам филми.

- Какви харесвате?

- От типа на "Жега", той ми е любимият. Харесвам още "Светецът" и "Белязаният". Уважавам много трилърите. Гледам и друго естествено.

- Бившият футболист Вини Джоунс вече е звезда в Холивуд. Вие мечталили сте някой ден да смените професията?

- Не, не съм мислил за това. Гледайте обаче да не напишете, че искам да ставам филмова звезда, защото в отбора ще ме скъсат от майтапи.

- Преди време взехте български паспорт. Промени ли се нещо у вас след това?

- Не съм загубил македонското си гражданство, всичко си е както преди. Няма нищо лошо в това да съм и българин. Моите родители също го приеха нормално. Те знаеха за решението ми и не са ми правили проблеми.