Треньорът на Арда (Кърджали)
Николай Киров гостува в предаването "Код Спорт“ по ТВ+. Бившият вратар се превърна в един от най-търсените специалисти в българския футбол. Роден е в Пловдив през 1975 година и почти цялата му кариера е минала в пловдивските Марица и Ботев.
Той е хит сред треньорите, въпреки че до преди година на тази позиция бе работил единствено в родния си Пловдив. И там проби до голямата сцена след като предвождаше Ботев в победния поход към Купата и Суперкупата на България. Наричат го Белия, а прякорът му е даден от най-известния ни международен съдия
Атанас Узунов. Причината са светлата му коса и бялата му кожа.
Миналата година спортните журналисти го избраха за най-добър треньор на 2020 година, но не заради работата в Пловдив, а за успехи в неговото ново предизвикателство в Арда. Съвсем скоро му предстои нов опит да спечели Купата на България при трето участие като треньор в спора за трофея.
Представяме ви част от интервюто с Киров, което вълнува най-вече пловдивските футболни запалянковци.
– Кажете ни нещо повече за вашата кариера, минала почти изцяло в родния Пловдив. Кой е най-големият мач за вас или най-паметното ви спасяване?– Като състезател няма смисъл да говоря за моята кариера, която премина отдавна. Хубавото е, че съумях да стигна до Висшата лига. Имам мачове за младежкия национален отбор. Само хубави спомени от футболната ми кариера като състезател. Тя прекъсна доста рано – на 27 години. Така че вече повече стават годинките, в които съм треньор.
– Лесно ли се преминава от Марица в Ботев? Имахте ли някакви проблеми?– Не, абсолютно никакви. Преминаването на състезатели от Марица в Ботев (Пловдив) в годините се е случвало постоянно. Най-голямата легенда на Ботев
Динко Дерменджиев, бог да го прости, е именно юноша на Марица (Пловдив). Има още доста, да не ги изреждам като имена. Доста от сериозните състезатели в Ботев са преминали от отбора на Марица. Неговата цел беше да захранва двата пловдивски клуба, които тогава бяха в елитния шампионат.
– Спомням си, че в предишното ви гостуване в "Код Спорт“ доверихте, че 11 месеца сте работили без заплата в Спартак (Пловдив). Това дали кали добре вашата кариера за родната футболна действителност?– За жалост го има това нещо в българския футбол, не е приятно. Но пък моментите в Спартак (Пловдив) бяха доста приятни от спортно-техническа гледна точка. Успяхме да се класираме за бараж за влизане във Висшата лига, който така и не изиграхме и де факто отборът на Светкавица (Търговище) тогава влезе на нашето място в елитната група. Спортно-технически се получаваха нещата, имахме много добър колектив в съблекалнята, който съумяваше да се справя с тези финансови проблеми.
– Липсва ли ви дербито Ботев – Локомотив? Как изглежда то отвътре – може ли да кажете сега, когато не сте ангажиран пряко с "жълто-черните“?– Доста сериозен двубой, в който напрежението върху треньорите е най-голямо. Подготовката за един такъв мач е доста различна. Много е трудно преди тези срещи, но започне ли един път мачът, влизаш в него и забравяш за всичко.
– Тежко ли преживяхте загубата с 0:6 от Локо?– Не ми беше приятно по никакъв начин. Не крия никога, че имам симпатии към отбора на Ботев. Не ми беше приятно, но най-вероятно най-тежко тогава е било на треньорите и на състезателите на клуба.
– Като треньор поехте Ботев през 2016 г. и веднага взехте купата, после и Суперкупата на България. Това ли беше максимумът като потенциал на тима?– Към този етап, да. Мисля, че тогава направихме грешка – не надградихме отбора. А още по-лошо – в края на трансферния период през лятото, когато завърши мисля нашето добро представяне в евротурнирите, се разделихме с двамата ни най-добри състезатели тогава –
Виктор Генев и
Омар Косоко. Именно това ненадграждане повлия отборът да не продължи да се развива. По принцип през целия ми период, докато бях треньор на Ботев, това беше практиката. Беше ни ясно, че трябва да влизат свежи средства в касата на клуба. В абсолютно всеки трансферен период се разделяхме с най-добрите ни състезатели. Няма как да намерим техни заместници, а камо ли да се надгражда отборът и да се търсят по-добри резултати. Но това беше решение тогава на ръководителите. Не толкова решение, ами и ситуацията в клуба беше такава – доста трудна от финансова гледна точка. Налагаше се да помагаме и в това естество.
– Казахте, че няма фаворити и аутсайдери във финал. Може би е така, но се считаше, че Ботев е фаворит срещу Локомотив в загубения финал за купата – това ли сложи началото на раздялата ви с Ботев?– Безспорно загубеният финал е основната причина за раздялата ми с Ботев, независимо, че малко по-рано започнах да усещам, че се случват някои неща, но и това е без значение. Ако бяхме спечелили финала, най-вероятно нямаше да се разделим. Определено най-трудният и най-тежкият ми двубой в кариерата. Най-тежкият момент в живота ми от спортно-техническа гледна точка. Доста трудно преживях тази загуба, но се надявам, че съм си направил нужните поуки и съм взел нужните уроци.
– Позарасна ли раната?– След като поех отбора на Арда, самите двубои те карат да мислиш единствено за тях и за представянето на Арда. В момента мислите ми са насочени изцяло там.
– Накрая кажете нещо в личен план – остава ли ви време за почивка, как релаксирате? Връщате ли се всеки свободен ден в Пловдив?– Хубавото е, че в личен план всичко е наред. Моето семейство стои твърдо зад мен, независимо че се налага да съм далеч от тях. Разбира се, използвам всяко едно свободно време да съм с тях. Дали те ще пътуват до Кърджали, дали аз до Пловдив, няма никакво значение. Важното е, че винаги са били зад мен и ми помагат в трудните моменти.