Адвокат Тихомир Стойчев е роден в Пловдив през 1974 г. Завършил е Английската гимназия и Право в ЮФ на Софийския университет. Управлява Адвокатско дружество, което работи в областта на данъчното, търговското и корпоративното право. Женен, с две деца. Член е на Сдружение ПФК "Ботев“. Той даде интервю за петия брой на "жълто-черния" бюлетин "Канарче".
- Как и кога откри любовта си към Ботев? Кой беше първият ти мач?Баща ми ме заведе на стадиона, през 1981 г. мачът беше срещу Марек. Победихме с 3-1! Предполагам, както при много ботевисти, при мен "Ботев“ е страст, предавана от поколение на поколение. Имах шанса в тази детска възраст да гледам домакински победи с много голове и красива игра, при което въпросът беше не "дали“ а "с колко“. "Тракия“ тогава играеше красив и резултатен футбол, който ме заплени.
- Кой е любимият ти мач на Ботев, на който си бил?Няколко са. Мачът с Байерн Мюнхен е незабравим, въпреки че не успяхме да ги отстраним! 8-1 срещу Берое с хеттрика на Пашев! 4-3 срещу Левски с лудия гол на Пепо Пенчев! 3-0 срещу Левски на полуфинал за Купата, след загубата 2-0 в първия мач и разбира се - спечеленият финал срещу Лудогорец през 2017 г!
- А кой е най-болезненият за теб момент, свързан с отбора?Цялата ера Христолов. Тя нанесе дълготрайни щети и на клуба, и на фенската маса на отбора! При този "управник“ преживях изпадане на Ботев в "Б“ група, както и фалита на клуба и отиването при аматьорите. Спортно-технически, болезнени за мен са загубената титла след "лягането“ на Левски на Берое през онзи знаменит сезон, както и загубения финал за купата през 2019 г.
- Кой е любимият ти наш футболист? А такъв извън Ботев?Ако говорим за футболистите от сегашния отбор, безспорно това е Тошко Неделев. От предишните поколения –
Петър Зехтински. Извън Ботев любими мои футболисти са Андрий Шевченко и Рикардо Кака.
- Ти си един от най-разпознаваемите членове на Сдружението. Защо си член вече толкова време? Кои са най-трудните ти моменти в това ти качество на фен?Мисля че Сдружението има призвание – то е да пази и разпространява ботевизма и идеите, с които е създаден клубът през 1912г Сдружението, освен това, на няколко пъти изигра решаваща роля за спасяването и опазването на самия клуб, а и то е безспорният юридически наследник на създадения през 1912 г. отбор. Считам, че идеалните цели на Сдружението са и мои лични такива и затова съм негов член. За мен е тежко да наблюдавам разделението между феновете и личностните конфликти в Сдружението, които често минават по оста на егото и желанието за себеизпъкване. Това е основен проблем, който се надявам членовете на Сдружението да бъдат достатъчно силни да не позволят да прекърши общия им стремеж да работят за благото на любимия ни отбор. Знам че за много хора идеята за обединение звучи еретично, но само обединени в името на любимия ни клуб можем да просперираме! Иначе сме обречени да бъдем използвани за всякакви цели, но не и за тези, свързани с Ботев. Нека всеки го разбира, както желае.
- Каква е мечтата ти, свързана с Ботев?Да се върнем на Колежа! Мисля, че това е основен въпрос, който се отнася до идентичността на клуба! Връщането на стадион "Христо Ботев“ ще върне хората по трибуните, ще увеличи фенската ни маса, ще заздрави вярата на самите играчи в техните способности. След това всичко ще се нареди!