- Като цяло това е нормално - много тенисисти преживяват подобно нещо в кариерата си - има спадове, има възходи. Може да се каже също, че имам натрупана доста голяма умора, тъй като тази година играх много турнири. Участвах в тези състезания, за да спечеля повече точки, защото от миналата година имах да защитавам много точки. Направих много силен сезон през 2008 г., но явно тази стратегия - да играя през тази година повече турнири, за мен не се оказа подходяща. Смятам обаче лека-полека да стабилизирам играта си. Надявам се до края на годината да изиграя още един-два турнира.

- Това вероятно означава, че не си доволна от сезона до момента?

- Ами то като постижения няма как да съм доволна, защото от началото на сезона най-голямото ми постижение е четвъртфинал - в Австралия на един подгряващ турнир. Което също не е малко, но един турнир през целия сезон - това съвсем не е достатъчно. Но не бих казала, че сезонът е отишъл на вятъра, тъй като всичките тези мачове, които изиграх и всички по-тежки моменти, през които съм минала, обогатяват играта ми. Така трупам опит, а това ще ми трябва и за в бъдеще.

- Поставяш ли си отсега някакви цели за 2010 година?

- Не. Аз гледам по този начин да не подхождам, защото това ме обременява в известен смисъл. Но винаги гледам да направя най-доброто. Естествено, когато тръгвам за един турнир, винаги целта ми е да стана първа, а впоследствие е друг въпрос какво се случва. Не, не мога да кажа, че си поставям конкретни цели за толкова далече.

- Как върви семейният тенис клуб, който направихте в родния ти град Пловдив?

- Това още е далечен проект. На мен това си ми е мечта - да си имаме тенис кортове, защото всички от моята фамилия играем тенис. И братовчедите ми също. Много бих се радвала един ден да имаме една добра база, на която да развиваме този прекрасен спорт.

- Тенис академия „Пиронкови"?

- Ами академия, тенис клуб - зависи от много неща как точно ще се случи. Държа обаче определено мястото да бъде в Пловдив.

- Не те ли блазни понякога мисълта да отидеш да живееш в друга държава, ти поне имаш тази възможност? Знаеш, че много тенисисти правят това?

- Аз по принцип съм си домошарка. Харесвам си България, харесвам си много Пловдив и не мога да си представя, че ще живея някъде другаде. Просто тук се чувствам добре и не виждам смисъл да ходя някъде.

- Как минава един твой ден?

- Да кажем - преди турнир тренирам по-малко - по два пъти на ден. Сега обръщам внимание повече на възстановяването. По време на турнир - то е ясно - всичко е съобразено с мача, преди това се подготвям.

- Още ли вдигаш камъни за сила?

- Имаше един такъв период, но това беше отдавна, когато не играех толкова турнири и имах повече време за подготовка. На Гребния канал в Пловдив, понеже баща ми е гребец, и си имаме база, там сутрин, като ходя да бягам, има един лост за набиране и се набирам. Има един камък и вместо щанга, с него...

- Кариерата на един тенисист е доста скъпа. От кое място, според теб, той може да се самоиздържа?

- Най-малко тенисистът трябва да бъде в топ 100, защото, ако е по-назад, става доста трудно. В топ 100 нещата изглеждат горе-долу така - спечеленото покрива само направените разходи и нищо друго. Вече по-напред може да се изкара някой лев отгоре.

- Какво си купи с първите пари, които изкара в живота си като тенисистка?

- Първите си пари като тенисистка получих на държавното първенство за жени в Благоевград, което спечелих. Е, тогава си купих телевизор. Това всъщност беше и първата ми по-голяма покупка.

- А в наши дни - коя е най-голямата ти покупка?

- Ами сега наскоро си взех апартамент в Пловдив и вече живея в него.

- В тенис средите се говори, че за подготовката ти преди години се е наложило да продадете доста неща - семейната кола, доста картини на дядо ти - големия художник Енчо Пиронков...

- Ами, да - всичко това е вярно, но не е само това... Да, наложи се да продадем картините на дядо ми, които ни беше подарил. Сега, като се замисля, не мога да кажа точно бройката, но само те нямаше да ни оправят. Също се разделихме и с колата... Другият ми дядо ми е помагал най-много. Той беше човекът, който ме водеше на състезания като дете преди години. Имаше земи около Пловдив и продаде голяма част от тях и ми помогна най-много в момент, когато имах нужда, за да стана това, което съм днес.

- Според теб - колко струва израстването на един тенисист на семейството си - от първия му урок на тенис корта до вече изградения играч в топ 100 например?

- Нямам представа точно, но никак не е малко. Разходите наистина са големи, огромни са... Тенисът е изключително скъп спорт.

- Струват ли си жертвите, които един тенисист прави - той де факто няма никакъв личен живот, защото всяка седмица е на състезание. И така - година след година, а когато наближи 30-те вече младостта е зад гърба му?

- Аз мисля, че един разумен човек ще може да съчетае двете неща. Вярно е, че трябва пълно отдаване на тениса, но в един момент трябва да се научиш да балансираш между двете. Защото ти колко години ще се отдадеш на тениса - аз съм на 20 г. и ако играя добре, живот и здраве - още 10 г. минимум ще играя. Сега не мога да мисля само за тенис, разбира се, но има време за всичко. Намира се време за всичко. Макар и да обръщам внимание повече на спорта, балансирам.

- В тази връзка имаш ли си гадже?

- Не, в момента си нямам гадже.

- В какво инвестираш парите, които изкарваш?

- Парите, които изкарвам, инвестирам в подготовката си като спортист, за пътувания по турнири, също за семейството ми... и така.

- Какво женско не ти е чуждо?

- Нищо женско не ми е чуждо. Аз по принцип съм си суетна. Обичам да пазарувам, обичам да ходя на кафе с приятели, на кино... всички тези работи.

- Къде може да те срещне човек в Пловдив, освен на тенис кортовете?

- Обичам да се разхождам по главната улица, да ходя до мола, който направиха, в някои кафета. Но най-често съм на тенис кортовете.

- Ти рисуваш много хубаво, така ли си почиваш?

- Какво да кажа - хубаво е доста пресилено понятие за моите рисунки. Аз даже съм рисувала в живота си четири-пет картини само и това е.

- По едно време изучаваше турски език, научи ли го?

- Не, това беше така, един период от моята младост. Сега ме вълнува италианският. Уча го сама и знам малко думи. Хубав език, добре ми звучи, хубави италиански песни има... Въобще, като ходя в Италия, ми се иска да говоря техния език.