© | | На днешния 20 септември, преди 100 години, група смели хора от пловдивския квартал "Кършияка" основават футболен клуб, който наричат "Марица“. До 1921 години кварталните отбори в северната част на града са на доброволен принцип и дори не са официално регистрирани. Интереса към футболната игра по онова време е бил огромен.
Ето какво още написаха на официалната си страница от ПФК Марица по повод вековния юбилей:
Малки и големи са се събирали по поляните, за да гледат малкото просветени в този спорт момчета. Играели са се квартални срещи, но не и официални срещу вече съществуващи клубове, поради липса на регистрация и на нужната организация. Така нуждата на младежите и обществото от "истински“ клуб все повече нараства.
След много положени усилия и сериозна организационна подготовка на днешната дата е основан ФК "Марица“. Това става на учредително събрание, провело се в училище "Христо Г. Данов“. Янко Рашков, Петър Мумджиев и Светослав Мутафчиев изработват устава и правилата за вътрешния ред. За председател на клуба е избран Янко Рашков и именно той предлага името на клуба да бъде "Марица“.
Той предлага клубните цветове да бъдат два – жълт и син: "Жълтият изразява плодородието на Тракия, а Пловдив е център на тази плодородна низина. Синият цвят изразява тихите води на река Марица, която преминава през града и мие бреговете на нашия квартал "Кършияка“.
Емблемата на клуба е простичка: жълта буква "М“ в син кръг. През годините общият и облик се запазва с малки изключения.
Много уважавани хора от квартала се наемат да работят в полза на клуба и го правят безвъзмездно. Още на първия ден след узаконяването се провежда първата тренировка на тима. Присъстват много хора от квартала, присъства и цялото ръководство. Пред всички излиза да говори Луко Рашков, който е избран за завеждащ спорната дейност в клуба:
"От този ден в квартал "Кършияка“ на град Пловдив съществува спортен клуб "Марица“ и чест е за нас, събраните тук, че ние сме първите, които ще защитаваме спортната чест на клуба и квартала. Ще минат години, "Марица" ще се развива , ще минат през този отбор и много състезатели. Ще израснат и големи таланти, но първите, които поставят началото на тази игра в този клуб сме именно ние – събраните днес на тази първа тренировка. На добър час и Бог да ни пази“.
Луко Рашков се оказва изключително прозорлив човек и с тези си думи, без да знае, той описва бъдещето на клуба. В същност той описва са били мечтите на хората, които се заемат с клуба.
Така е сложено началото. Следват години на развитие, първите успехи - "Марица“ става градски първенец за 1925 г., изпреварвайки "Ботев“ и още 10 клуба, става и носител на Купа "Тримонциум“ през 1942 г. с победа отново над "Ботев“. Клубът изгражда свой облик и характер. Играчите от отбора практикуват по-скоро техничен футбол, възпитани в ценностите на големите спортисти, уважаващи противника… Все неща, които са се запазили и до днес, независимо от нивото, в което се състезава "Марица“.
Втората световна война и последвалите промени и реорганизации и в спорта са тежък удар за "Марица“, от който клуба се възстановява бавно. Направен е опит "Марица“ да бъде слят с друг клуб, но будните мъже и младежи от "Кършияка“ не позволяват това, организирайки протести – нещо нечувано до тогава в града след промените от 1944 година. Клубът запазва идентичност и продължава развитието си. След огромни трудности и няколко премествания най-накрая футболният клуб се установява на терена на бивша малка тухларска фабрика.
Стадионът е построен с доброволен труд и материали от съкварталци, а изграждането му става бавно. Преди това "Марица“ използва терени на военното поделение в квартал "Захарна фабрика“, по-късно друг терен на територията на сегашния "Международен панаир“, а още по-късно и игрище, намиращо се в близост до сегашния парк до зала "Строител“.
Така минават годините. За клуба следват възходи и падения, успехи и неуспехи. Много интересни истории, но и тъжни такива. Всички знаят постигнатото, всички знаят и стотиците футболисти, които са плод на школата на "Марица“ - на труда на треньорите от школата и разбира се, на техния собствен талант.
Ние, маричани, се гордеем с това, че всичко постигнато през тези години е наше дело. "Марица“ никога не е получавала нещо даром, никога клубът не се ползвал с протекции – партийни, ведомствени или други. Тук в "Кършяка" всичко става по трудния начин. Гордеем се със съхранения дух на нашите прадядовци, на нашите дядовци и бащи. Но най-много се гореем се със хилядите сбъднати момчешки мечти през годините.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАРИЧАНИ! БЪДЕТЕ ГОРДИ И ОБИЧАЙТЕ МАРИЦА – ЕДИН ВЕКОВЕН КЛУБ! |