Честит вековен юбилей на футболен клуб Марица
На днешния 20 септември, преди 100 години, група смели хора от пловдивския квартал "Кършияка" основават футболен клуб, който наричат "Марица“. До 1921 години кварталните отбори в северната част на града са на доброволен принцип и дори не са официално регистрирани. Интереса към футболната игра по онова време е бил огромен.
Ето какво още написаха на официалната си страница от ПФК Марица по повод вековния юбилей:
Малки и големи са се събирали по поляните, за да гледат малкото просветени в този спорт момчета. Играели са се квартални срещи, но не и официални срещу вече съществуващи клубове, поради липса на регистрация и на нужната организация. Така нуждата на младежите и обществото от "истински“ клуб все повече нараства.
След много положени усилия и сериозна организационна подготовка на днешната дата е основан ФК "Марица“. Това става на учредително събрание, провело се в училище "Христо Г. Данов“. Янко Рашков, Петър Мумджиев и Светослав Мутафчиев изработват устава и правилата за вътрешния ред. За председател на клуба е избран Янко Рашков и именно той предлага името на клуба да бъде "Марица“.
Той предлага клубните цветове да бъдат два – жълт и син: "Жълтият изразява плодородието на Тракия, а Пловдив е център на тази плодородна низина. Синият цвят изразява тихите води на река Марица, която преминава през града и мие бреговете на нашия квартал "Кършияка“.
Емблемата на клуба е простичка: жълта буква "М“ в син кръг. През годините общият и облик се запазва с малки изключения.
Много уважавани хора от квартала се наемат да работят в полза на клуба и го правят безвъзмездно. Още на първия ден след узаконяването се провежда първата тренировка на тима. Присъстват много хора от квартала, присъства и цялото ръководство. Пред всички излиза да говори Луко Рашков, който е избран за завеждащ спорната дейност в клуба:
"От този ден в квартал "Кършияка“ на град Пловдив съществува спортен клуб "Марица“ и чест е за нас, събраните тук, че ние сме първите, които ще защитаваме спортната чест на клуба и квартала. Ще минат години, "Марица" ще се развива , ще минат през този отбор и много състезатели. Ще израснат и големи таланти, но първите, които поставят началото на тази игра в този клуб сме именно ние – събраните днес на тази първа тренировка. На добър час и Бог да ни пази“.
Луко Рашков се оказва изключително прозорлив човек и с тези си думи, без да знае, той описва бъдещето на клуба. В същност той описва са били мечтите на хората, които се заемат с клуба.
Така е сложено началото. Следват години на развитие, първите успехи - "Марица“ става градски първенец за 1925 г., изпреварвайки "Ботев“ и още 10 клуба, става и носител на Купа "Тримонциум“ през 1942 г. с победа отново над "Ботев“. Клубът изгражда свой облик и характер. Играчите от отбора практикуват по-скоро техничен футбол, възпитани в ценностите на големите спортисти, уважаващи противника… Все неща, които са се запазили и до днес, независимо от нивото, в което се състезава "Марица“.
Втората световна война и последвалите промени и реорганизации и в спорта са тежък удар за "Марица“, от който клуба се възстановява бавно. Направен е опит "Марица“ да бъде слят с друг клуб, но будните мъже и младежи от "Кършияка“ не позволяват това, организирайки протести – нещо нечувано до тогава в града след промените от 1944 година. Клубът запазва идентичност и продължава развитието си. След огромни трудности и няколко премествания най-накрая футболният клуб се установява на терена на бивша малка тухларска фабрика.
Стадионът е построен с доброволен труд и материали от съкварталци, а изграждането му става бавно. Преди това "Марица“ използва терени на военното поделение в квартал "Захарна фабрика“, по-късно друг терен на територията на сегашния "Международен панаир“, а още по-късно и игрище, намиращо се в близост до сегашния парк до зала "Строител“.
Така минават годините. За клуба следват възходи и падения, успехи и неуспехи. Много интересни истории, но и тъжни такива. Всички знаят постигнатото, всички знаят и стотиците футболисти, които са плод на школата на "Марица“ - на труда на треньорите от школата и разбира се, на техния собствен талант.
Ние, маричани, се гордеем с това, че всичко постигнато през тези години е наше дело. "Марица“ никога не е получавала нещо даром, никога клубът не се ползвал с протекции – партийни, ведомствени или други. Тук в "Кършяка" всичко става по трудния начин. Гордеем се със съхранения дух на нашите прадядовци, на нашите дядовци и бащи. Но най-много се гореем се със хилядите сбъднати момчешки мечти през годините.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МАРИЧАНИ! БЪДЕТЕ ГОРДИ И ОБИЧАЙТЕ МАРИЦА – ЕДИН ВЕКОВЕН КЛУБ!