 © |  |
Нетолкова известният вратар Виктор Николов, който през това лято премина в испанския Хетафе и към момента е трети вратар на тима от Ла Лига, даде специално интервю за dsport. В него той сподели неразказвани до този момент подробности от своята история.
"Аз съм Виктор Георгиев Николов, роден съм в Пловдив и от много малък с моите родители се преместихме във Валенсия. Първоначално трябваше да правя нещо, като всяко малко дете. Бях дебеличко момче, мама ме записа на футбол, защото това ми харесва и моите приятели правеха това. Така се започна“, каза Николов и разкри: "не обичах много да бягам на вратата много ми харесваше. Запалих се по това да съм вратар. Играех в един местен отбор, Маниса, това е като село във Валенсия. Там започнах и малко по малко започвах да играя все повече мачове. Там няма много вратари, защото всички искат да вкарват голове и много малко искат да са на врата. Започнах да задобрявам, влизах в по-добра физическа форма и постепенно се случиха нещата“, каза третият вратар на първодивизионния испански Хетафе.
Николов разкри и на кой голям вратар симпатизира: "Възхищавам се на Виктор Валдес, защото освен, че се казва по същия начин, а и много ми харесваше като вратар. Беше като котка и много обичам такива вратари, които имат добри рефлекси и мога да кажа, че съм се учел от Валдес“.
Той разказа и как е протекла неговата кариера: "Постепенно се учех, винаги съм се учил сам, защото съм само дете вкъщи. Нямам братя или сестри и винаги съм обичал самостоятелно да се уча. Малко по малко гледах по-големите и се учех от тях. След този отбор преминах в Алборая, който е местен, но по-важен. Той има много добра школа. Това беше когато бях на 15 – 16. Направих 3 добри сезона и играех в елита до 19 години, когато бях на 17. Тъкмо навърших 18 и направих най-добрия си сезон, като станах вратаря с най-малко допуснати голове. Тогава ме забелязаха Елче и отидох там. Обади ми се Ангел Стойков да дойда в националния отбор до 18 години. Направих много добра година с Елче и преминах във втора дивизия Б в един по-малък отбор. Там също се представих добре, играх за Купата на краля, срещу Леганес, Екстерамдура и така. След този сезон ми се обадиха от Хетафе да премина там“.
"Беше изненада, защото никога не съм играл в толкова добри отбори и не съм очаквал. Наистина беше и е много добро приключение да се уча от големи вратари като Давид Сория и Рубен. Те са в елита вече доста година и наистина е чест да си там, защото се учиш от най-добрите. Ла Лига е едно от най-добрите първенства в света“, заяви той.
"Не, нямаше как да играя за Испания. Като малък не съм се движил в такива големи отбори. Винаги съм бил в местните отбори. Бил съм добър вратар, обаче не съм бил забелязан от големите, защото физическата ми форма не беше много добра, когато бях малък и винаги съм бил от най-добрите вратари. Пълничък бях, но добре се представях. Като пораствах започнах да имам по-сериозно отношение към спорта и към физическата ми форма. Започнах да влизам в по-важния футбол, в сферата на големите отбори“.
Той разкри и как се почувствал при повиквателната за юношеския национален отбор: "Вкъщи винаги сме си говорили за това. Аз съм българин и се чувствам българин, нищо, че толкова години съм в Испания. Първият път за малко да се разплача, като чух химна. Много беше хубаво“.
"На вратата трябва да си на моменти. Трябва да си чакаш момента и като той дойде, трябва да си в най-добрата си форма, за да хванеш яко мястото и да не го изпуснеш. Например, Дамян Христов идва от Лудогорец, който е един от най-големите отбори в България. Това зависи от мен, да съм уверен. Като тренирам с мъжете, това е друго ниво, играта е по-бърза, шутовете към теб са по-силни и се адаптираш към този ритъм на игра. Мисля, че това ми е помогнало да съм на едно ниво с другите вратари. Аз тренирам с мъжете и като не вляза в групата на мъжете, слизам в Б-отбора и играя с тях“.
"Имам високи мечти, като всеки футболист. Искам докато мога, да вървя все по-нагоре и нагоре. Дано някой ден да мога да играя в Ла Лига, във втора или първа дивизия. В чужбина също в някое силно първенство като Англия или Германия, но в Испания най-добре. В първа дивизия, това ми е мечтата. И да вляза в мъжкия национален отбор, разбира се“, каза Николов за това за какво мечтае и допълни: "Мисля, че каквото бързо идва, бързо си тръгва. Така че трябва с малки и сигурни стъпки да се върви нагоре докато можем“.
Интервюто е на Ралица Караджова, dsport.bg |
Зареждане ...
