- Г-н Бонев, как ще коментирате ситуацията в Локомотив?
- С много болка. Сърцето ми се къса, като гледам какво става в Локомотив. Положението е бедствено. Тази загуба от Ботев ме съкруши. Тя беше върхът на кризата, в която се намираме. Толкова безпомощен, беззъб и страхлив Локомотив никога не съм виждал. И то срещу безумно слаб Ботев. Това всъщност не беше и Ботев, де, но това е друга тема. Те не ме интересуват. Единственото, което ме интересува, е да излезем час по-скоро от тази дупка, в която сме паднали от много време насам.
- Как ще коментирате дербито?
- Това дерби ли беше? Имаше един отбор, облечен в черно-бели фланелки срещу един с жълто-черни. Вие да забелязахте някаква прилика с Локомотив и Ботев? Аз не видях. Толкова безумно слаб мач и лишен от грам майсторство между двата отбора не съм виждал. Не мога да си представя, че нашият отбор ще излезе срещу Ботев с мисълта за равен. Затова не приемам това за моя Локомотив. Връх на всичко бяха тези грозни сцени след края на мача. Те показаха, че нашите футболисти не могат да губят. А не можеш да печелиш, ако не се научиш да губиш.
- Смяната на треньора Иван Маринов със Стефан Генов ще доведе ли до оправяне на нещата?
- Категорично не. И Моуриньо, и който и там в световен мащаб да е най-добрият треньор, да дойде на Лаута, пак няма да оправи нещата. Те са сбъркани изначално.
- Къде са сбъркани?
- Вижте, много ме заболя, когато видях снимките на нашата президентка Галя Топалова как се весели с футболисти на чужд отбор и е сложила жълто-черно шалче. Това си е нейна работа. Всеки има право да разполага с живота си както поиска. Просто аз като кръвно свързан с черно-бялата идея изпитах болка. Лично аз много уважавам Галя Топалова като човек, който в много труден момент се нае и спаси клуба от разпад. Това никой не бива да й го оспорва. В същото време призовавам Галя час по-скоро да реши какво ще прави с Локомотив и да започне да действа. Всяко забавяне ще е фатално.
- Прави впечатление, че от известно време сте дистанциран от ръководството на Локомотив?
- А какво да правя в това ръководство, в което са толкова много директори? Опитвах се да помагам със съвети и присъствие, доколкото мога, но видях, че мнението ми не се взема под внимание. Привличаха се футболисти, които не съм гледал и нямам представа за тях. Щом тези, които ги вземат, са убедени в качествата им, защо съм им аз. Това обаче не означава, че съм дистанциран от Локомотив. Мен никой не може да ме дистанцира от Локомотив.
- Кои са причините за кризата в Локомотив?
- Най-просто казано, причината е липсата на една стратегия, която да се следва. Разбира се, и липсата на подходящи хора, които да изработят и да изпълняват тази стратегия. Тук нещата не опират до пари, а до мислене. Ще ви дам пример. С назначаването на генерал Йордан Димитров дойдоха конфликти. Не казвам, че той е причината. С идването му обаче всички видяха, че се появи напрежение между него и Иван Петлешков. Това нямаше как да не се пренесе и върху футболистите, и треньорите. Те се чудят на кого да угодят и да не влязат в конфликт с някого. Така допълнително се разби отбора. На Локомотив му трябва спортен човек, спортен директор, който да изработи стратегията и да пази гърба на треньора. Иначе ще се получи ситуацията от лятото. Заблудихме се, че имаме голям отбор през пролетта, когато бихме в няколко мача в продълженията. През лятото Аян го оставиха да се оправя сам, а след това след една загуба му взеха главата. Затова казах, че проблемът не е в треньора, а в липсата на стратегия. И Галя наистина трябва да проумее това, и да предприеме действия, след като си изясни какво ще прави с клуба.
- Многото директори ли са проблемът в Локомотив?
- Ще отговоря с един пример. През шампионския сезон имаше един президент Георги Илиев, вечна му памет. Той осигуряваше финансирането. Под него беше единствено Емил Наков, който управляваше клуба, и станахме шампиони. Нямаше интриги, нямаше мрънканици. Без да съм приятел с Наков, му признавам, че той успяваше да управлява така клуба, че станахме шампиони.
- Виждате ли светлина в тунела?
- Да. Ние, локомотивците, винаги сме оптимисти. Дори в най-тежките ситуации. Аз лично съм оптимист заради великата ни публика. Силата ни е в това, че в най-трудните моменти черно-бялата общност се събира в юмрук и преодолява кризата. Това е ставало неведнъж. Имали сме много по-трудни моменти и сме ги преодолявали. Ще ви дам още един пример от историята. През 1968 година партийната върхушка на Пловдив начело с Кочо Гяуров си беше поставила за цел да има само един елитен отбор в Пловдив и направи от Ботев Тракия. Искаха да обезкървят останалите отбори, като им вземат най-добрите футболисти. На мен ми бе заповядано да премина в Тракия. Аз категорично отказах. Дори заявих, че ще се откажа от футбола, но няма да играя за жълтите. Кочо Гяуров извика татко, Бог да го прости, в кабинета си в партийния дом. Татко му каза, че ще се откаже от мен в „Държавен вестник", ако премина при жълтите. Гяуров ни изгони и ни нарече фашисти. В моя и на Локомотив защита застанаха трима директори на големи предприятия в Пловдив. Всички са покойници, вечна им памет. Това бяха Иван Коджабашев, който беше директор на БДЖ-Пловдив и председател на Локомотив, Стефан Ганев - директор на Трансстрой, и Иван Лазаров - директор на Месокомбината. Тримата се противопоставиха на това беззаконие в името на Локомотив. Впоследствие тримата бяха уволнени, но не предадоха Локото. Въпреки тази атака срещу Локомотив, на следващата година станахме трети. Затова съм оптимист, че нашата черно-бяла общност ще излъчи достойни хора като тези, които ще ни изведат от кризата.
Източник: в. "Марица"
| | |||||||||||||||||