Трифон Пачев е част от великото поколение на Ботев (Пловдив) от 80-те години и е истинска клубна легенда. Бюлетин "Канарче" с удоволствие представя втората част от интервюто с него, в която г-н Пачев сподели още любопитни моменти от невероятната си кариера.
Г-н Пачев, ще се радваме да споделите с читателите на “Канарче" някои от интересните моменти в кариерата Ви. С един от най-интересните ще започнем още в началото. Вие стартирате като офанзивен играч и изведнъж се преквалифицирате в бек. Как се стигнало тази трансформация?Да, така беше. Аз в юношите играех централен нападател, бях голмайстор. В младежкия национален отбор също. В Ботев се завърнах като нападател и първите ми мачове бяха като нападател. Имаше много голяма конкуренция, защото в нашия отбор попаднахме някъде към 7-8 човека от юношеския футбол направо в мъжкия. Изключително голямата заслуга за това беше на
Динко Дерменджиев, който ни каза: "Заповядайте!“ и страшно много ни помогна за нашето развитие.
Та дойде време в един мач, когато имахме проблеми с позицията на десния защитник. Аз играех и като централен нападател, и като флангови футболист. Тогава Иван Глухчев дойде при мен и ми каза: "Трябва да опитаме да играеш десен бек“.
Аз бях много учуден, защото никога не съм играл на тази позиция. Каза ми: "Дай да опитаме!“. И наистина опитахме и от тогава до края на кариерата си играх като десен защитник. Но Ботев беше един от първите отбори в България, който играеше с офанзивни защитници.
Какво помните от периода на 80-те години – силния период на Ботев и онзи знаменит отбор оттогава?Имам само чудесни спомени. Ние бяхме много сплотен колектив. Бяхме почти всички горе-долу на една възраст и неразделни навсякъде. В съблекалнята винаги имаше настроение. С нетърпение чакахме да дойдат мачовете, защото почти всички мои колеги изпитваха удоволствие от играта. Много e важно, когато излезеш на терена, да изпитваш удоволствие от играта, а не да се мъчиш, да се затрудняваш.
А те бяха, бих казал, велики футболисти. Изключително технични. И до там бяхме стигнали, че в по-късен етап имаше страхотен синхрон между нас. Ние се разбирахме само с поглед. Аз като погледна партньора си, знам той какво ще направи и той знае аз какво ще направя. Като, пак повтарям, голямата заслуга за това е на треньорите и нека не забравяме един от най-важните фактори за развитието на всеки един футболист - това са феновете.
Ние имаме едни от най-прекрасните фенове, които ценят много красивия, нападателния футбол и бяхме много щастливи, че успявахме да им предоставяме такива моменти. Имахме един период от мачове, когато вкарвахме по 5-6 гола и повече - благодарение на силната атака. Така че бях щастлив, защото имах велики колеги футболисти, велики треньори и велика публика, разбира се.
Кой е най-значимият двубой, който помните?Аз, както и мои други колеги, си спомняме мача с Байерн (Мюнхен). Той беше мач с изключително голям залог. За Байерн няма какво да говорим – там винаги е имало големи футболисти. Първият мач го изгубихме 4:1 в Мюнхен, но мисля, че до 75-ата минута резултатът беше 2:1. Накрая се обърнаха нещата.
Вторият мач в Пловдив, разбира се, стадионът беше пак препълнен с наши фенове, успяхме да ги победим с 2:0. И нещата бяха на косъм да елиминираме Байерн Мюнхен – това, което щеше да бъде тогава невероятен успех. Така, че този е един от мачовете, който мисля, че всеки един от нас си спомня като един от най-сполучливите. Имало е и много други, разбира се.
Периодът, в който играете във всеки един отбор, е имало поне по трима-четирима футболисти на много високо ниво. Имате ли спомен кой е бил може би най-трудният нападател, който сте опазвали и обратното – кой е бил най-трудният защитник, срещу когото сте играли, защото сте играли и в нападение и в защита?
Трябва да ви кажа, че наистина във всеки отбор имаше много много добри футболисти и всеки човек можеше да ги изброи. Дали са Левски, ЦСКА, Черно море, Сливен, Локомотив Пловдив - всеки ги знаеше тези футболисти. Аз най-много затруднения съм имал срещу
Христо Стоичков. Той беше тогава млад футболист. Знаете неговите възможности и добра скорост. А пък за защитници – трудно е за един нападател, когато няма подкрепата от своите съотборници да го захранват с пасове, но не бих отличил някой от защитниците, който да е бил непреодолим.
Съжалявате ли за нещо в кариерата Ви на футболист?Не, аз мисля, че съм щастлив човек, защото съм имал възможността почти целият ми живот да мине в Ботев, в Пловдив, с невероятни хора около мен. Щастлив съм, че семейството винаги е било до мен и винаги ме е подкрепяло, дори някой път да е било ощетено, защото животът ни е бил такъв. Така че мога да кажа смело, че съм щастлив човек.
Бяхте треньор на клуба в може би най-тежкия период в историята на Ботев. Какво помните от тогава?Да, така беше наистина. Аз съм видял в Ботев и много хубави неща и лоши, но това е част от живота. Тогава си спомням, че имаше много големи конфликти между президента на клуба и феновете. Футболистите играеха под много голямо напрежение. Не се получаваха резултати. Даже спомням си, че първия сезон аз поех отбора с 8 точки на последно място. Вторият успяхме да се мобилизираме, вкарахме млади момчета – на наши юноши им гласувах доверие. Взехме 21 т. – не си спомням точно. Обаче за малко – мисля, че за една точка не можахме да се справим. Така че, наистина – това е един от най-тъжните моменти, но човек трябва да се бори с всичко. И да се надяваме вече да няма такива.
В момента сте директор в школата на Ботев. Какви са Вашите цели като директор?Основните цели на всяка една школа са ясни – да прави добри кадри, добри футболисти и да ги подготвя за професионалния футбол. Целта на школата на Ботев е да захранва мъжкия отбор с талантливи деца, които да успяват във футбола.
Преди самите състезатели като че ли мислеха повече за футбол, сега вече има доста повече неща, които ги разсейват. Това, предполагаме, е доста голямо предизвикателство и за Вас в школата?Разбира се, че е голямо предизвикателство. Животът вече е много по-различен, има много други занимания, но аз винаги казвам на младите ни момчета, имам предвид юношите, че ако някой от тях иска да стане добър футболист, той трябва да се отдаде изцяло на футбола. Необходимо е да се лишиш от някои удоволствия, за да може да постигнеш мечтата си. А мечтата на всички тези деца, предполагам, е да станат футболисти. Така че иска се много труд, много старание и винаги съм казвал - иска се характер и непримиримост!
Какви са необходимите качества, за да се пробие в мъжкия футбол?Първото нещо е талантът. При нас почти всички деца са селектирани. Ние ги наблюдаваме, имаме скаутско звено. Но оттам нататък се иска труд, старание и най-важното нещо – просто да не спират пред никакви трудности, а да се борят и да доказват, че "Аз съм човекът, който ще играе футбол". Така трябва да разсъждават.
Виждате ли бъдеща звезда в школата? Някой бъдещ Тодор Неделев?Има много талантливи деца. Но проблемът е как ще успеем да ги развием. Защото в детско-юношеската школа на Ботев има поне 15-ина много талантливи деца. Но проблемът идва при прехода между юношеския и мъжкия футбол. Там нещо се разминават нещата и от мои наблюдения – в момента, в който младите футболисти подпишат първи професионален договор, като че ли те смятат, че всичко са постигнали, че са станали вече футболисти.
А то е точно обратното. В момента, в който подпишеш професионален договор и си оценен за твоите качества, които имаш –затова ти е предложен и този договор, това мисля, че задължава много повече да тренираш, да се готвиш и да знаеш, че даром във футбола никой не дава. Ти сам трябва да си го извоюваш. Така, че надявам се да има нови футболисти като
Тодор Неделев, който е невероятен.
Каква е разликата между България и и чужбина в детско-юношеско отношение?
Мисля, че в техническо отношение, бих казал, че нашите юноши са много добри. Разминаването идва във физическите данни – физиката и агресията. Според мен ние играем много, така да кажем, мек футбол и там отстъпваме. Това са неща, защото в мъжкия футбол, знаете – там са по-здрави, по-мощни хора, атлети. Така че много е важно ние да съумеем да променим и профила на децата при селектиране. Много е важно детето да не е само ОК с техниката, а да има и добри физически данни, за да може да се прогнозира във времето до къде може да се развие.
Ботев направи едно голямо предизвикателство и за самия клуб – влизането на дубъла директно във Втора лига. Как оценявате представянето на втория отбор?От много години – може би от 5-6, имахме тази идея и искахме да направим втори отбор. Защото ние имаме талантливи юноши и тези юноши трябва някъде да играят. Ако не могат да пробият в първия отбор, защото им трябва време за преход, мястото им е във втория отбор. И за щастие тази година тази идея се осъществи. Аз мисля, че добре се представят досега момчетата. В момента има някакво изоставане, някаква дупка се получава, но това е абсолютно очаквано. Те са млади момчета, влизат за пръв път в мъжкия футбол.
Аз мисля, че досега сравнително добре се представят. Във футбола ги има приливи и отливи, знаете никъде няма всичко да бъде ОК. Но целта на втория отбор е да запази мястото си, защото първата година при всички случаи ще има лъкатушене в представянето. Но смятам, че на втората година вече може би много от тях да израснат и да направят впечатление и за първия отбор.
Какви са прогнозите Ви за класирането на първия отбор и на дубъла в края на сезона?Дубълът – бих казал, че нормално е да бъде някъде в средата на таблицата. Докато пред първия отбор стоят много високи цели. Тази година и досега както се представят, според мен отборът се представя отлично, трябва да се търсят европейските турнири. Това би подхождало на отбор като Ботев, а и на феновете ни, защото те от доста време чакат такова нещо.
Как виждате бъдещето на Ботев в следващите 5 години?До колкото имам информация, в момента нещата са добре от финансова гледна точка. Както знаете имаме нов собственик – г-н
Антон Зингаревич. Първият отбор се представя засега на ниво. Надявам се да бъдат още по-добри нещата. Моето мнение е, че редно е да бъдем в тройката, има възможности.
Какво бихте си пожелали?Здраве - на мен, на семейството ми и на голямото ботевистко семейство!