Стоян Йорданов (44г.) е роден в Пловдив, учил е в ТЕТ "Ленин", след което се дипломира като магистър инженер по телекомуникации към ТУ - София. След завършването си живее година в Пловдив, след което се мести за постоянно в столицата. В момента е инженер в един от водещите телекомуникационни оператори в България. Има дъщеря на 9 години, от дете е фен на Ботев Пловдив и Манчестър Юнайтед.
Стоян Йорданов даде обширно интервю за последния брой на информационния бюлетин "Канарче" - издание на Сдружение ПФК Ботев. Публикуваме го без редакторска намеса (авторите са решили умишлено да изписват името на бившия собственик на клуба
Димитър Христолов с малки букви).
Стояне, ти си един от членовете на Сдружението, който е участник в него от повторното му влизане под обществените прожектори след изгонването на христолов. Какво те мотивира да си част от тази общност?Да, така е! Член съм на Сдружение "ПФК Ботев Пловдив“ още от самото му възстановяване през 2010 г. до ден днешен. Всички помним, че за богат на история отбор като Ботев Пловдив годините при управлението на димитър христолов бяха тежки. Отборът нямаше никакъв облик, футболистите се сменяха всеки сезон, буквално като "носни кърпи", нямаше професионално управление на клуба ни. Постоянното лъкатушене между А и Б група (мисля, че при Митьо С. имахме две изпадания в Б група, нещо, което никога не се бе случвало досега преди неговото управление), подигравките към клуба и славното му минало, срама, който трябваше да изживяват привържениците на отбора… Всичко това ни принуди нас, група ботевисти, да потърсим едно ново, по-различно управление на клуба от досегашното, да поставим едно ново начало. Така заедно привърженици, симпатизанти и легенди на клуба, като
Марин Бакалов (който в последствие беше избран за председател), Костадин Костадинов и др. създадохме Сдружение ПФК Ботев. Гласувахме устав, нова емблема на клуба, понеже старата остана в активите на старото дружество и след няколко месеца новият "Ботев" стартира от "В" футболна група. В началото беше много трудно с различните проблеми и препятствия, които трябваше да се решават в движение, но същевременно беше и много сладко, защото имахме "Свободен и независим Ботев"!
Задаваме два еднакви въпроса на всички фенове, които интервюираме – кои са любимият и най-неприятният момент за теб, свързани с Ботев?Гледал съм и съм подкрепял Ботев Пловдив в стотици мачове досега, но спечелената купа срещу Лудогорец през 2017 г. бих отличил като "найсладкия ми момент". Това лично за мен беше първи трофей, който "Ботев" печели, откакто съзнателно бях започнал да гледам и ходя по мачове на отбора. Въпреки доминацията, която имахме, и красивия футбол, който играехме през 80-те и началото на 90-те години до периода на "брокерите", спечелването на голям трофей все ни убягваше.
Най-неприятният за мен момент беше първото изпадане от "А група" при Селския, въпреки че на полусезона бяхме на 6-то място и ни предстоеше четвъртфинал за Купата на България. Тогава през зимната пауза на първенството представителният ни отбор направи кошмарен подготвителен лагер в Турция, където за малко щяха да "арестуват" футболистите и треньорите ни заради неплатени сметки в хотела, наем на игрища и т.н. Последва изгонването на почти всичките ни основни футболисти на отбора от христолов и доиграване на сезона със "знайни и незнайни" никому играчи… Резултатът бе налице – 14 поредни загуби и изпадане в "Б" група. Срамът за всички нас, феновете на отбора, беше огромен!
Кой е любимият ти наш футболист (на всички времена). А в моментния отбор?Винаги съм се възхищавал на по-техничните футболисти, играли в нашия отбор. В близкото минало с подобни качества се открояваха бат’ Петьо Зехтински – Зико и Коце Видолов – Магьосника. Имаше и други футболисти, които харесвах, разбира се, но специално двамата играеха магически (вълшебен) футбол и ни изправяха на крака с фамозните си изпълнения и отигравания.
В момента безспорният ми номер едно е Тошко Неделев. Много се радвам, че с подписването на новия си дългосрочен договор с клуба ни той ще има възможност да ни радва още дълго време, носейки жълто-черната фланелка и да се нареди редом до големите ни легенди като Чико, Георги Убинов, Тумби, Иван Глухчев,
Марин Бакалов, Коце Костадинов, Наско Пашев, Петьо Зехтински, Коце Видолов и др. велики футболисти, защитавали цветовете и емблемата на нашия отбор.
Кой беше първият ти мач на Ботев и кой е този, който се е запечатал най-силно в съзнанието ти?Първият ми мач за Ботев е емблематичната за всички ботевисти "битка за Тракия" срещу Берое през 1985 г., която спечелихме с 8:1. Тогава съм бил на 8 години и помня, че мачът се игра в една "работна" събота. Баща ми (Бог да го прости) ме взе със себе си до обяд на работа и от там - на Колежа.
Чувството да видиш пълен стадион, толкова много хора с жълто-черни сърца, които пеят и подкрепят отбора на Ботев беше неописуемо и незабравимо.
Мачът, който се е вплел най-дълбоко в съзнанието ми, е един мач срещу Левски София за купата на България. Първата среща в София, тогава бяхме загубили с 0:2, но въпреки това на реванша Колежът беше буквално препълнен и нямаше свободно място, бяхме човек до човек. Както се казва "игла да пуснеш, нямаше къде да падне". По време на самият мач вреше и кипеше, а Ботев победи с 3:0 и се класира за финала.
Ти си активен участник в ботевистките мероприятия в София. Разкажи повече за тях!Основните инициативи и мероприятия, които организира и в които участва нашият фен клуб в София, имат за цел да се популяризира клубът. Също така идеята е да се даде по-голяма гласност и отзвук сред обществото относно проблемите, съпътстващи отбора и клуба ни като цяло. Участваме в благотворителни футболни турнири, като също така се включваме и в подпомагането на различни благородни каузи.
Член си и на българския фенклуб на Манчестър Юнайтед. Какви са ти впечатленията от тази организация, какви са приликите и разликите с българските фен организации, на които си член?Членувам в българския фен клуб на Манчестър Юнайтед почти още от самото му създаване, като миналата година се навършиха 10 години от учредяването му. Председател на клуба ни е Емил Йорданов, известен още и като DJ Емо. Благодарение както на неговите усилия, така и на други членове, нашият фен клуб беше официално признат от Манчестър Юнайтед в Англия. Даже в момента мисля, че сме на второ място в Европа и четвърто в света по брой членове, което ни гарантира билети и ни дава възможност да посещаваме домакинските мачове на "червените дяволи" на "Олд Трафорд".
Общото между двете организации, в които членувам, е, че и при двете ни обединява любовта към играта и любимия ни отбор. Също така, както Ботев Пловдив, така и Манчестър Юнайтед са сред най-подкрепяните и обичани отбори. С многобройните дейности, които организираме от фен клуба ни, се цели популяризирането на Манчестър Юнайтед в България, като също така се стараем да бъдем за пример пред обществото и нашите деца. Инициативите, в които участваме, са много и разнообразни, като например организиране на спортни мероприятия в детски домове, като също така се правят дарения на дрехи и консумативи на същите. Участваме в акции по кръводаряване, благотворителни дейности…
Бил си на мачове на Юнайтед, вкл. и в чужбина. Какви са спомените ти от тях?Имал съм възможността да гледам мачове на Юнайтед както от Висшата лига на Англия, така и от Шампионска лига и Лига Европа. Да вдишаш атмосферата на "Театъра на мечтите", да видиш хиляди фенове, подкрепяйки "червените дяволи", да пееш заедно с тях… самото усещане да стъпиш на стадиона и подкрепяш на живо любимия отбор (както всички ние, феновете на Ботев, знаем) е нещо неописуемо и уникално. За мое огромно щастие успях да посетя и гледам няколко мача с участието на Митко Бербатов, както и да усетя атмосферата на стадиони като "Сантяго Бернабеу“ срещу галактическия Реал Мадрид и Кристиано Роналдо в състава им, на фамозния Алианц Арена срещу Баварската машина - Байерн… Също така бях, и буквално настръхнах, от "врящия котел" Тюрк Телеком Арена срещу Галатасарай в Истанбул.
Имаш дъщеричка, която се занимава активно с карате, наскоро бе на лагер и с олимпийската ни шампионка Ивет Горанова. Би ли разказал повече за това – какви са успехите ѝ, какви са трудностите по пътя към тях…Да, имам дъщеря Андреа, която наскоро навърши 9 години. Започна да тренира карате малко преди да навърши шест и така - повече от 3 години вече. Като цяло има призови класирания както на провеждани у нас състезания, така и в Европа . Бих отличил спечелените две първи места (на ката и кумите) в наскоро проведената 1-ва детска Карате лига, както и 1-вото място при кумите в нейната категория в силния международен турнир Sofia Open, проведен под патронажа на президента
Румен Радев. На международно ниво може да се похвалим с 3-то място на Budapest Open, и две 3-ти места на Croatia Open през миналата 2020г.
Част от проблемите и трудностите, които трябва да се преодолеят, произтичат от това, че децата започват да тренират от по-ранна възраст и при тях е много по-трудно да им се задържи фокуса и вниманието само върху едно нещо. Също така може да си представите колко е трудно да вкарате едно дете в залата да тренира, докато неговите връстници се забавляват, играейки навън. За щастие ние тренираме с млад и амбициозен треньор (сенсей), който със своето отношение към децата успява да ги мотивира и предразположи да тренират сжелание и всеотдайност.
С олимпийската шампионка Ивет Горанова се запознахме на един от тренировъчните лагери, организирани от Българската федерация по карате преди 2 години. Мога да кажа, че тя е един прекрасен човек и спортист и с успехите, които постигна, служи като ярък пример за подражание сред занимаващите се с карате деца. Тя съвсем нагледно показа как с много труд, упоритост и постоянство може да постигнеш целите, които си си поставил, и да сбъднеш мечтите си.
Как прекарваш свободното си време?Предимно с дъщеря ми. Карам я всеки ден на тренировки, ходим по състезания, лагери. Уикендите, извън заниманията по карате се разхождаме в парка, играем на различни игри (като тенис на маса, федербал и игри с топка), караме колела. Когато имаме време и възможност, се организираме с приятели и подкрепяме отбора на Ботев, било то на мачове в Пловдив, или гостувания на отбора, като задължително преди мач се пие бира :).