Учудващо за мен са последвалите днес камара крайни мнения и дръзки заключения. Дългогодишното безхаберие на Лаута просто роди пълно безобразие. Няма да защитя бандата тийнейджъри, които взеха участие в поредния анти-футболен мач на любимото Локо. Но поне имаха смелостта и решителността да го изиграят. Играха със сърце и хъс, но нищо повече. По-притеснителното е, че именно футболните им достойнства гаснат в унисон с разпадащия се Локомотив и ако нещо на Лаута не се промени час по-скоро, от младостта и надеждата за голям футбол ще си остане само последното.
Това бе поредния им мач, в които ние, локомотивците, разчитахме на собствените си деца. Поне ако ще изпадаме, да е с тях. Днес - точно на четирима в стартовата единадесеторка и още толкоз на резервната скамейка (без да броим капитана Димитър Илиев, също юноша на Локомотив). И за пореден мач - дебютант, с първи минути в професионалния футбол. Това бе поредният техен мач, в който Локомотив загуби и в който се видя, че между школата и големия футбол зее пропаст. Нея винаги я е имало и вместо треньори и треньорчета да ги учат как да я преодоляват, смело жертват доскорошните ни юношески национали и обещаващия наши млади таланти. Защото преди няколко месеца трябваше на Лаута да акустират петима бразилци, нападател под наем, дошъл онзи ден и тръгнал си вчера, трио "звезди", които вместо да подвият опашки, затова че загубиха от най-слабия възможен отбор в елита се пуснаха да раздават юмуци.

Настана времето, в което треньорския задник трябва да бъде спасен от ритащите доскоро на сгурията деца. Каква ирония...

Точно преди две години от треньорската стая на Лаута си тръгна последният футболен човек и мъж, за който Локомотив бе просто шест месечна тръпка. Достатъчна, за да си тръгне с достойнство и да каже право в очите на феновете, че курса на Галя Топалова е пагубен за отбора. Този човек се постара за малкото време, с което разполагаше да работи с децата ни и да ги наложи в големия футбол. Достатъчно, за да бъдат забелязани от треньорите на своите национални гарнитури. Последва времето, през което кормилото на представителния ни отбор бе поето от подомствените локомотивци. Тези, които са дали живота си за черно-бялата идея. Точно при тях същите тези деца отидоха във фризера. За сметка на световно известни имена като Жеко Йорданов, Айлин Яшар, Петър Трифонов, от които днес на Лаута няма и помен. Добре, че пазя имената им в архива си, че поне да се сетя за тях. Точно преди година Аян Садъков не взе на лагера в Албена Христиан Попов и вихрещия се в момента в Брестник Любомир Цеков. Легендата на Локомотив им каза "Майната ви". А последвалата пролет нито един от тях не записа и минута, защото явно бе по-важно Локомотив да завърши на шеста позиция, отколкото да гради отбор за следващия сезон. Такъв, няколко месеца по-късно очевидно няма.

Геноцида продължи и през лятото. Интересно е защо Христиан Попов имаше по-малко минути повреме на контролите, вместо всеизвестния на всички Стоян Абрашев, а Георги Бъчваров отстъпва по игрово време на футболните титани Иво Караджов и Динко Дерменджиев. Още по-интересна е и истината около проверката с Несебър в Елешница, когато филмът който се върти в момента на Лаута се повтари и тогава. Вярно, прожекцията му бе само в един ден. Но в този ден, т.н. титуляри (или футболни наемници) отказаха да играят, заради неизплатени пари. Така със задачата да спасяват положението и да измият предстоящия срам се отзовават юношите ни. Малко преди началото на срещата парите бяха раздадени, а децата отново бяха пратени във фризера за благодарност.
Дойде редът на Чушката, чиято решителност стигна до там да разкарва като куфари поне двама юноши из България, нищо че те отдавна са свикнали с тази си роля. На всичкото отгоре по едно време Маринов се размечта как ще дойде деня, в който ще направи от Георги Бъчваров и Христиан Попов най-добрата двойка централни защитници в България. Нищо, че последният е халф, но мечтите са безплатни.

Така от щастливия шести от миналия сезон не остана нищо. Не става нищо и от юношите ни, защото им се случи чудо. Макар и по принуда на Лаута заложиха на тях. И им се сковаха краката. Защото ако Галя Топалова е отговорна за жалкото лице на любимото Локо, то именно "черно-белите" треньори-послушници носят пълната отговорност за обезличаването на единственото локомотивско, което самата Топалова трудно можеше да съсипе - нашите деца по сгуриите.

И като че ли това продължава. Водените от помощник-треньора на мъжете и наставник на дубъла Минчо Минчев тим може спокойно да кандидатства за Книгата от рекордите на Гинес. Трима от момчетата му пътуваха в петък за Ловеч, за да разгледат покрития мост на Кольо Фичето. За щастие не влязоха на терена, за да изядат бой с 0:5 от Литекс и след години да разказват на децата си за феноменалния си дебют с черно-бялата фланелка. Все пак след тежко нощно пътуване до малките часове, в 11.00 ч. на същата сутрин това триото, заедно с останалите си набори завършиха 1:1 в тежък мач за първото място срещу Ботев 2002. Нов ден по-късно дойде ред и на дубъла, в който отново играхме със същите момчета. Нищо, че три дни по-рано с година по-малките "старши" опукаха жълтите насред стадион "Христо Ботев" с 0:4. Уви, никой не се сети да привика някой от тях (или на някой не му отърва). Така че няма нищо странно от това, че още в началото на двубоя от дублиращата група Георги Петров-Геша напусна контузен. И за да е рекорда изразителен, след нови 24 часа, четирима от същите деца потеглиха за майната си. Т.е. за Каварна. А някои от тях дори и играха (дебютираха). Казано с факти и цифри - за пет дни, защитникът Бахри Шакир има на сметката си пропътувани 1400 км. и 270 тежки игрови минути (три пълни мача), в това число и професионален.
Спирам дотук. Поздрави на кълнящите се локомотивци, които се изредиха в треньорската стая. Нищо страшно не се е случило. Просто единадесеторката, която се изправи срещу Калиакра се срещна за първи път в този си вид на терена в Каварна. И това даде отговор на въпроса, защо така и не направихме четвърти пас през всичките деветдесет минути. Стана ясно и какво се е работило на Лаута с децата ни в последната една година. Нагло е да се молиш на тези, на които допреди месец си използвал да разнасят вода. И какво ако утре на Лаута раздадат пари. Най-много да се върнат онези, заради които брахме срам срещу Ботев. Остана само надеждата, че Галя Топалова ще освободи от присъствието си, заедно с купчината лакеи, които участваха в съсипията на локомотивския футбол.

б.а. - заглавието е на Plovdiv24.bg