© Plovdiv24.bg

-Г-н Бонев, наскоро Бербатов подобри рекорда ви за отбелязани голове с националната фланелка. Ревнувате ли?

- Не, в никакъв случай. Пожелавам на Митко да вкара още толкова голове, но най-важното - да изиграе поне едно световно.

- Като става дума за попадения, всеки голям нападател си има своя звезден гол. Гунди - онзи на "Уембли", Емо Костадинов - на "Парк де Пренс" през 1993-а, Лечков - в САЩ срещу Германия, Стоичков срещу Мексико или Германия. Кой е вашият звезден гол?

- Моите са много. Не, наистина - не мога да отлича едно попадение. Имах късмета да вкарам много важни голове за България, но трябва да кажа, че всички те са били дело на целия тим. Никой футболист не е по-голям от отбора си и това трябва да го помнят днешните играчи. Ако трябва, все пак бих отличил гола срещу Полша в световната квалификация през 1969-а, с който се класирахме на световното в Мексико. В същите квалификации вкарах и на Холандия за 1:1 като гости. С този мач изхвърлихме "лалетата" от финалите, а помните какво направиха те след 5 години с Кройф, Нескеенс и останалите. На Португалия пък вкарах 2 гола на стадион "Луш" пред 100 000 души. Като техника най-запомнящо може би е попадението ми срещу Перу на световното в Мексико. Тогава вкарах с шут от фаул, а разстоянието до вратата беше 40 метра. Спомням си като днес и последния гол с националната фланелка. Паднахме 2:1 в Буенос Айрес от Аржентина. В този мач дебют за гаучосите направи Диего Марадона.

- Днес във футбола май няма вече романтика и красиви моменти, както по ваше време?

- А, не е вярно. Вижте как играе Барселона. Няма романтика и красиви моменти в нашия футбол. Той е пълна трагедия. Тези момчета сякаш не тренират. Идват от училищния двор, дето са ритали, и направо професионалисти. Ние някога оставахме часове след тренировка да бием фаулове. Имаше разчертани квадрати и деветката беше горният десен ъгъл. Слагахме отпред макети на стена от 4 души и си тръгвахме, когато улучим 10 пъти поред деветката. Сега нещата са други. Младите си мислят, че нещата стават бързо и в успеха няма нищо сложно. Така е и с треньорите, така е и с играчите, така е и с ръководителите.

- А защо, според вас, успехът не идва напоследък при нас? Пропускаме вече трето световно първенство.

- Всичко мирише откъм главата. Тези момчета във футболния съюз не знаят къде се намират и какво правят. Такова безхаберие в ръководството никога не е имало.
Правят си някакви техни игри - мениджърски, тотаджийски
Футболът обаче си отива с тези ръководители. Слушам за разни проекти - Черноморец, ЦСКА - големи работи щели да правят, мислели 5-6 години напред. Какво да мислят напред, като не се знае догодина ще има ли първенство. По принцип днес футболът е скъпо удоволствие. Според мен в България има само няколко компании, които могат да издържат истински професионално организирани клубове и те се виждат в класирането.

- Означава ли това, че подкрепяте идеята за намаляването на отборите в "А" група?

- Мен никой не ме пита. Иначе тази идея уж я одобряват всички, но никой няма кураж да започне промяната. Това пак е заради разните лобита, интереси и т.н. Време е обаче и държавата да се намеси. Тя абдикира от спорта преди 20 години и сякаш не съществува. Хубаво е, че сега се опитват да въведат ред - с данъците, заплатите и приходите на клубовете. Но държавата трябва да създаде съответните закони за подпомагане на спорта. Трябва да има някакви преференции за спонсорите на клубовете. Иначе защо бизнесмените ще си харчат парите за спорт? Преди години ние, спортистите, бяхме лицето на България. На много места по света България е позната именно около своите спортисти. Сега останаха две-три момчета, популярни в Европа, и след тях нищо.

- Защо в крайна сметка се получи тази дупка в поколенията и националния отбор?

- Има много причини. Имахме едно много силно поколение, но те бяха създадени като спортисти преди промените - в средата на 80-те години. Тогава треньорите и школите работеха, имаше конкуренция. Пловдив например винаги е имал елитни играчи и силни клубове. Да не изреждаме имена, но знаете какви страшилища бяха Локомотив, Ботев и Спартак. Имахме по трима-четирима национали от Пловдив и играехме футбол на световно ниво. После старите специалисти някак много бързо бяха изпратени в пенсия. В треньорската професия навлязоха много млади момчета, които първо почват работа, а после се учат на ""а" и "б".

- Вас също май рано ви "пенсионираха". Какво се случи след онзи бой 6:1 от Испания?

- Нищо особено. Загубихме с голям резултат мач, в който нямаше чак такава разлика в класите. Тогава разни платени журналистчета направиха кариера на мой гръб. Пишеха какво ли не, само и само да ги качат в чартъра на безплатна екскурзия. Помня, че след 2:1 над Люксембург, точки, с които се класирахме на финалите", писаха: "Грозна победа!" А сега какво пишат след 6:1 от Сърбия и 4:1 от Кипър? Не само мен, но и много треньори от моето поколение рано ни отписаха. Сега издирват специалисти в Полша и Швейцария. Че ние тези сме ги учили на футбол. Вижте какво става по света - Джовани Трапатони, Ото Рехагел, Марчело Липи, Алекс Фyргюсън! Да не би тези хора да не са в пенсионна възраст? Но работят и отборите им печелят.

- Бихте ли приели оферта отново да се върнете в професията?

- Разбира се, стига да ме устройва. Държа не само на парите, а по-скоро на отбора, с който бих работил. Искам да има съответната организация, екипът да е от професионалисти. Това обаче все по-трудно се случва в България.

- Гледате ли мачовете от българското първенство?

- Да, аз живея с футбола.

- И как е?

- Много зле. Толкова зле никога не е било. Хубавите школи като пловдивската, старозагорската, благоевградската вече ги няма. Дори в Пловдив - тази мека на футболните таланти, се напълни със странни птици от чужбина. Обаждам се преди време в дома на един футболист от чужбина, дето закъсня за подготовка. Вдигна майка му и се чуди "какво прави в България. Футболист ли, че ние като беше на 3 години му купихме топка, но я изпусна през балкона и оттогава не съм го виждала да рита". И ние чакаме с тези да пробием в Европа. В същото време с нашите деца не се работи. Младите вече нямат физическите качества да бъдат спортисти, а без това не се прави голям футбол. Аз познавам ситуацията в Локомотив и виждам колко е зле. Същото е и при комшиите от Ботев. А щом в Пловдив няма играчи и отбори, значи българският футбол е мъртъв.

- Парите ли ще спасят играта?

- Без пари голям футбол не се прави, но не е проблемът само в парите. Аз лично започнах през 1965 г. с 80 лв. заплата и 25 лв. премия за победа. Нямаше мениджъри, нямаше договори и анекси. Назначават те на работа в ДФС-то, удържат ти там каквото трябва и се оправяш. Но всичко, необходимо за подготовката, беше осигурено - екипи, възстановяване, лагери. Взимахме по 80 лв. но събирахме десетки хиляди на стадионите. Направихме семкаджиите по трибуните милионери. Сега момчетата по терените са богаташи, но продукцията им е калпава и не се харчи. Не може да се взимат толкова пари за продукт, който не се продава, защото трибуните са празни. Момчетата бързо се главозамайват, тръгват по барове, дискотеки, разхождат се с манекенки и фолкпевици. И моята съпруга беше модел, но тогава нещата бяха съвсем други, нямаше днешната пошлост и простотия.

- Видяхме обаче какво се случи с безпаричието в Локомотив и Ботев.

- Това е другата крайност. Време е хора, които нямат възможности да издържат професионални клубове, да не се захващат. В спорта трябва да влизат чисти пари - от спонсори, рекламодатели, трансфери, билети и т.н. Сега чувам, че г-жа Петя Славова щяла да купува Локомотив. Дано обича спорта като първия си съпруг и да идва с чисти намерения. Ако е така и има възможност да инвестира, Локомотив ще й се отблагодари. Всеки, който е идвал на нашия стадион, знае какво е истинската любов и вярност на феновете. Локомотив наистина би бил отлична реклама за всеки добър бизнесмен.

- Имате нов Христо Бонев във фамилията. Ще ви наследи ли и на терена?

- Не. Малкият Ицо е прекрасно дете, но заляга над уроците и за съжаление - над компютъра. Няма да стане футболен герой, но това няма значение. Важно е, че е здрав и щастлив. Радвам се и на две внучки, синовете ми Божидар и Радостин са добре, съпругата ми Ема също и това ме прави щастлив.

- Как минава денят на Христо Бонев?

- Нямам някакво особено хоби. Назначен съм за отговорник по пазаруването вкъщи. Иначе по цял ден съм на Лаута със стари колеги и приятели. Обичам много да пътувам, а любимата ми посока е Гърция.

Източник: в. "Стандарт"