 © Личен архив |  |
Николай Илиев е роден през 1975 г. Завършил е ТХВП през 1994 г., а през 2001 г. завършва магистратура във ВИХВП, специалност "Технология на вино, пиво и високоалкохолни напитки‘‘. В кариерата си до момента е бил технолог в голяма българска пивоварна в Стара Загора, технолог и директор на завод във водещ производител на вино и спиртни напитки край Пловдив, директор на българското предприятие на голям чуждестранен производител на козметика край София, а през последната година се занимава със собствен консултантски бизнес в сферата на системите за управление.
Той даде обширно интервю за информационния бюлетин "Канарче", който се издава от Сдружение ПФК Ботев.
Здравей, Ники! Би ли се представил накратко пред читателите на бюлетин "Канарче“?
На 47 години съм, живея в Пловдив, семеен , с дъщеря на 16 години. Освен футбола и Ботев друга страст са ми кучетата - имаме и куче. Член съм на Сдружението в сегашния му вариант от 2019 г., а преди това съм членувал и през периода 1996-1999 г.
Кога започна любовта ти към Ботев и кой я запали?
От малък съм ботевист и, както се пее в една наша популярна песен, ,,Любовта към Ботев Пловдив никога не ще умре“. Покойният ми баща беше от Ботев и това ми даде началния тласък , като той ми разказваше за славния ни отбор от 60-те, взимаше ми артикули на Ботев - календарчета, флагчета, фланелки, беше ми подарил книга за историята на клуба, която много ме впечатли и т.н., но смятам, че истински се запалих и защото имах щастието да започна да се интересувам от футбол точно в средата на 80-те, когато отборът на Ботев играеше може би най-красивия футбол у нас - изключително атрактивен и резултатен и макар тогава все да оставахме "в подножието" на титлите и купите, жълто-черната магия и тръпката да си от Ботев бяха невероятни.
Спомняш ли си кой беше първият мач, на който си бил?
Да, това беше през 1983 г. срещу Славия и загубихме с 0:1. От този сезон 1983/84г. си спомням едва няколко мача. Но от следващия имам доста по-детайлни спомени и буквално започнах да ,,живея‘‘ с мачовете на Ботев и да чакам всеки уикенд с нетърпение, защото Ботев ще играе.
А кой е този, който никога няма да забравиш?
Макар че си спомням и съм присъствал и на по-важни и решителни мачове, мачове за трофеи, мачове с много красива и вълнуваща игра или мачове на препълнени трибуни с невероятна атмосфера, за мен най-запомнящ се мач е мачът в който аз лично съм изпитал най-големия си емоционален връх до момента и това е победата срещу Левски през 1996 г. с 4:3.
Всичко около този мач – това че играем срещу най- големия ни дразнител, това че класирането на двата отбора преди него беше диаметрално противоположно - ние предпоследни, а Левски втори, това че се игра вечерта на осветление на моя личен празник Никулден и най-вече развитието на мача – гонитбата в резултата, размяната на предимството и невероятната тупалка на Пепо Пенчев от далечно разстояние, която ни донесе изненадващата победа, направиха така, че този мач наистина да е незабравим за мен. По това време бях студент и заедно с мой приятел и състудент, също Николай и също запален ботевист, бяхме организирали съвместно празнуване на именния ни ден след мача, който изгледахме заедно. А след този развой, от който бяхме полудели, изживяхме едно страхотно и незабравимо празненство, на което продължи лудостта ни.
Кой е любимият ти футболист на жълто-черните и защо?
Атанас Пашев. Всички негови съотборници от онзи тим, бяха много добри и впечатляващи, но той беше моят кумир. Освен с голмайсторските си способности, бързината, техниката, демаража, той беше завладяващ за мен просто с присъствието си на терена. Имаше нещо толкова характерно в стойката, в движението му по терена, а и в поведението. Постоянно ми се караха, че всичките ми тетрадки и учебници бяха нашарени с футболист с мустачки и № 11 на гърба.
Имаш ли някоя интересна случка или история, свързана с Ботев?
Имам доста интересни случки, свързани с Ботев и с любовта ми към клуба, но имам една от тях, която изглежда изключително невероятна и аз лично видях в нея някакъв знак от съдбата, нещо ирационално, нещо, което ми показа може би как ботевизмът е обречен на вечност и как ще оцелява през каквото и да е препятствие да е изправен. Случката е от пролетта на 2009 г., когато клубът ни вече беше на дъното на най-мрачния период от своето съществуване, но въпреки това ние си го обичахме горещо и искахме да го прославяме навсякъде и всячески. Така се случи, че по това време бях в Нова Зеландия за няколко месеца и естествено навсякъде, където можех, пропагандирах жълто-черната идея, носейки наши артикули и обяснявах за Ботев и за това колко го обичаме.
Та така бях на ферибота, свързващ двата острова - с шапка на Ботев и още напускайки пристанището на южния остров, както бях на една от палубите и се наслаждавах на живописните гледки, изведнъж появил се много силен порив на вятъра отнесе на някъде шапката ми и колкото и да се опитвах да я издиря с очи къде отлетя, не успях да я видя. С голямо съжаление я ,,отписах‘‘ и реших, че е попаднала да прославя Ботев от Пловдив някъде във водите на пролива Кук.
Доста ми беше криво за тази шапка, но в крайна сметка нямаше какво да направя и се примирих. Фериботът между двата острова пътува около 3 часа и половина и понеже се беше стъмнило, бях влезнал вътре и кротко чаках да пристигнем. Все пак, когато към края на пътуването, приближавайки пристанището на Уелингтън отново излязох навън на една от палубите - този път в другия край на кораба в сравнение с палубата, когато ми отлетя шапката - изведнъж, докато гледах светлините на наближаващия град, нещо тупна от небето точно в краката ми!
За момент в сумрака успях да разпозная щита с жълто-черни ивици и футболна топка в средата и докато осъзнавах светкавично, какво е нещото, то падна през парапета на по-долната палуба. Но този път успях да видя къде падна и кой го взе и хукнах по стълбите надолу. Сигурно съм имал доста странен и заплашителен вид, тичайки надолу запъхтян към човека, държащ шапката ми и крещейки от далеч, че това е моята шапка, та той побърза буквално да ми я набута в ръцете и най-вероятно е бил изключително озадачен колко съм развълнуван просто за една шапка, след като е видял облекчението ми, когато вече я държах в ръцете си. Смотолевих набързо някакви благодарности и стоях, както се казва, като гръмнат.
Опитвах се да си обясня случилото се и беше ясно, че най-вероятно, след като вятърът ми взе шапката, тя се е закачила някъде и не е отлетяла в морето, но така и не ми беше ясно и не можех да повярвам и да си обясня как след цели 3 часа се оказахме с моята ботевистка шапка точно по едно и също време на едно и също място - съвършено различно от мястото на ферибота, на което се разделихме! Случайност, биха казали много хора, но аз не съм убеден.
Ти си един от дейните членове на Инициативния комитет на кампания "110 години Ботев Пловдив“. Разкажи ни за работата на комитета и за разпределението на задачите в него.
В началото на есента на миналата година, след като първо беше сформиран Инициативен комитет за организиране на честванията за 110-ата годишнина на любимия ни клуб, в който се включих и аз, първата задача на този комитет беше да се съберат идеи за прояви за отбелязване на годишнината.
Беше разпространен онлайн формуляр сред ботевистката общественост, чрез който да се събират идеите, и след определения срок членовете на ИК се събрахме да ги обсъдим и да определим към осъществяването на кои от тях ще се насочим. Разпределихме си отговорностите по отделните инициативи вътре в ИК и започнахме да работим по осъществяването им. Инициативите се придвижват съвместно с футболния клуб и работим в много тясно сътрудничество със Силвия Минкова от маркетинговия отдел на клуба.
Провели сме до момента и продължаваме да провеждаме множество срещи помежду си, постоянно поддържаме връзка, обменяме идеи и правим обсъждания във вайбър група. Трудно е, защото всеки от нас работи по осъществяването на тези инициативи извън професионалните си и лични ангажименти, но отдадеността ни към идеята ни помага. Нищо обаче не би могло да се случи без участието на всички тези жълто-черни сърца, които се включиха в Кампанията за набиране на средства с дарения до момента и на които разчитаме да продължат да го правят и занапред до осъществяването на всички планувани събития.
Беше отговорник за фотоизложбата, посветена на юбилея. По всеобща оценка това беше едно грандиозно събитие! Как го оценяваш ти и какви бяха основните предизвикателства за осъществяването на изложбата?
Организирането на фотоизложба, посветена на годишнината, беше една от идеите, към които се насочихме. По нейната организация започнахме да работим основно с Васил Киризиев, който в последните 20 години е неизменно свързан с различни инициативи за популяризиране на ботевизма и притежава необходимия опит и съответните контакти.
По предложение на Васил за куратор на изложбата поканихме известния фотограф Минко Михайлов, който освен че е пловдивчанин, е и най-награждаваният в последните години български фотограф от различни високо престижни конкурси в цял свят. Той е и изключително запален ботевист и човек, силно отдаден на жълто-черната идея и с професионализма и ентусиазма си спомогна изключително много изложбата да се превърне в наистина запомнящо се събитие, смея да кажа в културния календар на Пловдив за 2022 г., а не само сред проявите за отбелязване на годишнината ни.
Би ли споделил интересен момент, останал скрит за посетителите?
Може би един от най-интересните моменти за мен по време на организацията на изложбата, за който се сещам и за който искам да разкажа, беше когато отидохме в София с Минко Михайлов, да търсим подходящи снимки в архива на пресфото БТА. Там снимките са подредени в класьори с описания по години, като от даден мач или събитие фигурират по една или две снимки с описание на мача и лентата. Така още в първия класьор, който започнахме да преглеждаме се оказа, че има снимки от 1984-1988 г. период, в който и двамата с Минко сме били свидетели на живо на много от мачовете.
Започнахме много оживено да коментираме наши спомени около детайли на снимките, които виждаме – на кой мач как е валяло, кой футболист какво е направил, какво се е казало след това и т. н., като в един момент нашият домакин - фотографът от БТА Христо Касабов каза, че е изумен, като стои от страни и ни слуша с каква страст говорим за всичко, свързано с Ботев и с какви детайли и с каква точност си спомняме за различните мачове! Каза ни, че при него са идвали и други хора да търсят снимки от футбол, свързани с техни клубове, но определено досега не бил попадал на ботевисти и си нямал представа за каква страст става въпрос.
Този негов коментар и това впечатление, което сме оставили, естествено ни поласка, но малко по-късно се оказа и много полезно за издирването на кадрите, защото попаднахме на такъв, надписан като Тракия - Хайдук, мач за Купата на УЕФА, но определено от друг мач, защото на кадъра (снимка формат 6 х 9), ако други детайли не можеха добре да се видят – то екипите на 2-та отбора бяха ясни и въобще нямаше футболист с екипа на Ботев (Тракия) от този мач, който помнехме добре. Затова помолих да ни дадат да прегледаме описаната лента - дали наистина е от този мач, защото наистина не се сещам за много популярни снимки от него.
Тогава той извика колежката си, която отговаря за съхранението на лентите, която първоначално ни каза, че такова предоставяне е против правилата и ленти не се дават на всеки и т.н. Трябвало да кажем какво искаме и те да го проверят, но Христо й разказа за неговото впечатление - колко запалени сме и как трябва да ни помогнат, а Минко я срази с изявлението, че ние, ботевистите , сме такива и за нас хронологията на нещата, които ни се случват в живота, се помни и се свързва покрай някой мач или събитие, свързани с любимия Ботев.
След това изказване мисля, че успяхме да я спечелим за нашата кауза и не само тя, а и другата служителка в този отдел. И започнаха с готовност да ни помагат и не само, че ни предоставиха всички ленти, които поискахме, но и ни помагаха и сканираха определени кадри, за които не бяхме сигурни дали са ценни, така че да имаме възможност да ги видим реално как ще изглеждат като снимка и какво съдържат, което страшно много ни помогна.
Накрая какво би си пожелал като фен на Ботев Пловдив?
Убеден съм, че завръщането ни в скоро време в нашия дом, стадион "Христо Ботев" - новопостроен, с изпълнени всички необходими удобства, съответстващи на модерен стадион в 21 век, което е най-голямата болка на всеки обичащ клуба ни в момента, ще се случи така или иначе, защото смятам, че освен големият обществен интерес това ни е и предначертана съдба.
Ето защо ще си позволя да отида отвъд дострояването на стадиона и да си пожелая този стадион да е препълнен на всеки мач и футболистите в жълто-черни фланелки да ни дават много поводи за лудост и гордост и макар и нашата публика да не се слави като ламтяща за титли и трофеи на всяка цена, все пак да започнат да идват и те по-често при нас. |
Зареждане ...
