 © |  |
Георги Карачанов завършва средното си образование в Професионална Гимназия по Машиностроене в Пловдив, със специалност "Технология на машиностроенето". В момента завършва бакалавърска степен в Техническия университет със специалност "Мехатроника" задочно, предстои му дипломиране.
Работи във фирма за производство на пластмасови изделия от 13 години, вече се занимава основно с организационни дейности. Ръководител е на шлосерския отдел на фирмата и освен с поддръжката на шприц-формите, се занимава и с програмирането на роботите и машините в производствената база.
Георги, като част от футболния отбор "Сдруженци“ участва миналото лято в турнира на мини вратички, посветен на Тоско Бозаджийски. И блесна с добри отигравания. Тренирал ли си футбол някъде? Изиграло ли е това роля за обичта ти към играта и Ботев?
Благодаря за оценката. Получи се отличен дебют за отбора "Сдруженците", надявам се следващия път да отстраним още повече противници. Любовта ми към футбола ли...? Нямам представа. Просто обичам играта. Нито баща ми, нито майка ми са спортисти. Първите ми спомени, свързани с футбола (те са доста бегли вече), са от 94-та, когато баща ми не ни остави да спим цяла нощ, след като отстранихме Германия в онова лудо американско лято. Може би онази еуфория ме запали по играта.
Като малък тренирах футбол в една частна школа, но не продължих дълго. Просто нямахме възможност да плащаме таксите, тъй като ние бяхме 3 деца, а времената не са били хич лесни. Продължих с футбола с децата от блока и около нас. Играехме футбол, докато не се стъмни или нашите не слязат с пръчките да ни приберат по къщите. Бях 15-16 годишен, когато се записах отново да играя организиран футбол в друга школа. Отборът се казваше Спортинг (с. Царацово). Култово име.
Мога да кажа, че там се научих що-годе да играя футбол. Бях незаменим титуляр на поста десен бек. Там продължих, докато навърших 18 години. Малко след това един приятел ме покани да играя с него в едно асеновградско село (Нови Извор) и от тогава до този момент не съм спирал с футбола. За този отбор съм изиграл над 200 мача в "А" и "Б" регионалните групи на Пловдив. Та смея да кажа, че футболът за мен е начин на живот.
А би ли разказал откога датира любовта ти към "канарите"? Кой те заведе на първия мач – кой беше той, какво помниш от началното си фенство?
Учих в 60-класното училище, а там повечето момчета бяха ботевисти. Имаше и локомотивци, но те бяха предимно циганчетата. Нямаше как да не стана и аз от Ботев. Мисля, че бях в 3-ти или 4-ти клас, когато едни момчета от другия клас сформираха "Тракия Фронт“ и от тогава вече почти всички в училището станаха ботевисти.
Да... Теодор Бочев, Николай, Манол, Трифон... Взеха страха на локомотивците и от тогава всеки знаеше, че училището, а и почти цяла Тракия са жълто-черни. Бях от по-кротките деца и не мога да се похваля с много буйни спомени и бягства от вкъщи, за да ходя по мачове. Първият ми мач на Ботев, на който едвам убедих нашите да ме пуснат, беше една приятелска среща между Локомотив и Ботев на Лаута, в която участваше Христо Стоичков, а съдия беше Атанас Узунов. Тогава с един мой приятел влязохме през централния вход на Лаута с жълти фланелки. Въобще не се усетихме, но дойдоха полицаи и бързо ни закараха в нашия сектор. Пълни шемети. Все пак за първи път отивахме на мач.
Тогава нашата агитка беше в сектора между старото им табло и централната им трибуна. Мисля, че паднахме 2:1, но еуфорията от този мач определено ме запали да започна редовно да ходя по мачове.
Задаваме два еднакви въпроса на всички фенове, които интервюираме – кои са любимият и най-неприятният момент за теб, свързани с Ботев?
Много труден въпрос. Любимите ми моменти с Ботев са много. Незабравимите пътувания до Бургас за европейските ни мачове определено са едни от тях. Но като се замисля, ми се открояват два мача, на които бях изтрещял. Единият е спечелването на купата на България срещу Лудогорец в онзи дъждовен 24 май. Никой не очакваше, бяхме аутсайдер и въпреки това успяхме да спечелим. А после Супер купата ни беше бонус.
Другият мач, който ми се откроява, е на Армията, когато Кристиан Димитров с глава заби изравнителния гол във вратата на ЦСКА. Не толкова заради това, че отстраняваме "чорбата" насред София, а поради това, че цял мач бяхме клани от съдията, а въпреки двата червени картона и измислената дузпа за ЦСКА успяхме да ги отстраним - и то на Армията в последната минута. Незабравима емоция.
И точно този победен гол ни прати на финала с черно-белите, където пък ми е може би най-тъжният момент с любимия Ботев. Не знам какво се обърка тогава, но беше гадно. Но аз съм човек, който гледа напред, и не обичам много да гледам назад. Продължаваме напред, както казва един голям българин.
Кой е любимият ти наш футболист? А такъв извън Ботев? Кой е любимият ти чуждестранен отбор?
Тук отговарям веднага. Категорично това е Тодор Неделев. Той трябва да е пример за всички деца в школата. Въпреки всички изкушаващи предложения, които е получавал от българските "грандове", той си остава БОТЕВИСТ ЗАВИНАГИ и многократно е заявявал, че в България ще играе само за Ботев Пловдив.
Любимият ми чуждестранен отбор е Барселона, въпреки че в последните 2-3 години според мен играят идентичен футбол без много разнообразие, с една и съща тактика "тики-така". С назначаването на Шави като треньор определено играта им се промени, а отборът заигра с настроение. Любимият ми чуждестранен футболист е Роналдиньо. Начинът, по който дриблира с топката, е уникален. Няма друг такъв.
Интересуваш ли се силно от друг спорт освен футбола? Защо?
Като цяло се интересувам от изявите на българските спортисти по света. Гледам волейбол, тенис, бокс. Не съм пропуснал мач на Кобрата. Често ходя в зала Колудрума, за да гледам волейбол (женски и мъжки). Като цяло обичам спорта и когато имам време и възможност, съм на някое спортно събитие.
Член си на Сдружението едва от няколко години. Защо стана част от организацията, какво значи за теб тя?
Така е. Членувам в Сдружение ПФК Ботев от 2 години. Причината да стана част от Сдружението си има име - Теодор Бочев. Няколко пъти в разговори с мен ми е казвал, че трябва да стана част от организацията, защото бил сигурен, че ще съм полезен. Е, все още не знам колко мога да съм полезен, но се радвам, че го послушах.
Влязох в сдружението в доста натоварен за мен период, в който съм студент (задочно) и почти не ми остава време да се занимавам сериозно с нещо странично. Засега съм очарован от членството си там и се радвам, че послушах Теодор. Виждам, че тук има страхотни хора, ботевисти, които дават много от себе си - както лично време, така и лични средства, за различните инициативи, с които сме се захванали. Членуват специалисти в различни области, което ни прави доста силни и можещи. Лично аз научавам много нови неща в сфери от живота, които досега са били чужди за мен.
Почти не изпускаш протести, свързани със строежа на Колежа. Смяташ ли, че феновете като цяло може да са част и от съзидателната част на обществото ни, онази част, която може да осъществипромяна в страната?
Така е. Не изпускам протест. Няма и да изпусна. Това трябва да е цел номер едно пред всеки жълто-черен фен. Нищо не е по-важно от това да се завърши стадиона ни. За мен темата със стадиона е малко по-специална. Преди няколко години с един от най-добрите ми приятели (Николай Николов – Бачо), си казахме, че като стане стадионът, си взимаме карти за Т.И. и няма да пропуснем домакински мач. Това беше неговата мечта.
За съжаление Бачо вече не е между нас и не успя да си сбъдне мечтата. Не дочака пасмината управляващи да се наиграят и да завършат стадиона в срок, за да може поне на един мач да отида с него. Може да съм малко остър в определенията спрямо хората, отговорни за строителството на стадиона ни, но тяхното нехайство минава всякакви граници. Това ме прави много чувствителен на темата за стадиона и съм на мнение, че не трябва да ги оставяме да дишат, докато не завършат стадиона, както е на картинката!
Тук е моментът да похваля всички в сдружението и извън него, които отделят страшно много лично време и средства, за да може що-годе да върви строежът и да натискат общината да си върши работата, защото е видно, че на нея не ѝ пука за стадиона. Обществената поръчка за седалките го доказа. Дълга тема, в която не ми се навлиза. Но нека пак да се повторя... По-важно нещо от завършването на стадиона няма. Ще станем истински клуб, когато отборът заиграе мачовете си на стадион "Христо Ботев“ пред 18 000 зрители. Факт е, че всички управляващи ги е страх от феновете. Опитват се да ни изкарат хулигани, лумпени и какво ли още не. Всъщност повечето от тези хора (феновете) са доктори, инженери, адвокати и специалисти в различни области.
Как прекарваш свободното си време?
В последните години нямам много свободно време. Както вече споменах, съм се захванал с образованието. Четвърти курс съм в Техническия университет и ми предстои дипломиране. Преди 4 години се записах задочно обучение и съм на лекции всяка събота и неделя от октомври до края на май. Отделно от това имам и мачове в А окръжна група с Нови Извор. Като цяло уикендът ми е запълнен на 100% (жена ми хич не е доволна от това).
През седмицата след работа ходя веднъж или два пъти да играя футбол на малки вратички с приятели, за да разпусна. Харесвам и риболова. Не толкова заради тръпката да хванеш някой голям шаран, колкото до това, че около теб е супер спокойно и всеки се опитва да пази тишина. Там си почивам най-много. Това ми се случва 2-3 пъти в годината, но какво да се прави. Когато имам възможност и време, се качваме с приятелите ми на някоя вила из балкана - с жените и децата, и се започва здрав купон. Вече се случва рядко, но поне е запомнящо се. Надявам се, че след като завърша университета ще имам повече свободно време, за да мога да се включвам по-активно в каузите на сдружението и да имам повече време за семейството, а и за себе си.
Интервюто е на Бюлетин "Канарче" - издание на Сдружение ПФК Ботев |
Зареждане ...
