Даниел Георгиев: На Лаута имам хубави и тъжни моменти

Смятаният за сигурен трансфер в ЦСКА халф на Локо (Пд) Даниел Георгиев разкрива в интервю пред вестник "7 дни спорт", че като юноша е напуснал Левски, защото е обявен за безперспективен от изпълнителния директор ва клуба Наско Сираков.

- Дани, можем ли вече да ви броим за сигурно попълние на ЦСКА?
- Знам, че има някакъв интерес, но само толкова. Докато не се договорят двата клуба, не може да се говори за нещо сериозно.

- Юноша сте на Левски, опасявате ли се как ще ви приемат на Армията?
- Не съм фен на български отбор. Играл съм в школата на Левски, но какво от това. Важното е да си изкарвам парите с труд и добра игра. Ако съм на ниво, ще ме приемат. За да станеш добър, е необходима работа години наред. За да поддържаш ниво, също е необходим здрав труд. Бавно се върви нагоре, но много бързо се пада.

- Появихте се изведнъж в българския футбол и само след половин сезон сте пред трансфер в ЦСКА. Къде бяхте преди това?
- В чужбина - първо в Холандия, а след това и в Русия. Върнах се в България и започнах във Вихрен. Благодарен съм на г-н Динев, който направи много за мен. Истина е, че всичко се разви бързо. Може и да е въпрос на късмет.

- Защо не останахте в Русия?
- Бях на проби в Динамо (Москва), а след това седем месеца в Балтика от Калининград, утвърдих се и играех. Там натоварванията са огромни, дойдеше ли мач, се радвахме, че ще си починем. Нямаше футболист, който да не е опериран от херния, някои дори и от двете страни. И аз не бях подминат. За операцията се прибрах в България.

- Как се озовахте в Холандия?
- Много случайно. Един приятел на баща ми имаше връзки там. Отидохме трима, другите ги върнаха, а аз останах. Искаха ме, но стана проблем с парите. От Левски заявиха много голяма сума и трябваше да се върна.

- А как и двамата с брат ви се озовахте във Вихрен?
- Към отборите от "Б" група имаше изискване да пускат титуляр по един юноша и аз го заведох да го пробват. Бачев го хареса, брат ми дължи много на Георги. След това се разделихме, защото аз преминах в Локомотив.

- Играете с голямо самочувствие, откъде идва то?
- Когато изляза на терена, забравям всичко, най-важното е да съм концентриран. Ако се стегнеш и постоянно мислиш дали ще сбъркаш някоя топка, няма как да разкриеш какво можеш.

- С какво ще запомните тази половин година в Пловдив?
- На Лаута имам хубави и тъжни моменти. Г-н Георги Илиев даваше всичко за отбора. Убийството му се отрази тежко на всички. Сигурен съм, че Локомотив ще оцелее и ще продължава да съществува, но няма да е същото. След смъртта му вече не ни беше до футбол, затова и записахме някои по-лоши резултати. Но все пак се представихме добре, не се изложихме много.

- Кои са приятните ви спомени от Локомотив?
- Мачовете в евро-турнирите. И особено тези с Болтън. Най-притеснен бях при гостуването в Англия. Вчера пак гледах запис от този мач, играхме много силно. Попречи ни съдията и наши елементарни грешки. Но и съперникът не прояви феърплей при първия гол. И това се случи в Англия. Ако не го бях видял, нямаше да повярвам. Второто полувреме бая лежахме по терена, изнервиха се, но не беше това начинът да ни бият. За съжаление на нас не ни провървя. Левски и Литекс имаха късмет. Един български отбор трябваше да бъде загърбен и това бе Локово е, че вече си отива.

- Дебютът ви в евротурнирите бе в Бургас срещу ОФК Београд.
- В този мач смених три поста. Атмосферата на стадиона бе страхотна, мачът бе важен за нас. Знаехме, че трябва да бием, за да продължим, а в следващия кръг каквото стане.

- Играхте с превързана глава, а след това заради вас изгониха доктора на Локомотив.
- Аз сам се ударих, но не усетих. Имаше само кръв, не ме болеше. Обикновено боли след мача, а докато играеш, не чувстваш нищо. После ме удариха лошо в коляното и паднах. Един сърбин дойде да ме вдига и псуваше. Докторът се ядоса, след това разбрах, че са го изгонили. А той е толкова спокоен човек, не съм го виждал нервирай никога.

- Какво още ще запомните от Пловдив?
- Публиката, тя е страхотна. Те наистина са 12-ият играч. В Белград срещу ОФК бяхме като домакини. Сърбите не бяха виждали такова нещо, те имат 20 човека агитка. Нормално е, защото хората в Белград са или от Партизан, или от Цървена звезда. Така е у нас с ЦСКА и с Левски. Спомням си един мач в юношите. Играхме в Трявна и дойдоха 1000 човека от местния фенклуб.

- Как се отнасяте към сателитите във футбола, какъвто е Конелиано на
ЦСКА?
- Това е нормално. Сателитът на Фейенорд преди време влезе за една година в първа дивизия на Холандия. Най-старият футболист бе на 18 години. В света на тази възраст вече са готови играчи, а у нас започват да те учат едва като попаднеш в първия отбор. Моят набор в юношите на Левски бе много силен. Играхме финал за републиканско първенство с ЦСКА. Те през цялото време рушаха играта, но вкараха и ни биха. Преди този мач всички бяха супер, половината бяхме за мъжете. Като паднахме, Сираков ни каза: "Никой от вас не става." Прецени ни за една минута. Тогава Левски даваше пари за звезди, сега с по-малко средства имат по-добри резултати.

- Как оценявате представянето на българските отбори в евротурнирите?
- Изненадата за мен бе Левски, защото попаднаха в много силна група. Люпко Петрович пък показа, че е голям треньор. Без Тиаго Силва и Хидиуед успя да направи отличен отбор. Люпко е като Димитър Пенев Пената бъркал имената на играчите, но какво от това! Той има нюх, знае как да говори пред отбора и как да мотивира. Това е половината от треньорското изкуство.

- Какви са шансовете на ЦСКА в УЕФА?
- Могат да победят Монако, но ще е много трудно. В предишните мачове си пролича липсата на Хидиуед. Той е най-добрият халф у нас. Срещу Славия обаче фатално бе отсъствието на Валентин Илиев. Защитник се сменя много трудно. Обърнете внимание на европейските отбори, халфовете и нападателите се въртят, но не и отбраната. Иначе тази година ЦСКА показа, че е научен отбор. Те играят по схемата на Челси.

- Казахте, че харесвате английския футбол. Кой е любимият ви отбор?
- Избрах Арсенал още 6-годишен. С баща ми гледах един техен мач, беше някакъв финал с Манчестър Юнайтед. Победиха 3:2. Сега не са много добре, но човек не оставя отбора си. Баща ми е от Челси, но последните две години няма много какво да спорим. Моуриньо е много добър треньор, той умее да надъхва играчите. Избира такива футболисти, които ще са полезни на отбора, които играят за колектива, а не звезди. Аз много харесвам Лампард например.

- Точно обратното прави Реал.
- Философията на испанците е различна. Те избират футболисти, които умеят да играят с топката, да я задържат и подават. Бе-към е добър пример за разликата между англичаните и испанците. В Юнайтед 60% от головете бяха след негови центрирания. В Реал му е трудно, защото няма на кой да подаде. Стилът е различен, не се тича много, а се играе с топката. Йеро, най-добрият защитник на Реал в последните години, правеше много грешки в отбрана, но пък имаше пас като на халф. В Реал част от футболистите са изчерпани, става ли. Такъв е Робиньо, до година той ще е голям футболист. На бразилците им трябва време и работа с тях. Трудно им се поставят тактически задачи, те обичат свободата. Ро-налдиньо например е голям талант, Роналдо също, но с тях дълго време бе работено в ПСЖ и ПСВ Айндховен.

- Кой е вашият фаворит в Шампионската лига?
- Не съм много по прогнозите. Преди две години баща ми ми каза, че Порто ще спечели финала. Отвърнах му, че ако това стане, ще си окача обувките.

- Често сменяте прическите си, защо?
- От скука. Последните седмици имах доста свободно време. Когато няма какво да правя, си сменям външния вид. Най-екстравагантното ми изпълнение бе да се боядисам в синьо.

- Допадат ли ви футболисти като Дейвид Бекъм, който постоянно сменя външния си вид?
- Защо само Бекъм? В Италия почти всички го правят. На моменти те обръщат повече внимание на прическата си, отколкото на играта. Футболът вече е като театър Всеки иска да изглежда добре, минаха времената, когато играеше Трифон Иванов. А Бекъм е в друго измерение. Той е най-голямата рекламна марка в Европа. Търсят го отвсякъде, популярността му и извън континента е голяма. Футболните качества са безспорни, но хората го забелязват заради външността.

- Какво правите в свободното си време?
- Разхождам се, излизам с приятели. Не обичам нощните заведения, защото знам какво искам да постигна. Заради футбола се отказах от сериозното учене. Започнах в Техникум по съобщенията, бях две години в него. Едната завърших с 5,50, другата - с 5,00, но започнах да изоставам в тернировките и записах спортното на Левски. През сезона в Локомотив редовно играехме на плейстейшън с Мартин Камбуров.