 © |  |
Един от най-успелите български треньори Никола Петров Николов навърши днес 80 години. Роден e на 9 юни 1942 г. в Пловдив. Влиза в залата за спортна гимнастика на 14-годишна възраст. Облича екипите на "Ботев" (Пд), ЦСКА и "Академик" (Пд).
През 1970 г. Никола Николов участва на световното първенство в Любляна. От 1972-а работи като треньор в АФД "Тракия". Между 1976 и 1983 г. е треньор и на националния отбор. Негови възпитаници са Стоян Делчев, Стойчо Гочев, Живко Русев, Иван Настев, Росен Делчев и др.
Заедно със Стоян Делчев участват на две олимпиади – през 1976 и 1980 г. В Москва печелят златен медал на висилка, което е първо отличие за родната гимнастика от олимпийски игри. Вземат и бронз в многобоя. С това Стоян стана първият българин, извоювал два медала от едни олимпийски игри.
Съвместната работа между Николов и Делчев роди и редица оригинални елементи, които влизат в историята на световната гимнастика. През 1977 г. демонстрират "Салто Делчев-1", а година по-късно и "Салто Делчев-2" на висилка. Между 1983 и 1988 г. Николов е главен методист в отдел "Олимпийска подготовка" на АФД "Тракия", а от 1988 до 1992 г. - зам. председател на армейското дружество и председател на Съвета за високо спортно майсторство.
От висотата на годините Николов без колебание заявява, че най-голяма е олимпийската титла. "Това е върхът в спорта. Европейски шампион става добрият, световен – по-добрият, а олимпийски – най-подготвеният, най-добрият!", защитава мнението си той. За това е горд, че и неговото име се свързва с олимпийската титла на Стоян Делчев от 1980 г.
Според Николов във всяка дейност най-важни са подборът, базата, кадрите и начинът на подготовката. Селекцията е възможност да избереш онзи индивид, в когото има вродени качества, така че да не се губи част от времето за подготовката и развитие на двигателната култура, гъвкавостта, обичта към спорта. Но всичко, дори големият талант са загубени без огромен труд, заключава специалистът.
За юбиляра изграждането на тандема Николов - Делчев е по-скоро съдба. За да са в крак с първите сили в света на гимнастиката, Кольо отделя много време, за да усвои най-доброто от школите на Русия, Япония, Германия. В тези страни, както и при нас, имаше огромни научни звена. Но тук те вече не съществуват.
След европейското през 1975 г. в Берн Николов разбира, че за да израсне в майсторството, Стоян трябва да покаже нещо ново, нещо което само той има. За това направихме съчетанията му трудни и оригинални. И още във Вилнюс през 1977 г. го "забелязаха". Взе титла на висилка, класира се пети в многобоя. После стана европейски шампион в Есен през 1979 г., нещо за което много малко се говори. А смятам, че в бъдеще много трудно българин ще повтори този изключителен успех в многобоя.
Най-често си спомням за атмосферата в зала "Чайка", където работехме“, връща се назад в годините Николов.
Ето какво още каза големият треньор Никола Николов:
Там имаше ред, дисциплина, планирана подготовка. Хората се стремяха към определени резултати, съобразно възможностите си. Имаше определени нормативи, които всеки трябваше да покрие, за да види до какво ниво са силите и качествата му. Това се отразяваше чрез разрядите.
След ниските разреди идваха кандидат майсторска и майсторска норма. Покриването им показваше усвояване на определен материал, при участие в определен брой състезания. Сега в спортния календар има няколко състезания. Няма как тогава да растеш.
При нас в календара имаше минимум 10-12 "изпита“, всеки със своята роля за изграждане на спортистите. Освен официалните състезания имаше подготвителни, контролни и основни, в които трябва да си подготвен максимално добре.
Има и друго. Бях си поставил определени задачи, които преследвах не само със Стоян, но и с всички, които бяха при мен в залата. За това двама мои възпитаници участваха на олимпиадата в Монреал (Стоян и Живко Русев). След това на световното в Страсбург бяха Стоян и Иван Благоев. Това беше плод на методиката, на систематиката, на съобразяване с възможностите на отделния състезател.
Защото и тримата бяха коренно различни като качества и характер. И нямаше как с програмата на Стоян да работят и останалите двама. Това бе в основана на работата. Всички да израстват поетапно, като им създавам вътрешна конкуренция. Той – да бъде предпазен от натрапчивата мисъл на лидер, другите – да имат амбиция да достигнат най-добрия.
Единственото, за което и сега съжалявам, е, че тази школа, която бе създадена в Пловдив, не продължи да работи в същите темпове. Ние, българската школа, което значи пловдивската, вече бяхме получили едно огромно признание в Европа и света.
Приравнявам пловдивската с българската школа, защото за повече от 110 години съществуване на гимнастиката в България, от медалите, извоювани за страната ни, около 80 процента са дело на пловдивски гимнастици! Това е нещо, с което аз и моите колеги се гордеем.
Нека тръгнем от Илия Топалов, Велик Капсъзов, Райчо Христов, Стоян Делчев, Калофер Христозов, Красимир Дунев, Йордан Йовчев, Йордан Пудев, Иван Настев, Надя Шатърова, и др. За това се чувствам горд, че и аз съм дал малка частица да тези успехи на пловдивската гимнастика… |
Зареждане ...
виж галерията
