ima vreme i da stane nomer 1 ! loko do jivottttt

Присвояване на самоличност - 2 - както вече писах, Ботев като цяло е бил отбор, близък до всяка власт (“царският отбор”, армейски, брокерски, “на президента”). И този факт, тази получена инерция ми изглежда най-вероятната причина да се пуска химна на Ливърпул – настоящият властелин на Европа. Всъщност, по същия начин, по който клубът през историята си гравитираше около “силните на деня”, то в това време неговите привърженици “симетрично” го отъждествяваха с футболните “силни на деня”. Така например, в края на 70-те скандираха “Нашите са Нотингам!” (тогава двукратен европейски шампион), а малко по-късно “Жълто-черният ни тим се нарича Абърдийн!” – отбор, носител на КНК за 1983г. и Суперкупата за 1984г. Почти по същото време Ливърпул бе най-силният отбор в света и жълтата агитка започна да пее “А Ливър, а Ливър, а Ливър, Ливърпул”. То се знае, нито Ливърпул, нито Нотингам, нито Абърдийн играят в жълт екип, та да се търси сходство по тази линия, къде ти – друга е причината и по-горе я написах. А примерите, които давам, са само това, което лично знам – а аз не знам всичко, разбира се. Тоест, предполагам, че по-възрастните биха разказали още. Освен това, много е иронично (всъщност “проективно”) обстоятелството, че жълтите обидно ни наричат “комплексари”, които ги мразят, защото нямат техните успехи. Точно тези примери на “сливане” с водещите за момента отбори обаче онагледяват именно това – комплексарщината, духовния провинциализъм. Ако и да можех да “пропусна” всички други контрасти, то тук обаче съм длъжен да напиша за “Пловдивското Юве”. С това прозвище все още някои журналисти наричат Локомотив, а ние самите се самоопределяхме така – това е факт. Само че: скандирахме “Ювентина”, в превод “малкото Юве”, което всъщност означава, че си даваме сметка къде сме и кои сме, че не си разкъсваме, подменяме идентичността. От друга страна, това, че наричахме “Юве” отбора си отразяваше присъщата локомотивска артистичност и всъщност бе израз на най-мъдрия и здравословен хумор – а именно самоиронията, способността да не гледаш прекалено сериозно на себе си. От което ставаш по-силен. Ала в случая още по-важно е това, че не ние сме си “присвоили” това прозвище, а то ни е дадено през 1964г. от италианската спортна преса – в знак на признание след четвъртфиналните мачове с Ювентус (стъпало в европейските турнири, до което междувпрочем и двата отбора са достигали по веднъж в историята си – Ботев през 1962/63 за КНК.). От лятото на 2004г. обаче привържениците на Локомотив взеха решение “да оставят в историята” периода, романтичният период на “Ювето”, защото, както всичко на този свят, клубът се развива и тогава бе шампион на България по футбол. Което всъщност представлява укрепване на локомотивската идентичност, защото следва естествените, закономерни, еволюционни процеси. Пък и “Юве” означава “млад”, “юношески”, а “локомотив” - движение, развитие, устременост напред! Но тук има и нещо даже по-важно: чрез целенасоченото решение за отпадане на прозвището “Юве” локомотивската идентичност се укрепи не само, защото това решение хармонираше с развитието на клуба и в този смисъл беше естествено. А и защото прозвището на един клуб представлява важен белег на неговата идентичност – а при нас това бе единственият ни, който е привнесен отвън. Но не заграбен, а даден в знак на уважение! (За разлика, между другото, от ситуацията с Ботев, които имат един-единствен “естествен” белег на идентичност и поради това яростно се вкопчват в него. Но за това – в края.)

oshte: Край на цитата, а сега за по-младите (а и за “забравящите”) ще припомня, че един от основните крепители на комунистическия режим бе армията, а ведомствените й отбори бяха тотално фаворизирани. Да не говорим, че през 1967г клубът се слива с още два - Спартак Пд, по онова време отбор на народната милиция, и Академик Пд, превръщайки се по този начин в своебразен тоталитарен Франкенщайн, клуб-мутант. Тук ще е подходящо да направим сравнение с Локомотив – защото, както вече писах, темата за Велбъжд и Локомотив е любима на жълтите. В нашия случай имаме един легален юридически акт с чисто административен ефект – Локомотив взе лиценза за “А” група на кюстендилския отбор. (В случая единствено се спести време, защото е ясно, че този отбор не бе за “Б” групата, на това е отделен въпрос). Но името и емблемата на клуба останаха същите, той бе припознат от цялата футболна общественост като такъв, като себе си. Освен това подобен акт не бе прецедент по онова време, но поне аз не съм чул жълтите да наричат примерно Беласица Хебър. Честно казано, дали Г. Илиев ще купи контролния пакет акции на Локомотив и за година-две-три ще направи нов отбор или пък ще привлече вече готов такъв, то това представляват съвсем рутинни мениджърски действия и избора между някое от тях в случая е въпрос на ръководен стил и стратегия. Защото обратното, тоест това, по което са се завайкали жълтите, е всъщност абсурдно – инак би следвало да се оплаква идентичността на Челси например, след като Абрамович на практика прави всичко там наново, или пък жълтите ще се ориентират да страдат за чистотата на Барса – тъй като всеки нов президент привлича и нови играчи и всъщност отборът е друг. Особено пък Жоан Лапорта сега. Та нека да приложим точно тези “жълти” критерии спрямо тройния съюз от 1967г.: новосъздаденият клуб “Тракия” има ново име, нова емблема и всъщност не представлява нито един от трите образували го, а е по същество един нов субект. Като от Ботев наследява клубните цветове – но ако това е причина да бъде припознаван като “истинския Ботев”... Истина е, че Ботев по онова време има качествен, шампионски отбор, но е истина и това, че Спартак също се намира в особен подем и няколко години по-рано е бил шампион на България – тоест не може да се говори за Ботев като за основен стълб на новото дружество. Но може да се говори, че шампионският отбор на Ботев бива подсилен и то точно преди участието му в турнира за КЕШ (където междувпрочем отпада още в първия кръг). Та според фентъзи-историята, ето по този начин е бил “репресиран” Ботев... само дето не става ясно дали отборът е завоювал през 1972г. Балканската купа поради “военизирането” си или въпреки него. И защо управляващите са взели решение да го “военизират” – за да го направят по-силен или по-слаб отбор? И ако е второто – колко точно силен е бил и чия хегемония е нарушавал? Пък и защо точно него избраха, а не някой друг?.. Всъщност – ето че дойде времето за реалната версия, Ботев Пд на практика винаги е бил отбор, близък до официалната власт. Той е наричан през годините “царският отбор”, бил е армейско дружество по време на тоталитарния режим, след това властващите във футболния съюз брокери бяха благодетели на клуба, после дойде Президентът на републиката... Тук нарочно пропускам разните му там местни партийни велможи или силни на деня “бизнесмени” – не че нямат значение, но да не издребняваме, а и да не натоварвам излишно текста. Може би най-важното следствие на това, че Ботев бе “отборът на всички власти” представлява комфорта му относно съдийство или административни решения на футболния съюз. Но, хайде, давам си сметка, че съдийството е нещо субективно и затова бива поле на спекулации (макар, примерно, да имаше един Георги Цветанов-Баничката, любимец на брокерите, които го добутаха до 100 мача в “А” група и бе изпратен с цветя на стадион “Хр.Ботев”). Обаче административното обгрижване за “репресирания” Ботев е неизменно присъстващо – да речем, когато през 1985г. клубът бе обявен за шампион вместо Левски Сф, председател на изпълнителното бюро на Българския футболен съюз (БФС) бе Иван Шпатов, разбира се - ботевист. Ето защо футболният фолклор от онова време веднага обозначи “Тракия” като... “шпатиони”. Все пак, през 1989г. справедливостта бе възстановена, но нека цитирам как са представени тези събития в “официалния сайт” на Ботев, тоест да навлезем в света на виртуалността:" Ето още малко “административни репресии”: само през последните две години след дербита (месец май 2003-а и март 2005-а) Ботев не бе наказан с изваждане от групата (вече бе с последно предупреждение за това), макар на мача през март фенове да запалиха собствения си стадион и прекъснаха провеждането на срещата за около 10 минути, хвърляйки към терена камъни и парчета от седалки. Нещо невиждано по българските стадиони – и вероятно затова оценено като безобидно от ръководителите в БФС… (а може би и защото единственото възможно последващо наказание бе изваждане от “А” група.). Така или иначе, едно принципно решение на футболните ръководители, за което им се възхищаваме, но от което и не сме учудени… в това отношение само Левски и ЦСКА могат да се мерят с Ботев (който през 1948г. е настина ощетен с изваждане от групата за сметка на ЦСКА, но в армията е така: има чинопочитание). Привеждам неизбежния контраст: през пролетта на 2003-а Локомотив бе наказан с лишаване от домакинство за една среща, защото привържениците бяха хвърлили няколко парчета от седалки към футболния терен. Мачът, разбира се, не е бил прекъсван, нито пък клубът преди това да е бил с някакво дисциплинарно наказание в тази посока, камо ли с последно предупреждение за изваждане от “А” група. А освен това Локомотив бива обозначаван като “силен на деня”... В днешно време обаче изглежда, че има парадокс – Ботев е в низините на елитния футбол, с определено слаб отбор, но все пак бива обгрижван (най-малкото като съдийски комфорт при домакинствата, но и също така в административно отношение – например пожалване от справедливи наказания, затваряне на очите за дългове). Но този парадокс само показва колко силни са традициите, какво голямо значение има това да се натрупа инерция и изгради имидж. А, ако решим да подходим иронично, то ми се струва, че при сегашното пропадане на Ботев се потвърждава поговорката “много хубаво не е на хубаво”. Защото: тъй като е характерно историческо поведение за клуба да гравитира около властимащите, то той би трябвало да процъфтява в актуалната управленска ситуация в България, но не е така. Ами ето - в управляващата сега коалиция присъства (“жълтата”) партия на бившия монарх (т.е. “царският отбор”), самият той има военно образование, като управлява заедно с бившите комунисти (“армейско-комунистически отбор”) – да не говорим, че на последните президентски избори застана зад Стоянов… А сега вече насериозно – бих отбелязал, че в най-новото време Ботев отново не изменя на нрава си и неговите привърженици пак се стремят да бъдат “актуални” – в случая имам предвид водевилните вопли от последните няколко години “Гриша, вземи ни!”.... или май беше “Гриша, спаси ни!”?

В градското първенство БПФК гази своите противници в 10 мача и завършва с девет победи и един равен при голова разлика 25:8. В дербито на Пловдив, тимът на СК Левски Плд е победен с категоричните резултати 4:0 и 3:0. В решителната среща за излъчване на победител на Пловдивска област тимът на Пазарджик е победен с 5:1 като домакин и с 4:2 като гост. В четвъртфиналната фаза на Държавното първенство е елиминиран Левски Бургас с 3:1, а на полуфинала - Шипченски сокол от Варна с 3:1. Преди финалния мач в София жълточерният отбор прави тежко и уморително турне в Турция изпълнено с доста перипети. Тимът на Пловдив постига три победи в играни три мача за шест дни от 8 до 14 септември. Турците направо побесняват и решават за да не са "валат" да организират четвърти мач срещу водещ местен отбор от Цариград (Истанбул). Пътя с кораб от Измир до Цариград е в тежест на ботевци при което доста от тях са съсипани от хваналата ги морска болест, при което секретаря на отбора Жак Грайф и капитана на отбора Никола Щерев решават предвид тази и другите основателни причини (голям брой контузени играчи и започването на новата учебна година на 17 септември тъй като някои от играчите на Ботев са ученици) да откажат четвъртата среща. За ,,отплата" турците отказват да изплатят предварително договорените пътни разноски и паричната награда за участие. На помощ на клуба се притичват няколко заможни българи и със събраните средства отборът се завръща в Родината. Със себе си играчите донасят и кафез с пойни птички, подарък от българската колония в Цариград в знак на признателност към успехите на клуба и донесената слава на българщината. По онва време декоративните птички са били знак за знатност и авторитет, един вид "царски подарък" е бил направен на клуба. Заради този кафез с пойни птички отборът става популярен в Пловдив с прозвището "канарите". Ботев Пловдив изписва със златни букви името си на Държавен първенец на България на 3 октомври 1929 г. след победа с 1:0 над силния отбор на Левски София с доста национални играчи като: вратаря Мазников, Никола Димитров-Фъц, Асен Пешев-Капуй, Симеон Янков и Александър Христов. На финалния мач присъстват министър-председателят Андрей Ляпчев, министърът на блаоустройството Славейко Василев, директора на полицията г-н Преславски, главният инспектор по физическо възпитание г-н Траянов и представителя на Негово величество Цар Борис ІІІ Обединител г-н Александър Михов. Отбора на Пловдив е подкрепян от 300 свои привърженици. До 15-та минута, левскарите упражняват натиск, но след това играта е изравнена и полувремето завършва при резултат 0:0. Второрто полувреме е изпълнено с доста голови положения и пред двете врати, като на моменти играчите и на двата отбора правят опити за груба игра, която е бързо парирана от отличния рефер в този мач Никола Досев. В 36-минута на втората част пловдивчани изпълняват корнер пред вратата на Мазников и след отлична игра във въздуха на Никола Щерев-Старика резултатът е открит в полза на Ботев Плд. В оставащите девет минути до края на мача жълточерните не оставят шанс на съперниците си и ликуват с купата връчена им от г-н Михов, а привържениците им ги носят на ръце до софийската ЖП-гара. Празненствата се пренасят с пълна сила в Пловдив. Шампионите са посрещнати с военна музика и много почести от съгражданите си сред които е и кмета на града Божидар Здравков и спортният ръководител Щиплиев. Ето и кои са първите златни момчета на Пловдив. 1. Емин Мехмедов – тютюнев работник. Роден за вратар, висок и изцяло изпълващ рамката на вратата си и вещо ръководи защитата пред него. 2. Михаил Костов – безупречен десен халфбек. 3. Андон Стоянов – един от най-добрите защитници в града по това време. Отличен разпределител еднакво добре боравещ и с двата крака, и с отлични физически качества. В доста моменти при статични положения демонстрира отличната си игра с глава. Собственик на сладкарски цех. 4. Георги Бичиров – тютюнев работник е и той. Строен,стабилен и много подходящ за по ста на лев бек.Играе добре с глава и с двата крака. Спортсмен. 5. Найден Радоморов – твърд и солиден в играта. Началник цех за облекло и обувки в София. 6.Александър Касъров – левият халф е израснал в школата на Ботев. Един от най–силните на своя пост в България. Нисък, но с отличен отскок и с великолепна техника и себераздаване. 7.Янко Самоковлиев – любимецат на публиката. Спринтьор. Отличава се с точното си подаване към съотборниците си и силен удар с доста свежест виграта.И дясното крило на Ботев е тютюнев работник. 8. Димитър Лафчиев – елегантен и коректен и на терена, и извън терена. Висок и техничен с отличен спринт. Син на заможни родители и основен спонсор на тима. 9. Никола Щерев – център-нападателят на Ботев е сърцето на отбора.Капитан и лидер, техник и стратег. Силен футболист с глава и с двата крака.Изпълнява ролята и на треньор,умеещ доста добре да обеснява и убеждава.Една от най-аворитетните личности в Пловдив. 10. Станчо Проданов – имащ всичко за футбола. Бърз,съобразителен,с отличен спринт и удар и нестихваща стръв за борба и с невероятен дрибъл,с една дума страшилище за всички вратари. Няма пропусната дузпа в кариерата си. 11. Вангел Каунджиев – лявото крило на Ботев изпъква с бързината си. Останалите в отбора са: Кирил Радомиров, Михаил Дичев,Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Ангел Иванов, Никола Тодоров и Иван Петров. Отличителното за тези златни момчета е че между тях няма завист и нямат недовършени и недоизказани неща между тях и те са винаги едно цяло.В този шампионски отбор има седем юноши на "Черния" (един от юношеските отбори на клуба, останалите жълточерни юноши са били разделени по възраст в отборите - "Жълтия", "Козлодуй", "Радецки", "Околчица"). Тяхната любов и привързаност към клуба са пословични. Боевисткият дух живее в сърцата им. Нека днешните футболисти не забравят това!…

nie kadeto hvanem csca ivas samo va biyme .otkoga nyamate pobeda iscoro nyama da imate .steya vashti babarezi deto za nishto nestava

vie papagali mnogo iscate daimate kato goro iliev bogat no ne mogete za tova malchete iduhaite supata

виж за маричката може да бъркам със Спартак, за което се извинявам. За мача с Шумен не е измислица,общо взето на вас каквото не ви изнася го превръщате в измислица, ей тва ви е бил винаги проблема,комплекса на винаги втория.Дори Спартак са преди вас.Нямаше никога да пиша в тези форуми ако се говореха истини, но като ви слушам жалките напъни да се изкарате най-великия пловдивски клуб и ми става малко тъжничко.Относно това ,че веднъж бил ли си Локомотивец си остава за винаги ,само едно име ще ти цитирам АРМАНДО!!! Сещам се и за един сандокан ли беше ,лека му пръст.Ай не ми говори повече.Гърневски и Згуров ги познавам лично за разлика от теб и мога да ти гарантирам ,че е Левскар.Като спомена Наско Узунов си спомних за уредените ви мачове когато спечелихте титлата.

Fen na LOKO sam bil vinagi. Kazah vi vednaj che sam treto pokolenie fen na LOKO. A za Marica e nai-goliama ta ti laja. Botev igraha togava 2 pati s Marica i 2 pati se napraviha na otbor i gi biha. Loko gi biha vednaj parvia polusezon a vtora im dadoha tochka i zavarshiha 1-1 vapreki che i nie biahme zastrasheni. daje pomnia oshte kak bashta mi se iadosvashe che sme im dali tochka. Tazi glupost za Shumen si e pazi za teb. A az da te pitam ti pomnish kak Botev legnaha narochno na Olimpik Teteven za da izpadne LOKO????? Kradeca vika drajte kradeca.Garnevski -Levskar???? Ot Lokomotivec drugo ne stava. edin pat LOKOMOTIVEC, cial jivot takav.Toi beshe blizak s Lafchis i dvijeshe transfera na Gonzo v Levski. Nakov v momenta hich ne e Levskar. Dobre che e toi ta LOKO prodaljavat napred.A che Hristola e LOKOMOTIVEC e normalno, koi li nee LOKOMOTIVEC: Nasko Uzunov, bivshia direktor na Novotela Hroni Hronev, Vidolov che daje i Lilcho Arsov. Prosto LOKO e Otbora na Plovdiv.

ТОГАВА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ СЕ ЧУДЕШЕ КАК МОЖЕ ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ЛОКО В МАЧА С ШУМЕН ДА ВИКАТ ЗА ПРОТИВНИКОВИЯ ОТБОР, ДА НЕ ВИ ПРИПОМНЯМ ,ЧЕ ПРЕДНАТА ГОДИНА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАС ОТПАДНА ОТ А ГРУПА И МАРИЧКАТА,А ГЪРНЕВСКИ СЕ ХВАЛЕШЕ ,ЧЕ ЛОКО НЕ ВЛИЗАЛО В ДОГОВОРКИ. НАКОВ НЕ Е ЛОКОМОТИВЕЦ А ЛЕВСКАР ,КАКТО И ГЪРНЕВСКИ БЕШЕ ЛЕВСКАР,СЪЩОТО СЕ ОТНАСЯ И ЗА г. ИЛИЕВ.ХРИСТОЛОВ Е ЛОКОМОТИВЕЦ И ТОВА Е ОБЩЕСТВЕНА ТАЙНА ,ТАКА ЧЕ КАТО ГО НАРИЧАТЕ СЕЛЯНИН ,ВИЕ ОБИЖДАТЕ ЕДИН ОТ ВАС!!!

ТВА ЗА ШУМЕН НЕ ГО ЗНАЕШ, ЗАЩОТО СИ ФЕН НА ЛОКО ОТКАКТО ВИ КУПИХА ТИТЛАТА.ТО ПОВЕЧЕТО ФЕНОВЕ НА ЛОКОТО ОТ ТОГАВА МУ СИМПАТИЗИРАТ.ЗА ДУМИТЕ НА НАКОВ МОЖЕ ДА ИСКАШ АРХИВА НА ПРЕДАВАНЕТО СТАДИОН С ТЕЛЕФОННОТО ИНТЕРВЮ С НАКОВ