Стоян Колев е един от най-силните вратари на България в последните години. Шампион с ЦСКА през 2003 г. и национал. - Наистина ли само на 33 години ще спрете с футбола? Това е златна възраст за вратар.- Беше може би емоционално изказване пред ваши колеги. Разбира се, че нямам намерение да спирам с футбола. Благодарение на него съм се формирал като личност. Смятам, че съм постигнал добри неща. Да, 33 години не са много за вратар. И тепърва мисля, че имам какво да покажа.
- Нали трябваше да преминете в ЦСКА?- Да, още от лятото бившият ми клуб се свърза с мен. Тогава румънският "Оцелул" не ме пусна. Имало амбиции за евротурнири, за голям отбор. Вече ме бяха избрали за трети най-добър вратар в румънското първенство, имаше интерес от грандове. Уви... Във футбола се наслушах на големи приказки.
"Оцелул" продаде всички звезди без мен и Живко Желев, останахме в компанията на юноши. Е, как да печелим мачове? Може да звучи нескромно, но благодарение на мен и Живко взехме много точки. Само че пари не плащаха. Затова няколко пъти предупредихме ръководството - имаме оферти да напуснем. Глас в пустиня.
Не ми беше приятно, че трябваше да се обърна към ФИФА, но нямах избор. По същото време и интересът от ЦСКА се засили. В последния момент обаче изведнъж всичко замлъкна. Имах една среща с Любослав Пенев, но след нея не се случи нищо. Няма проблем - така са решили.
За мен ЦСКА винаги ще бъде любим, винаги ще помня шампионската титла, феновете... През 2002 г. не се знаеше какво ще става с мен, бях трети вратар и Стойчо Младенов ми каза: "Излизаш и пазиш. Ти си човекът!" Сега пътищата ни с ЦСКА явно се разминават, но добрите ми чувства остават.
- Имате ли други оферти?- Да - от Черноморец и Локомотив (Пд). Но условията не ме удовлетворяват. И то не финансовите, а статутът. Мисля, че съм заслужил да имам поне шанс да се боря за титулярно място. Естествено не съм от вчера в играта и знам, че когато не играя, няма да ме пускат. Но като си лягам нощем, си казвам - много повече са силните ми мачове, отколкото слабите. Затова и спя спокойно, въпреки че дори моето име е било замесвано в уговорки.
- Откакто Станимир Стоилов е селекционер на националите, не сте получавали покана.- Аз и преди не съм бил твърд в националния отбор. България има двама фантастични вратари в лицето на Димитър Иванков и Георги Петков. Не се срамувам да им бъда резерва. Треньорът решава дали да ме покани. Може би в Румъния не са имали възможност да ме наблюдават. Разберете - не се сърдя на никого.
Със Стоилов имах само един контакт, когато искаше да отида в "Левски". Трудно беше, все пак сърцето ми е червено. Но не мисля, че съм оставил лоши впечатления. Знам, че когато съм играл за националния отбор, никога не съм се изложил. Няма да забравя как бихме Мексико с 3:0 в Щатите. Имах чувството, че съм като многоръкия Шива.
Така бе и като играхме с ЦСКА срещу "Блекбърн" в Англия. Станах като състезател на висок скок, но всичко хванах. За вратаря е много важно да има късмет, защото остане ли нападателят сам срещу теб, играта е като на котка и мишка. Ние сме малките и когато спасим, ставаме герои.
- И все пак сега накъде?- Наистина не знам. Свободен агент съм и чакам предложения. С удоволствие бих поиграл още малко в чужбина. Блазни ме само едно - да съм на терена. И да чакам да ме атакуват. Когато е най-напрегнато, се чувствам най-сигурен в себе си.
- Ще станете ли треньор?- Недейте да прекъсвате насила кариерата ми. Естествено че имам планове и за след футбола. С удоволствие бих ставал треньор на вратари. Учил съм се от големи фигури под рамката като Стоян Йорданов и Любо Шейтанов.
Източник: в. "Труд"