- Какъв е стила, който вашия отбор практикува?
Цветан Одажиев: Повече на техниката залагаме - типично за Ботев.
Валентин Янков: Не играем с много тичане, а повече с пасове, разигравания.
- В детско-юношеските школи в България има проблем, че не можеш да дадеш всичко от себе си, тъй като терените са неравни и трябва постоянно да гледаш в краката си къде е топката.
В.Я.: Така е, но когато пък излезем после на хубав терен и ни е много по-удобно.
- Как се представяте до момента в първенството?
Николай Терзиев: За сега сме втори, на 6 точки от първия. Сега не зависим само от нас, трябва да се надяваме другите отбори да вземат точки от Локо. Имаме и директен двубой един кръг преди края на Лаута. Надяваме се да успеем да станем първи - така ще играем бараж с някой от набор 91 за класиране на републиканското. Дано ние да успеем, защото 91 може би няма да успеят.
- Каква е разликата между вашия отбор и този на Динко Господинов, набор 91?
Н.Т.: Ние залагаме повече на техниката, а те малко повече на силовата игра.
Ц.О.: При тях го няма и този колектив, който ние имаме.
- Какво е нужно за създаването на силен колектив?
В.Я.: Важно е треньорът да ни сплотява, да сме заедно. Често излизаме, почти всеки ден сме някъде с някой от отбора. Ходим заедно по лагери, повечесто сме и в едно училище.
- Случвало ли се е преди някой важен мач на тренировка или на мача да дойде някой футболист, или някой от треньори, ветерани на отбора да ви надъха, да ви даде кураж за мача?
Н.Т.: Не, на нито една наша тренировка или мач не се е случвало някой специално да дойде при нас. Само на един мач с Локо Стефан Стойчев(б.р. бивш вратар на Ботев, шампион с юношите-старша набор 93) подари ръкавици на Цецо. Но не се е случвало някой специално да дойде иначе.
- Как се надъхвате за мачовете, пеете ли песни?
Н.Т.: Преди мачове се надъхваме, нямаме някакъв специален ритуал. Забранили са ни дори да пеем песни, преди мачове, по лагери и т.н. А и ние обичаме след мачове да пеем, не преди.
- Някакви по-големи успехи постигали ли сте?
В.Я.: За сега нямаме, винаги сме втори-трети в областните първенства, а после на републиканското най-много сме стигали четвъртфинал.
- Очаква се след 2 години да сте част от мъжкия отбор на Ботев. Тренирате ли вече за физика, понеже при мъжете футбола е доста по-здрав?
Н.Т.: Ние все още не, другите отбори от нашия набор - Левски, ЦСКА имат си програми, бият им инжекции, витамини.
- Какво мислите за италианците, които дойдоха в Ботев през есента
Н.Т.: Купувачите се оказаха само някакви измамници. Сред футболистите имаше някои на много добро ниво за българските стандарти.
- Този изцяло италиански отбор, ако беше останал, не ви ли притесняваше, че после трудно бихте намерили място в титулярния състав?
Н.Т.: Притесняваше ни. Ако бяхме в някоя друга държава - нямаше да се притесняваме, защото в чужбина държат на юношите си, на собствените кадри.
- Ако има подкрепа от феновете, по-различно ли ще се представяте в мачовете?
Ц.О.: Ще имаме по-голяма мотивация.
В.Я.: Ще играем по-мотивирано, по-сериозно. Ние и сега играем достатъчно сериозно, но ако има много фенове ще искаме да се докажем пред тях.
- На върха отборите са приблизително на едно ниво и стават интересни мачове, но какво е да се играе с по-слабите отбори, тези които са от по-отдалечени места?
Н.Т.: Има всякакви отбори, някои като чуят Ботев и се затварят отзад 10 човека и няма минаване.
- Разполага ли школата на Ботев с футболисти от други градове и има ли потенциал да трансферира други карди?
В.Я.: Получава се обратното, най-добрите от Ботев отиват в Левски, Литекс, в Черноморец...
- Кажете накрая няколко финални думи за феновете и за отбора?
Н.Т.: Надяваме се всички фенове, които се чувстват "жълто-черни" да ни подкрепят, а ние ще направим всичко възможно да се класираме за републиканското и после да се опитаме и да го спечелим, защото вече 7-8 години няма формация, която да е печелила първото място на републиканско. Последната е набор 83, в която играха Даниел Божков, Стефан Стойчев, Георги Андонов и други.
| | |||||||||||||||||