Любина Спасова е една от най-успелите пловдивски, а и български, спортистки. Тя е многократен медалист от световни и европейски първенства по ITF таекуондо - по нейните думи у тях има цял шкаф с медали от републикански и една голяма кутия медали от международни състезания. Любина има черен колан - първи дан и е част от националния ни отбор, единствената пловдивчанка. Родена е на 11 април 1989-а, на датата на учредняването на таекуондото. Преди няколко дни Любина се върна в Пловдив от Европейското първенство в Барлета, Италия, където взе 3 златни медала(спаринг индивидуално, спаринг отборно и чупене) и 2 бронзови. Тя изрази и съжаление, че все още няма злато от Световни първенство, като преди три години в Словения взема бронз, преди година в Русия - сребро. И двата пъти отпада от севернокорейки и побеждава всички останали. Въпреки, че е едва 55 кг., Любина се състезава в категория до 75. Освен, че е една от най-добрите състезалки по таекуондо в целия свят, тя е и студентка в УНСС, където учи право и, по нейните думи, се справя "горе-долу добре" - до момента е с отличен успех. Тя се съгласи да разкаже за читателите на Plovdiv24.bg за таекуондото, успехите ни в него, условията с които се сблъскват в пловдивската зала Христо Ботев и още много други теми:- Разкажи първо за европейското в Италия, организацията, как стигнахте до там?- Пътуването бе доста тежко - трябваше да минем цяла Гърция, после с ферибота до Италия 10 часа. Като организация първенството бе много зле в сравнение с повечето европейски - например настаняването, което е много важно - пътувал си много време, изморил си, искаш да се настаниш както трябва, това малко им куцаше. Самите медали бяха с по-лошо качество, това не ми прави особено впечатление, но след като си виждал огромни медали, дето като си ги окичиш не може да си ги носиш на врата, тези се отличаваха. Нямаше стълбичка за награждаването, само на един подиум бяхме. Самото провеждане все пак беше добре, имаше много хора в залата.
- През колко време има европейски първенства?- Европейско има всяка година, самата комисия си гласува в кой град да е, има проекти преди това и така. 2012-а година има план европейското да е в България - може да е в София или в Пловдив, ако се намери зала. Залата в Италия бе за хандбал, имаше голямо игрище, достатъчно широко за да се разположим спокойно.
- Разкажи за градчето Барлета?
- Самото градче не успяхме да го разгледаме, ние бяхме настанени в едно селце, на около 15 км от Барлета. Иначе е много атрактивно, научих, че има около 100 000 жители - курортно градче на брега на морето. Красиво беше, но почти нищо не успяхме да видим. Само мъжете от отбора опитаха да влезнат в морето, но бързо излезнаха, понеже беше доста студено, около 10 градуса.
- Колко време продължи състезанието?- Самото първенство бе от 10 до 14 март. В началото има един ден кантар, след това е конгрес на федерацията и след това 4 дни самото състезание. Първия ден е форма - индивидуално и отборно, а след това е спаринг. Европейското е юноши, девойки, мъже и жени, и ветерани. Ние ходим с отбор само мъже и жени, по обясними финансови причини.
- Ние с какъв отбор се представихме?- 13 човека общо - 7 жени,
по една във всяка категория, и 6 мъже. Основно националния отбор е от Благоевград и София, има едно момиче от Враца и само аз съм от Пловдив.
- Самото състезание как протече?- На отборно в началото ни тръгна малко на карък. По принцип сме свикнали още от началото да взимаме медали. На форма аз имам трето място, винаги съм имала медал - сребърен или бронзов. След формата бе спаринга, първо бяха жени, след това мъжете на следващия ден, а и аз играх тогава, понеже участвам в една от най-тежките категории.
Въпреки, че не ми личи, участвам в категория до 75 кг, въпреки че съм 20 кг. по-лека. По принцип в националния отбор може да участва по един състезател във всяка категория, и в по-големите можем да се разменяме. Преценката ни бе добра, тъй като съм по-бърза от съперничките си, достатъчно съм висока да се бия с тях, а имаме и много добри състезателки да си играят на по-ниските категории. Така ги направихме в крайна сметка, че във всяка категория имаме по златен медал. Накрая почти всеки от състезателите взе медали във всяка дисциплина, в която участва.
Албена Малчева например е 6-кратен европейски шампион, тя участва и взе медал на специална техника - това е в общи линии надскачане - на височина и дължина, и трябва да се обърне една дъска с определени удари. На форма също взе медал, и на спаринг взе трето място. За първа година от 2004 до миналата нямаше загуба на европейско първенство, всяка година първа. Този път съвсем за малко не си взе полуфинала и на финала щеше да й е по-лесно.
- Ти на колко европейски си участвала?- На жени това ми е трето европейско и за трети път съм европейска шампионка. В Барлета играх три срещи - това зависи от това колко хора има в категорията. Бяхме десетина състезателки, обикновено на европейски има по-малко от колкото на световни първенства. Първата среща ми беше с хърватка, втора с чехкиня и третата среща с естонка. Тя е доста опитна, преди аз да започна в тази категория все тя ставаше шампионка.
Всичките ми срещи бяха трудни, защото малко ни бяха нагласили жребия така, че всички българки да играят възможно най-трудните срещи. Страхуват се от нас и така нагласят жребия, че да ни е трудно. Хърватките са много силни, чехите като отбор също са много силни и естонката вече накрая нямаше как да не стигна до нея. Но все пак като ставаш първи, трябва да победиш всички, жребият не е толкова от значение.
Срещата с естонката си я взех общо взето последните 5 секунди. На състезанията вече има табла, на които можеш да видиш кой води и ти показва съдийските гласове, кой е преценил, че водиш. Има и часовник, показва колко време ти остава до края и да си прецениш как да играеш, или ако не можеш да погледнеш - треньора да види и да ти викне какво да правиш. Аз така 20-ина секунди преди края видях, че естонката ме водеше, нямаше какво да губя и така - накрая се скъсах да я гоня. Аз победих с 2:1 съдийски гласа - един е дал за нея, двама за мен и единия е решил, че сме равни. Мен играта ми е такава, че гледам в началото да си направя точките и после да избягвам контакт.
- Как се представихме на отборните състезания?
- Започнахме със специална техника - там има 5 удара, които скачаме 5 състезателки всяка различен удар. Взехме трето място, малко не ни достигна за първото място. Аз трябваше да направя удар на дължина, трябва да прескочиш едни ленти и да удариш една дъска. Аз прескочих лентите, но дъската която трябваше да ударя й се изплъзнаха държачите, а когато не счупиш дъската, не ти се зачита и удара. Може би точно заради мен отпаднахме.
Отборните дисциплини минаха доста добре, те бяха последния ден, тогава вече след моя и на още едно момиче златните медали си бяхме възвърнали самочувствието. Спарингът е от шестима състезатели, играе се до три победи. Там е много интересно, понеже може да пуснеш най-малкия, срещу най-големия и се играе само 2 минути, не 2 по 2 минути както индивидуалното.
Жребият пак ни беше много "хубав", с предварителна среща - с Хърватия. Те са много стройни, слабички и нисички - най-малката им е колкото мен. След хърватките играхме със словенките, с тях нямахме особени затруднения. На полуфинал играхме с украинки, и те са доста силен отбор. Обикновено играем финал с рускините, но те този път отпаднаха от Чехия на полуфинал - и тях ги победихме, много добре си изиграхме срещите. Аз играх във всички 4 срещи, пускаха ме първи мач. На първия мач паднах, два спечелих и един равен направих. Обикновено нямам загуба, но този път така се получи.
Всеки ден от европейското обикновено отивахме към 9 часа в залата, преди това има закуска. Организаторите гледат състезателния ден да е до 6 часа, но понякога оставаме и до 10 вечерта. Самото висене там изморява доста, ти може да играеш само 10-ина минути. Вторият ден например играх само отборно - специална техника и общо взето за целия ден направих само един удар, но седях вечерта до осем.
- Как се представихме в сравнение с предните европейски първенства?- Това ни е по-зле спрямо предното, но ние много вдигаме летвата. По медали миналата година бяхме втори, минахме Чехия - имахме равен брой златни, но повече сребърни. Тази година имахме 5 златни, 2 сребърни и 16 бронзови. Основно гледаме да се борим с чехите, защото руснаците са много силен отбор и е много трудно да ги догоним.
- По колко души делегация ходят на първенствата?- Руснаците например дохдоха с 90 човека, чехите са с около 70. Те идват и с юноши и девойки. Ние бяхме само мъже и жени - общо 13 човека. Те си водят отделен човек за всяка дисциплина - например имат един човек, който си играе само специална техника и той си знае, че в неговата категория най-вероятно ще стане първи, имат отделни състезатели за спаринг, отделно състезатели, които играят само форма. А ние всички - играят на всичко. Така на другите им е по-лесно, например някой като се измори или контузи, друг ще го замести.
- Все пак доволни ли сте от представянето си?- Аз няма как да не съм доволна - три златни и два бронзови медала имам. Най-доволна съм от отборните дисциплини, защото сме много добър отбор жените, има много опитни състезателки и според мен особено на спаринг няма кой да ни победи. Другият ни златен медал е на чупене. Там се слагат сглобяеми дъски на стойки. Имаш пет удара - два с ръка и три с крак и различен брой дъски. Трябва да уцелиш дъската с правилната повърхност на правилното място, има и късмет малко. Накрая се "надсчупвахме" с чехкините и ги победихме за златото. Тези, които са с бронзовите медали може би не са толкова доволни, но малко късмет не ни достига повечето пъти.
- В какви други първенства участвате?- Световните първенства са през две години, миналата имаше в Русия, следващото ще е в Пхенян, Северна Корея. Има и разни международни купи, но по финансови причини не можем да ходим на тях. На световното миналата година се представихме доста добре. От 15 години не сме имали златен медал на световно, обикновено ни спъват севернокорейците. Не, че са непобедими, но в сравнение с руснаци и други, от европейски и други състезания, са на съвсем друго ниво. Всичко се гледа и се учи и копира от тях. Те са със съвсем друга психика и класа. Ние имаме два златни медала там - Амалия Колева, страхотен състезател и Николай Кехайов при мъжете. И двамата на полуфинали биха точно севернокорейски състезател. Аз завърших на второ място, на финала загубих точно от корейка. Надявам се някой ден да успея да бия корейка.
Догодина до последно няма да се знае дали ще успеем да отидем на Световното първенство в Северна Корея. И в Русия не се знаеше дали ще отидем, пари намерихме само от спонсори, които да ни покрият самолетни билети, спане. Ако трябваше сами или с пари от отборите да ги платим тези неща, просто нямаше да отидем. Дори нямахме лагер преди това. Добре беше, че все пак участвахме - взехме два златни медала и завършихме на 4-о място в отборното класиране по медали. Доста са неприятни проблемите с парите, защото ITF таекуондото е един от най-успешните спортове в България, отборно носим най-много медали последните години. Миналата например от 10 златни медала от световни, 2 са от таекуондото, един взе и Валери Димитров(карате киокушин). За съжаление ние не сме олимпийски спорт и не ни отразяват много, като премии и други.
Корейците винаги са първи, в първия ден например от 10 възможни дисциплини имаха 10 златни медала. Но там е друго, това е начин на живот за тях.
- Как е атмосферата на световни и европейски първенства?- Зависи какъв пакет си платил за какъв хотел. Другите бяха при по-добри условия, имат възможност да си плащат, но и нашия хотел беше в сравнително приличен - при нас бяха украинки, таджикистанци, и още няколко отбора. Корейките например понякога ги разделят на мъже и жени, но ние сме си заедно винаги, много дружелюбен отбор сме, винаги ни е весело. На световното например загрявахме с един балон, женския отбор, всички в залата ни се радваха, пляскаха ни, обичаме да се забавляваме.
По принцип си имаме вечерен час, но дори да не е наложено, ние не излизаме, уморени сме, знаем че трябва да се наспим добре - понякога от притеснение не можеш да спиш, но това вече е друго. Обикновено последния ден организират нещо, сега имаше парти, всички отбори се събират в някоя дискотека или зала, има музика, забавления. Някои отбори като чехи, шотландци например много се напиват, но ние само се забавляваме, танци, смях, все е забавно.
- От колко време се занимаваш с таекуондо?- 11 години вече. Като малка много исках да тренирам, сигурно някакви филми съм гледала. Казала съм на баща ми, той ме заведе на някаква тренировка, понеже имал познат от треньорите
на таекуондото. Аз само началото съм изгледала, което всъщност е било само загрявката - и съм казала - това ще е. Следващия път вече отидох на тренировка и оттогава не съм спирала. Гледам да успявам и сега да тренирам всеки ден, тъй като е трудно покрай учене и други работи, а и е малко трудно, когато имам контузии.
- Какви контузии си получавала?- Преди световното имах проблеми с кръста, три изтънени диска, дискова херния, направиха ми и операция. Почти не могат да се оправят и е трудно. Един месец след операцията на кръста почнах да тренирам малко по малко, и след това малко нелепо си счупих и крака - и сега ме боли и кръста, и глезена...
- Тренираш ли някакви деца или начинаещи?- Преди докато бях в Пловдив помагах при тренировките като помощник, но сега съм в София и вече не мога. Сега на едно детско първенство в София ще ида с нашия отбор като треньор.
- С какво се занимаваш освен таекуондото?
- Уча право в УНСС, втори курс съм, вече ми почват и лекциите, пропуснах един месец сега. Повечето в националния отбор учат или са завършили Националната спортна академия(НСА), но мен правото ми е интересно и ме влече. Обичам си таекуондото, отдала съм му се, но спорта е до едно време, след това трябва да мога да правя нещо друго, и дано да е нещо, което ми е интересно. В университета има преподаватели, които са ми фенове и се радват, но повечето доста неприятно гледат: като си спортист, сякаш си най-тъпия там - питат те какво правиш тук, защо не си в НСА.
- Разкажи и за пловдивския клуб - АСК Тракия.- По принцип се водим армейски клуб само заради залата, иначе нямаме някакви отношения с Министерство на отбраната. Ако има някакво финансиране, то е от Министерството на спорта, изплащат ни някои от медалите.
На последното републиканско аз имах 3 златни медала на 4 дисциплини. Юношите и девойките също се справят добре, но при тях е по-различно, веднъж падат, веднъж бият, рядко е да има някой фаворит, но се справят доста добре пловдивските състезатели - например Мирела Чилингирова взе два златни на републиканско - форма и спаринг. Надявам се 2012 да успеем да направим отбор за юноши и девойки, който да участва на европейското в България. Аз например дебютирах 2004-а, когато беше първото европейско в България - в София в Зимния дворец.
- Как се справяте с материалната база?- Условията са доста зле, трябва да се види на място. Като цяло залата е доста изоставена, то е ясно, че няма средства, но е трудно - пролетта и есента, когато има много валежи например прокапва. Сега две седмици нямаме ток, доста е неудобно защото сега децата имат състезание след една седмица, а не може да им кажем да не идват или да идват през деня - всеки е на училище, разни уроци. Така тренираме при малко романтична обстановка, с едни газови лампи, свещички, които ги донесе треньора Костадин Димитров, но важното е, че тренираха. После той намери някакъв генератор, в който включихме осветлението и си тренирахме.
- Как се справяме в различните дисциплини в ITF таекуондото- Най-много надежни ние възлагаме на спаринг, а и обикновено състезателите най-много се надяват там да спечелят злато. Спарингът е самия бой, двамата състезатели един срещу друг, с протектори и т.н. Точкува се различно за различните удари, като има 4 съдии и накрая се взема обща оценка - кой съдия на кой от двамата съдии е дал повече точки. Ако двама съдии са за единия, а двама - за другия състезател се играят продължения, а ако там отново има равенство се играе до точка, доста е атрактивно накрая - съдиите са прави, с едни флагчета, при всеки контакт съдията който води мача спира за да се види дали някой от съдиите смята че има точка и така. Аз съм играла продължения, но до точка никога - винаги или печеля, или ме бият още в продълженията. Има и други дисциплини - специална техника, чупене и форма, където изпълняваш различни удари, стойки, оценяват ти равновесие, и други, доста е трудно.
- Имахме ли проблеми със съдиите на европейското?- Съдиите бяха около 40, петима от тях са българи и моят треньор бе сред тях. Обикновено се опитват да ги разменят така, че да не се пада в някой мач да има съдия от национаността на някой от състезателите, но е трудно и не винаги се получава. Все пак мисля, че нашите съдии са от най-безпристрастните, то си личи и отстрани като гледаш как отсъждат - на другите доста им личи, като вдигат за техните отбори.
- Как се получава така, че докато в другите спортове почти нямаме успехи, в бойните сме едни от най-добрите в света?- Трябва много упоритост, а според мен българите са много упорити. Бойните спортове не са за някой, който ще каже - сега не ми се тренира или не мога - ако си решил да си редовен на тренировка, въпреки травмите да се вдигнеш и ако си много упорит, ще успееш, за това имаме толкова успехи според мен.
- А как севернокорейците постигат техните успехи?
- При тях това е начин на живот. Те например имат и демонстративен отбор, в който са най-добрите. Примерно имат изпълнение да прескочат някаква кола и да счупят дъска, но ако днес не успееш да прескочиш тази кола и днес не ти дават да ядеш. Ако не искаш да си в демонстративния отбор може да отидеш и да правиш друго, но повечето искат да отидат там, защото това е шанс да излезнат в чужбина, да видят свят. Винаги са първи по световните първенства, печелят почти всичко. Всеки копира от тях различни изпълнения, форма. Например ако спечелиш три златни медала ти дават апартамент, други екстри. Иначе от тях имам впечталение, че са много добри хора. Ние си имаме всичко, а те се радват като деца на неща, с които ние сме свикнали. Те са и много дисциплинирали, възпитани.
- Съжалявала ли си някога, че се занимаваш с това, че контузиите ти са в повече?
- Винаги ги има тези моменти, при всеки спортист е така - казваш си сега ще се откажа, няма да играя повече, но после като станеш първи и знаеш, че за това се мъчиш.
Заб. В края на разговора се включи и съученичка на Любина, която уточни, че шампионката ни е доста скромна и спестява различни неща. Нейната приятелка уточни още, че е изключително отдадена на таекуондото и никой не може да я откаже от това. Стискаме палци Любина Спасова да има възможност да отиде догодина на Световното първенство в Северна Корея през 2011-а година и след бронз през 2007-а, и сребро през 2009-а след загуби от корейки, да победи именно състезателка на домакините и да се върне със златен медал. Дано и имаме подходяща зала в Пловдив, за да успеем през 2012-а година да я подкрепим в нашия град на Европейското първенство.