За
Христо Крушарски съвсем спокойно можем да кажем, че е най-успешният президент в историята на Локомотив Пловдив. С две купи на България, Суперкупа и сребърни медали в шампионата една от най-цветните фигури в родния футбол може да се гордее със свършеното. Преди почти година Крушарски обяви оттеглянето си от Локомотив, като даде клуба в ръцете на компания, оперираща с бързи кредити. Бизнесменът обаче все още държи 50% от акциите на "смърфовете" и даде заявка за завръщане в управлението.
Г-н Крушарски, да ви очакваме ли отново в менажирането на футбола у нас на клубно ниво?– Защо не и на българския футбол? Какво ми пречи?
Нека да се съсредоточим около темата с клубния…– Не обичам да говоря през медиите. Информацията е изтекла от някъде, че ще имаме разговори (б.а. – с настоящите управници на Локомотив). Пуснал съм документи, продължавам да си работя по правилата на играта.
Защо променихте решението си? Когато се оттегляхте от Локомотив, позицията ви изглеждаше категорична и окончателна…– Защото имахме договорки. Трябваше да си свършат работата. Всеки трябваше да направи своето. Аз моето го свърших. Една година не съм се месил, не съм правил никакви изявления. Трябваше да се случат някои неща, не се случиха. 50% подарък стигат.
В каква посока бяха тези неща, които трябваше да се случат, а не се случиха?– Във финансова.
Спрямо клуба или спрямо вас?– Спрямо мен.
Какво ви се дължи, ако не е тайна?– Не, не, това си е наша работа. Знаете, че аз за пари не обичам да говоря. Това си е наш проблем. Било е, приключило е, свършило е. Започва нова ера.
Как ще продължи тази нова ера? – По закона, който съществува в Република България.
Тоест това минава през Общо събрание.– Естествено. Но него трябва да го свика Управителният съвет. Ако не го свика той, аз ще го свикам чрез съответните институции.
Какви са индикациите до момента?– Мълчание.
Разочарован ми звучите…– Ами, да. Говориш едно, вършиш друго… Аз съм бил коректен човек спрямо всички видове действия. И съм оставил едно предприятие, което беше на ръба. Аз ако имах 3 млн. лева в джоба си, предприятието щеше да стане печелившо и нямаше да го дам. Но тези пари не достигнаха и затова взех това решение. В онзи момент нямаше откъде да ги извадя.
Сега имате ли ги?– Това си е мой проблем. За да се появявам, значи има защо. Направил съм няколко предложения, които не се приемат. Даже и преди да се случат нещата да си взема акциите, предложих аз да направя поливната система на базата, те да направят тревната. И тука е мълчание. Вече 8 месеца. Не винаги мълчанието е злато, но ще продължавам да търся своето. Ако трябва, ще се върна в клуба с 50% – толкова, с колкото разполагам.
Какви са амбициите ви сега?– Ако не се разберем да управляваме заедно, аз не мога да бъда спица в колелото. Но няма да бъда нахален и досаден. Ще търся човек, на когото да предам акциите, по-силен от мене. Финансово по-силен имам предвид. Имам вече няколко предложения. Тогава вече ще видим как ще се случват нещата.
Да ги предадете или да ги продадете?– Мога да ги подаря. Това, което съм дал на Локомотив, съм го дал от сърце. Но на сегашните колеги няма да ги подаря, на тях им подарих 50%.
Имате ли представа какво е в момента финансовото състояние на клуба? Знаели сте със сигурност в какво състояние го оставяте на тръгване.– Знам – оставих го с 500 000 лв. задължения към данъчните. И това бяха само лихви. Сега нямам идея как стоят нещата. Нямам допир до документацията. Няма как да контролирам нещата и затова искам да видя как вървят. Все пак аз съм отговорен с моите 50% акции за действията, които се случват, нали така? Затова искам да съм в час на класния. Не утре да дойдат едни милиони и да се чудя откъде са дошли.
А някой подсказа ли ви, че не са добре нещата?– На мен няма кой да ми подскаже, аз имам девето чувство. Може да питате Караманджуков преди мача за Суперкупата какво му казах.
Какво?– Той ми каза: "Донесоха купата, искаш ли да я видиш?“. Казах му да я гледа той, защото аз ще я гледам цяла година.
Харесва ли ви Локомотив как изглежда като отбор в момента?– Не. Това, което видях до момента, само ми скъса нервите. Сега следя и подготовката, селекцията. Мен ме плюеха защо не съм правел селекция, а моята си беше идеална. Отборът жънеше победи и всички се съобразяваха с него.
А сега?– Мисля, че не.
Кой има думата за селекцията сега, според вас?– Нямам коментар тук, но мисля, че треньорът е оставил други да се занимават с нещата. Това е моето виждане.
Самия Александър Томаш смятате ли го за подходящ за поста?– Защо не? Млад човек, който иска да се развива и нормално търси поле за изява.
Сашо Тунчев стана ли треньор? Кой му повярва? Вие.– Треньорът трябва да знае едно – че властникът седи зад него здраво. Не подкрепяш ли треньора, нещата започват да се люлеят и стават крехки.
Много актуална тема напоследък е тази със стадионите в Пловдив. Следите ли я?– Тази тема я приключих много отдавна. Може да питате заместник-кмета по строителството
Пламен Райчев. Той е най в час. Ако бях строил аз стадиона на Локомотив, той щеше да влезе в затвора. Така беше казал той.
Защо?– Защото явно съм бил некадърен и некомпетентен в неговите очи. И човек, който няма да може да направи това, което се иска от него. Той не го е казал директно на мен, а на
Чавдар Цветков. Четирима човека бяхме там. На мен не го каза, каза го на Чавдар: "Аз заради тоя няма да влизам в затвора“. Сега да си отговаря за това, което е направил и което е контролирал. Кой е контролирал, кой е харчил, кой е правил, кой е струвал… Нито ме интересува, нито нещо ме топли.
Много се шуми покрай темата с парите и за двата пловдивски стадиона, натиск към общината от страна на феновете на двата клуба, недоволство…– Аз за Локомотив бях направил сметката и държах договорът да бъде: три трибуни за тези пари. Бях си направил сметката, че тези трибуни ще се направят.
А какво има сега за тези пари?– Не мога да кажа. Не съм вътре в нещата. Моето предложение беше да изградя три трибуни – стигнат, не стигнат парите, аз бях поел ангажимент.
Но в един момент разбрахте, че няма да влизат в затвора заради вас.– Не, преди да започне изобщо ремонтът, кметът ми беше казал, че аз трябва да го правя. Но заместник-кметът каза, че няма да влиза в затвора заради мене.
А сега не знаете какво се случва, какво е похарчено…– Не, не, не. Навремето аз направих ремонта на тревното покритие и Кошарата. Сега и двете са в трагично състояние. То се изхабява, това са 6 години. Наскоро четох, че единствените терени у нас, на които може да се играе мач, са на Лудогорец и Левски. Нашите футболисти са много развити и капризни, те не могат да играят на поляна. Те трябва да играят на килим. Оказа се, че килим имат в Левски и Лудогорец. А и в Берое. Другите всичко е равно поле. Тука трябва да се мисли и за ремонт на тревната настилка. Като чух Лудогорец за колко време я смениха и за какви пари, направо ми стана… защото аз такива пари платих и нищо не направих. И ме осъдиха накрая да платя още 160 000 лв., защото я бяха направили много качествено.
Звучите като да ви предстои доста работа, ако се върнете в Локомотив?– Единственото, което ще настоявам, щом те не искат да управлявам отбора, е да поема школата. Да изградя игрищата, да си готвя младежите и лека-полека да направя това, което беше планувано на базата. Но не днес, не утре. До края на есента да има един-два терена, където да играят децата. Те сега тренират на старото изкуствено игрище, което не става за нищо.
Излезе информация, че настоящите управници на Локомотив поемат Миньор. Как гледате на подобна перспектива?– Това си е техен проблем. Миньор не ме вълнува. Всеки си отива там, където иска. Доколкото помня, те бяха в Любляна, във Франция.
Няма ли да им станат много дините под една мишница?– Не мога да кажа, всеки си прави сметка сам за себе си. Имат добър съветник по футболните въпроси, Таско Тасков. Може да го питате него. Той изведе много отбори начело и ги направи водещи.
Интервюто е на Петър Стоянов, "Тема спорт"