"Оптимистът съм, въпреки че съществува вариант да окача бутонките на пирона. Но ако всичко мине наред съм готов да помогна на Локомотив и следващия сезон. Повече ценя думата си пред президентът Коко Динев и за мен няма значение какъв е договорът ми с клуба. На Лаута можех да дойда още през лятото, но бях решил да се завърна в Бургас при семейството си. Още повече, че предложението което получих от тогавашния ви директор г-н Петлешков не беше сериозно. Не говоря за финанси, а за отношение към мен. Зимата нещата бяха по-различни. Доста мои приятели, които са минали през Лаута ме посъветваха да дойда тук, от друга страна клуба беше най-настоятелен в желанието си и така реших да подпиша," коментира Чили пред запалянковците.
Той разказа накратко за футболната си биография, която започва през 1996-та година в родния Бургас, когато Нефтохимик разполага с най-силната си селекция.
"Логично Херо ме преотстъпи на Черноморец, а две години след като се завърнах на Лазур, Левски ме поиска и ме купи. На Герена изкарах повече от четири години, вкарах над 60 гола и станах голмайстор на България. Оттам отидох в Португалия - едно от най-силните първенства в Европа. Още първата година станахме четвърти и играхме в турнира за купата на УЕФА. След това дойдох в ЦСКА, където макар и за шест месеца изкарах доста силен период. Реално загубихме само един мач и то срещу Локомотив за купата, но с времето усетих, че нещата не вървят на добре и поех към Китай. Това е особено интересна държава, която трябва да се види. Бях в клуба, където живата легенда е Зоран Янкович. Заварих отбор с ядро от млади футболисти и няколко по-опитни. Там беше и Караджинов. В класирането и играта положението беше на приливи и отливи. Готвихме се на една тяхна база, където цял месец трябваше да закусвам с пържени филийки. Аз държа много на хранителния си режим и това бе един ужас за мен. Направо да полудее човек. Треньор ни беше Радко Достанич, който ни влезе в положение. Имах сериозен три-годишен договор, след който спокойно можех да приключа кариерата си. Но не ми платиха няколко месеца и в момента се съдим. Спокоен съм, защото виновните са те," уточни още контузеният нападател.
Относно хранителният си режим той добави и още:
"Ям само пилешко. Но един футболист трябва да има самосъзнание. Който се интересува как и какво да яде - има си начини да го направи. Иначе с храна от Макдоналдс нищо не става."
Георги Чиликов разсъждаваше и по темите за Локомотив и българският футбол въобще:
"Като че ли футболът ни преди няколко години беше по-добър. Спомените ми от Герена и Лаута са свързани с далеч по-интригуващи сблъсъци. Не че и сега футболистите не се раздават максимално. Тогава явно и двата отбора бяха по-добри. Но нивото на родния футбол пада. Липсата на футболисти принуждава собствениците на клубовете да пребягват до услугите на футболисти по-слаба ръка."
"Потенциалът на Локомотив в момента е добър и трябва да се мисли за следващия сезон. Няма и съмнение, че отборът ще остане в "А" група. Важното е, че се полагат основите на една добра организация. Впечатлен съм и от настроението, с което се работи тук в момента. Очарован съм от Гара Дембеле за желанието и бягането, което показва. Но и той има да се учи в тактическо естество. Даксон е бразилец, а аз имам симпатии към тях, защото имах доста приятели от тази държава повреме на престоя ми в Португалия. Той и Дани Кики са страхотни таланти, които Господ им е дал много. Бях решен да вразумявам Кики, първоначално се отказах, но сега виждам голяма промяна у него. Но на него му трябва още една година на Лаута и задължително трансфер в чужбина. Дано направи един страхотен следващ сезон. Според мен Даксон е изкарал много време тук и трябва да смени обстановката час по-скоро. Темата за феновете съм я коментирал много отдавна и с Тунчев и с Котев. Рядко се вижда подобна публика в Европа. Това съм го виждал единствено на стадиона на "Бенфика". Представете си как някой футболист е трагичен в даден мач и получава такава подкрепа, като вашата. И мъртъв да е - все ще се вдигне."
Относно своето бъдеще във футбола, но не като професионален играч, Чиликов бе категоричен:
"Имам желание в бъдеще да се занимавам с футбол. Дали като треньор или ръководител времето ще покаже. Имам самочувствието на човек видял много по света, зараден съм с енергия и желание да се занимавам с това. Познанието на два-три езика също ще ми е от полза. Нямам нищо против след време да съм част от ръководството на Локомотив. Мисля, че в момента ръководителите трябва да наблегнат в работата към детско-юношеската школа. Като ги гледам къде и как тренират децата на Локомотив ми се плаче. Бъдещето е в тях, така е по цял свят. Както и в подмладяване на специалистите, и работа в специализацията им," каза още Чиликов.
В книгата за пожелания той завеща:
"Бъдете здрави и винаги зад Локо. Рано или късно пак ще сме шампиони."
Източник: LPortala.net
| | |||||||||||||||||