 © |  |
Привържениците на Локомотив Пловдив, обединени в групата "Организация Трибуна Спортклуб", публикуваха интересен материал в своята официална страница. Те направиха и любопитно предложение как да бъде кръстена новата южна трибуна на стадион "Локомотив".
Plovdiv24.bg публикува без редакторска намеса официалното съобщение на "Организация Трибуна Спортклуб":
"Локомотив" Пловдив има един от най-важните си исторически "темели" в лицето на спортен клуб "Петър Парчевич". Както е известно, той бил приобщен през 1945 г.
Настоящата година бележи точно век от неговото основаване. Тази достойна годишнина дава повод и дори задължава да разкажем за клуба.
Поредицата от статии започваме с неговата териториална принадлежност в Пловдив и спортните успехи, които извоювал.
От своя страна, вековният юбилей на "Парчевич“, по историческо съвпадение, се случва в особен момент за черно-бялата общност. А именно: въвеждането в експлоатация на новата Южна трибуна в ст. “Локомотив“.
Тя все още няма официално име, а бива за удобство наричана "Южна" – заради своето разположение и като работно наименование. Но трибуни, разположени на юг, има всеки един стадион. В това наименование няма нищо индивидуализиращо, то не е свързано с "Локомотив“ или Пловдив.
Ето защо, заслужава да бъде обмислена възможността тази трибуна да носи името на спортния клуб "Петър Парчевич“.
Ако изобщо се стигне до такъв вариант, редно би било преди това този клуб да бъде широко представен. Тоест, да бъде изведен от сянката на днешната своя забрава, която никак не е заслужил.
Футболен клуб “Петър Парчевич" бил представителен за пловдивската католическа общност. Появата му оповестила "Борба" на 25 ноември 1923 г.: “Основано е в града българско католическо футболно дружество П. Парчевич".
Своите териториални “корени" клубът разпростирал в района на най-компактната католическа общност – пространството югоизточно от катедралата “Св. Лудвиг". Ето как го описва Никола Алваджиев в знаменитата "Пловдивска хроника“:
Забележителна бе Католишкото махала. Буйни, войнствени били първите заселници в нея – павликяните, дошли във Филипополис преди стотици години. …
Буйни бяха и потомците им. Махалата достигаше на изток до бирената фабрика "Каменица“, на север до ул. "Цариградска“, на запад до ул. "Граф Игнатиев“, на юг до черквата на капуцините.“
Първото официално сведение за футболния тим на "Парчевич“ датира от 27 юли 1924 г. Тогава в Пловдив се провело най-тържественото и многолюдно, в сравнение с цяла България, отбелязване на 250-годишнината от кончината на Петър Парчевич. В това събитие футболният тим, носейки знаме, предвождал внушителната манифестация на пловдивското гражданство.
В същия ден, с решение на пловдивския Общински съвет, дотогавашната ул. "Чепино“ била преименувана на ул. "Д-р Петър Парчевич“. Именно там, на № 29, се намирала и канцеларията на едноименния футболен клуб.
Впоследствие клубната канцелария била преместена на ул. "Капитан Райчо" № 33.
Още със своето основаване, "Парчевич" търпял участта да няма свое игрище. Това се проточвало години наред, затруднявайки нормалния клубен живот. Тази нерадостна ситуация специално отбелязал столичният "Спорт" в дописка от 12 юли 1933 г.:
“Парчевич е … лишен от собствено игрище, играчите му са задължени през ден да тренират на доброволно отстъпеното им от французкия колеж игрище."
Във футболно отношение "Парчевич" встъпил в първа дивизия на Пловдив през 1928 г. За годините до 1945 г. тимът извоювал четири титли на града – през 1933 г., 1935 г., 1939 г. и 1941 г.
Наред с това, станал първенец на Пловдивска спортна област през 1933 г. и 1941 г. По този начин спечелил право да се състезава в турнира за държавно първенство. И в двата случая обаче тимът отпаднал в първия кръг (осминафинал).
Особено успешно било представянето на "Парчевич" в турнира за Общинската купа "Тримонциум". От общо 10 турнира, в които участвал, отборът спечелил купата на три пъти (1934 г., 1939 г., 1941 г.), а освен това бил и два пъти финалист (1933 г., 1938 г.).
По този начин "Парчевич" се превърнал в най-успешният пловдивски тим в този турнир. |
Зареждане ...
Батето
kanarche
