Галин Радков: Голямата ми мечта е Ботев да стане шампион! Само такъв не съм го виждал

Галин Радков е един от активните членове на Сдружение ПФК Ботев. Роден е в Пловдив и е привърженик на жълто-черните от малък. Ето какво сподели той за любимите си мачове, футболните си мечти и за мотивацията си да участва във всички инициативи за доброто на любимия клуб.

Здравей, Галине! Би ли се представил накратко за читателите на бюлетин "Канарче“?

Казвам се Галин Радков, роден съм в Пловдив през 1988 г. Завършил съм ОУ "Княз Александър“ I , което през 1912 г. се е казвало "Първа мъжка гимназия“ и френския колеж "Свети Августин“, където се заражда футболен клуб "Ботев“. Средното и Висше образование също съм завършил в Пловдив. Работя в областта на икономиката и земеделието.

Какви са интересите и хобитата ти извън футбола?

Принципно имам много хобита извън футбола, но не ми остава време за тях. В свободното си време ходя на лов, аз съм трето поколение ловец. Също така бях активен спортист в АСКК Тракия. Към момента продължавам да тренирам в Бултрас Файт Клуб с треньори Цветан Петров, Христо Колев и Красимир Марински.

От кога датира любовта ти към "Ботев“ Пловдив и как се запали?

Както споменах, тренирах в Армейски Карате Клуб Тракия от крехката шестгодишна възраст. Тогава, след една тренировка, за първи път стъпих на мач на "Ботев“ с баща ми, а след това със съучениците ми продължихме да ходим редовно на мачове. Годините и положението на отбора бяха изключително тежки и изпълнени с трудности. В този период изпаднахме в "Б“ група и имаше постоянни протести за премахването на ДХ. 

Член си и на Сдружение ПФК Ботев. Защо се присъедини към Сдружението и как оценяваш дейността му?

Член съм на Сдружение ПФК Ботев от три години, като заслугата за това беше на моя приятел Теодор Бочев. Както и в отбора, така и в Сдружението, периодът беше изпълнен с трудности и сътресения! Имаше смяна на собственици, изкупуване на дългове към КТБ, довършване на Стадион "Христо Ботев“ и какво ли още не!

Оценявам дейността му като изключително важна и бих апелирал всеки, който иска да бъде активен и да помогне в прогреса и доброто развитие на клуба, да участва в Сдружение ПФК Ботев! Изключително много съм очарован от многобройните членове - специалисти в различни области и от техния принос за каузата на "Ботев“. Не на последно място искам да изкажа своята искрена похвала за тогавашния председател Радо Кошински, за трудностите, през които е преминал, и за отношението му към всеки един фен и член.

Кои са най-вълнуващите мачове на "жълто-черните“, на които си присъствал?

Със сигурност са мачовете в Лига Европа по времето на Цветан Василев. Естествено спечелената купа през 2017 г. на Националния стадион и полуфинала с ЦСКА на "Българска Армия“ с девет човека!

Имаш ли някоя интересна случка свързана с "Ботев“?

Много са, но една случка преди откриването на стадиона ми е най-любима. По време на монтирането на седалките и след това имаше много хора, които идваха да видят как върви и колко хубаво става. На входа на стадион "Христо Ботев“ се засякох с баща и син, който тренираше в същия клуб, както аз като малък и по същия начин баща му го беше завел на стадиона!

А кои са любимите ти футболисти през годините?

Костадин Видолов, Иван Цветков и Тодор Неделев!

Какво изпита при завръщането на стадион "Христо Ботев“? Как усети атмосферата и какви според теб трябва да са следващите цели за клуба?

Чувството да се завърнеш отново у дома и то след близо десет години борба и мъка е невероятно! Да видиш забравените отново тълпи от хора, идващи пеша през целия град и център - това беше истинска носталгия от стари времена. Стадионът, базата в Коматево и феновете задължават клуба да бъде водещ и да има своя облик.

Каква е голямата ти мечта за "Ботев“?

Шампион на България! Само такъв не съм го виждал.

Интервюто е на Бюлетин "Канарче" - издание на Сдружение ПФК Ботев