Една кариера, започнала в знойния летен ден в Пловдив, достойна само за избраници на съдбата

16 август 1980 г. На този ден малцина видяха раждането на нова звезда в българския футбол. Каращ ученическата си ваканция в Пловдив, бях сред тях и съм благодарен на съдбата. Локото започваше поредното си мъчително начало в своята бурна история – изпаднал от елита и вече без великия Христо Бонев в състава си. И дори без деца, които да гонят топката край терена – "така е в Б група“, въздишаше тежко до мен чичо ми Мирчо, чийто внук Доминик Янков десетилетия по-късно бе оценен от Лудогорец.Мачът бе с Вихрен и се закучи, преди на авансцената да излезе 17-годишен дебютант на име Георги Йорданов и сам да поеме главната роля в състав, пълен с утвърдени футболисти. Започна титуляр в атаката и в един момент с едно свое действие с глава реши срещата, завършила 1:0 с неговото попадение. Какъв дебют! По-късно разбрах, че не това е истинското му амплоа и че е прекрасен техничен халф с нестандартни креативни идеи, които правеха отбелязването на гол да изглежда просто нещо.“Прякорът, който децата ти турят, е най-точен", мъдро казваше корифеят на спортната ни журналистика Климент Симеонов – Чичо Климе. Така е и в случая с нашия юбиляр, който днес закръгля 60 години.Ей, като ламя ги ядеш тия защитници, възкликва с възхита Едуард Ераносян заради дрибльорските му умения още докато играят в юношеските формации на Локо Пд. Оттогава всеки го знае така – Ламята. Състезателният му път беляза две славни десетилетия на родния футбол и приличаше на чудновата крива – ту нагоре, ту надолу. И за съжаление на верните фенове на Локо Пд – далеч от родния дом.Широката футболна общественост научи фамилията му в единайсеторката на някогашното явление Сливен, където като войник също имах щастието да попивам от трибуните фините му жестове с топка в краката. Още 19-годишен, редникът от танковата бригада в града на стоте войводи бе повикан от предводителя Иван Вуцов в А националния тим и кариерата му стремително тръгна към висините, а столичните грандове ЦСКА и Левски даваха мило и драго да го имат в състава си. Докато…Ти никога повече няма да играеш, просъсква в очите му в един летен ден на 1983 г. всесилен човек в тогавашния ни футбол – полковник Никола Миланов - Чопъра, шеф в ЦСКА, след отказа на Ламята да предпочете червените вместо сините. Прокобата на шапкаря го застигна с пълна сила и Йорданов, уж неправомерно подписал два професионални договора, бе наказан за 2 години, в които само риташе за здраве на "Герена“. Виждали сме как играчи с доживотни наказания впоследствие тихомълком са амнистирани, но с Гошо случаят съвсем не бе такъв и той "излежа“ всеки божи ден от "присъдата“ си.Полетът му бе спрян точно в най-силните години на "синята лавина“, в която се включи в средата на 80-те. Днес едва ли някой може да изчисли колко от головете на Левски в онзи период дойдоха след филигранните му пасове, а с Радостта на народа Гиби Искренов пловдивчанинът оформи фантастичен дует. Трофеите се трупаха в клубната витрина, макар сладкото и горчивото в кариерата му да вървяха ръка за ръка.Бобата Жечев имаше неблагоразумието да го извади преждевременно от игра в реванша с белгийския Антверп при 3:1 за сините минути преди края, а без човек, умеещ да задържа топката в краката си, тимът допусна историческо фиаско с 3:4 за нула време – нарушен бе един от неписаните футболни закони, подобен на Любопеневото прозрение, че играчи до номер 6 не бива да изпълняват дузпи. Десетката Георги Йорданов не бе сред тях и не трепваше от бялата точка.10 ноември даде нова перспектива пред таланта му и халфът дълго се подвизаваше с успех в испанската Ла лига в най-силния период на Хихон редом до звезди като Луис Енрике. Занесе със себе си и прекрасното умение да бие преки свободни удари, наказваше отбори като Барселона. Но се размина с трансфер в мадридския Атлетико, въпреки че бе сред любимците на ексцентричния му бос Хесус Хил, привлякъл го в клубния филиал Атлетико Марбея. Мнението му ценеше светило в професията като Радомир Антич, който го послуша и откри липсващото парче в шампионския пъзел, който редеше на "Висенте Калдерон“, в лицето на Любослав Пенев.После Ламята се прибра в столичния квартал "Красна поляна“ и сякаш доиграваше кариерата си във втородивизионния Септември, преди да дойде поредният главоломен обрат в нея. В началото на 1997 г. устременият към шампионската титла ЦСКА не устоя на примамлива оферта и продаде по средата на сезона своя диригент в халфовата линия Костадин Видолов.Ела, само ти можеш да го заместиш, му каза червеният предводител Георги Василев - Гочето и той не се побоя да приеме предизвикателството да отиде в тима от Борисовата градина, заради който загуби две от футболните си години в началото на кариерата.Продължението бе като във вълшебна приказка – след като бе станал шампион с Левски, успя да го направи и с ЦСКА. А универсалният му талант блесна с пълна сила в мач от евротурнирите, където подшушна на изпадналия в кадрово затруднение следващ наставник на армейците Димитър Пенев, че е готов срещу швейцарския Сервет да действа като… ляв бек вместо наказан титуляр. Естествено, че се справи, както се справяше и когато треньорите понякога го поставяха като последен човек в защитата.Йорданов бе един от малкото, писали незабравимите страници на вечното дерби между сини и червени и от двете страни на барикадата, в знакови моменти на триумфи и горест. С попадение допринесе за знаменития обрат "Хей, чуй, ЦСКА – 2:0, 3:2“ на 6 март 1988 г., но и бе сред 11-те в синьо, които паднаха с 0:5 в рецитала на Христо Стоичков година и половина по-късно на 1 октомври 1989 г.С Ламята в състава си през май 1997 г. червените стигнаха до дубъл титла-купа с две победи над вечния си съперник, а по-късно, на 13 май 1998 г., имаше нещастието да си отбележи автогол при 0:5 от сините във финал за купата.Една кариера, започнала в знойния летен ден в Пловдив, достойна само за избраници на съдбата…ТОВА Е ГЕОРГИ ЙОРДАНОВРоден на 21 юли 1963 г. в Пловдив.Играе в Локо Пд (1980-1981), Сливен (1981-1983), Левски (1985-1990), Хихон Исп. (1990-1993), Атлетико Марбея (1993-1994), Овиедо (1994-1995), Септември Сф (1995-есен 1996), ЦСКА (пролет 1997-есен 1998), Спартак Пл (пролет 1999-2000), Черноморец Бс (2000-2001).Двукратен шампион – с Левски през 1987/88 г. и с ЦСКА през 1996/97 г.Двукратен носител на Купата на България – с Левски през 1985/86 г. и с ЦСКА през 1996/97 г.Двукратен носител на Купата на съветската армия с Левски през 1986/87 и 1987/88 г.С 44 мача и 4 гола за А нац. отбор. Дебют – 9 март 1983 г., България – Швейцария 1:1, контрола. Последен мач – 9 септември 1992 г., България – Франция 2:0, св. кв. Участник на световното първенство в Мексико през 1986 г. (2 мача).Автор: Любомир Серафимов, "Тема спорт"