Това лято на "Лаута" бе по-различно. Тази година на "Лаута" се завърнаха чувства, настроение и емоции, които изчезнаха преди около 5 години. Всичко това естествено се свързва с името на новия благодетел на "черно-белите" Константин Динев.
Преди малко повече от 5 години на "Лаута" настана мрак, понеже отборът се раздели с финансов благодетел, който за всички бе ясно, че скоро трудно ще може да бъде заместен, както в отбора, така и в сърцата на феновете.
Тогава феновете бяха унили, но не загубиха вярата си. Тази част от Пловдив, чийто сърца са "черно-бели" знаят, че Локомотив е като птицата Феникс и винаги успява да се възроди от пепелта. Въпреки това заедно с вярата и надеждата в бъдещето привържениците на "смърфовете" знаеха, че губят финансов благодетел, който освен големи средства, налива в отбора сърце, енергия и желание нещата да се случат. С една дума той превърна Локомотив в кауза, която се преследва до последен дъх.
След Георги Илиев на "Лаута" се изредиха няколко собственици, като само Александър Тасев успя да се зарази с "черно-бялата" страст, но точно когато тя започна да узрява в него, животът му бе прекъснат по несправедлив начин.
Галя Топалова е благодетел и собственик, който заслужава уважение и място в съзнанието на феновете, само защото спаси отбора от финансов колапс в критичен момент и най-вече, защото го продаде в точния момент, преди неприязънта към нея да ескалира и отбора да загуби мястото си в елита.
Зимата на "Лаута" дойде желаният благодетел. От времето на Георги Илиев нов президент не е посрещан с толкова надежда, радост и очаквания. Наложи се на Коко Динев и компания през зимата на пожар да се вземат, макар и за временно, класни футболисти, които с много опит и умения да оставят отбора в елита. Динев успя освен в това начинание и в друго - създаде екип, чието ядро бе от ревностни локомотивци в лицата на Христо Бонев, Атанас Узунов и Едуард Ераносян. Така пролетната цел, макар и доста трудно, бе изпълнена.
Това позволи през това лято Локо да започне на чисто - лятото на надеждата за "черно-белите" фенове. Не случайно те проследиха всичко случващо около отбора им като под лупа, с трепет и жажда за информация. Надеждата, усещането, че нещо голямо може да се случи, събуди глад за съпричастност към отбора на привържениците на "Лаута".
В голяма степен постепенно ръководството започна да изпълнява тези очаквания. Първото бе стадион Локомотив в парк "Лаута". Отдавна никой собственик, дори Георги Илиев, не бе правил толкова мащабен ремонт на съоръжението, ремонт който продължава и в момента и който е достатъчно амбициозен, че да превърне съоръжението в модерно, европейско и приятно място за футболни срещи. Поколения наред локомотивци са мечтали да отидат на мач на отбора си, да си купят билет за желяния от тях сектор, да влязат през съответния вход и да се настанят на удобната си пластмасова седалка. Всичко това стана реалност само за едно лято. Предстои поставяне на осветление, по-нататък козирки и оправяне на цялостната инфраструктура на стадиона и други. Дори новият фенски сектор получи своето закономерно историческо име и агитката ще подкрепя любимците си от "Трибуна Бесика". Съблекалните бяха ремонтирани още преди няколко месеца и отдавна са едни от най-модерните в страната и Европа. Домът на локомотивците бе по-важен от закупуването на който и да е футболист, Динев усети т
Въпреки, че инвестициите това лято бяха съсредоточени в стадиона, Динев и щабът му не подминаха и селекцията, като се опитаха да направят добра такава с балансирани разходи. Началото на селекцията бе страхотно. В Локо дойде трио страхотни млади футболисти от долнодивизионните пловдивски отбори в лицето на Пламен Крачунов, Емил Аргиров и Цветан Йотов. Аргиров по безапелационен начин зае мястото на десния бек и не случайно капитанът Георги Мечечиев пожела да си тръгне осъзнавайки, че трудно ще може да се пребори с талантливите и напористи младоци. Който е успял да гледа Пламен Крачунов в някоя от контролите в Банско разбра, че Локо просто удариха шестицата с този централен защитник. Пламен бе над всички, показа невероятни отигравания и пласиране в защита, на втория етаж бе пълен господар и си партнираше еднакво добре с Костадин Гаджалов и Юнес Бенжелюн. Контузията в края на подготовката го извади за малко от ритъм и той ще пропусне началото на сезона, но Локо разполага с адекватни заместници, а в негово лице откри поредния нешлифован диамант. Изключителният Цветан Йотов показа огромен потенциал и ако бъде интегриран правилно в големия футбол, в бъдеще ще е важна част от състава на "черно-белите". В края на подготовката на левия бек бе наложен Красен Трифонов, който показа потенциал на този пост, но неприятна контузия го извади за дълго от терените. Все пак Локо си осигури услугите на малкия брат Бенжелюн Самир и по този начин затвори и последния проблемен пост в защитата. Освен това в последния момент бе привлечен и Мартин Кавдански с което конкуренцията в защита бе засилена неимоверно много.
След подсигуряването на дефанса, на "Лаута" си напазаруваха и няколко класни халфа, които ще накарат феновете бързо да забравят несериозника Даксон, който пренебрегвайки Локо, май ще трябва да си търси друга професия, различна от футбола, поне за следващата една година. Христо Златински е истински господар в средата на терена след завръщането си, а огромната любов и подкрепа на феновете, която усеща зад себе си, му дават крила в играта му. Много класно и лесно интегрирало се попълнение е и Керчев, който с големия си опит и техника ще помогне много на "черно-белите".
В нападение проблемът бе решен по-трудно. Дузина нападатели се изредиха да се пробват, но Бонев натири всички "туристи", като някои издържаха по-малко от половин ден. Бе изгонен дори Гуарино, който имаше договор, но показа трагична форма на лагера в Банско. Макар и в последния момент Локо си осигури услугите на Базил дьо Карвальо и Драги Коцев. Първият показа колеблива игра в Гърция, в контролата с Волос, но в двустранните игри в Пловдив и тренировките даде заявка за титулярно място на върха на атаката. Коцев пък бе лидер на нападението на Пирин и се очаква да отбележи много голове и с черно-бялата фланелка. Към тези нападатели прибавяме неостаряващия и изключително класен Здравко Лазаров, преобразения Дани Кики, младите и много талантливи Рангел Абушев и Георги Петров. Всички те дават изключителен потенциал на Локо и в нападение.
През лятото в Локо бе свършена много работа, както по клубния стадион, така и по окомплектоването на отбора. Това даде много надежди на феновете и ги зареди с оптимизъм, който отдавна не бяха изпитвали. Просто на "Лаута" всички отново мечтаят, че ако не повторят успехите от 2004-а, то поне ще се доближат до тях, защото виждат, че се работи правилно и потенциал има.
| | |||||||||||||||||