Излъгахме Румъния на края | | | © | | Българският национален отбор по футбол успя да излъже Румъния и открадна точка в квалификация за Европейското първенство по футбол. Срещата спокойно може да бъде разделена на две полувремена, но не от по 45 минути. Първото полувреме бе 80 минутно и в него тотално доминираха домакините, като не оставиха и капка съмнение в това кой е по-добрия отбор на терена. Само в последните 10 минути националите ни, укрилени от гениалността на Мартин Петров заиграха по-добре и взеха за кратко инициативата, но това бе достатъчно, за да отмъкнат точка от домакините. Срещата започна по-добре за нашият отбор. Все още стъписани от напрежението Румънците често грешаха в началото и националите ни осъществиха няколко опасни влизания към вратата на Лобонт. Постепенно домакините овладяха центъра ан терена и започнаха да упражняват преса, която изключително много затрудни защитниците и халфовете ни при изнасянето на топката. По този начин северните ни съседи успяха да изолират от играта най-опасния български футболист Димитър Бербатов. Героят Марто Петров също бе доста инертен преди почивката, като често грешеше подаванията и губеше лесно единоборствата с играчи на съперника. В халфовата ни линия единствено Стилян Петров бе на мястото си и знаеше какво трябва да прави. Кишишев отново игра в нетипична за него зона и предвид липсата му от стартовите състави на клубния му Чарлтън лесно можеше да се предвиди, че няма да може да покаже в пълна степен на какво е способен. Десният халф-бек бе поставен като ляв вътрешен халф и буквално губеше ориентация в повечето ситуации, защото си личеше, че просто не очаква да бъде атакуван от дясната страна. Върнатият незнайно защо в националния отбор Георги Пеев явно не можа да осъзнае, че отново играе официален мач и натрупа изключително много брак в действията си за едното полувреме, което прекара на тревата. Всичко това наложи капитанът ни да се нагърбва както с дефанзивните си функции, така и с организирането на играта. Това бе и причината преди почивката нашите футболисти да не могат да създадат нито едно опасно положение пред вратаря на домакините. На другия полюс бяха северните ни съседи. Пресата, която наложиха, даде резултат и предвождани от звездата си Муту те започнаха все по-настоятелно да поглеждат към Георги Петков. Радостното за нас в случая бе, че румънците се задоволяваха с изстрели от далечно разстояние, вместо да атакуват защитата ни. Там в нашата отбрана зееше една огромна пробойна наречена Елин Топузаков. Защитникът на Левски натрупа поне два пъти повече грешни отигравания отколкото правилни действия, с което изключително много затрудни колегите си в защита. Пренебрагваният до този момент Тунчев демонстрира далеч по-голяма стабилност от своя колега и рядко допускаше грешки в действията си. Играчът на ЦСКА често успяваше да дублира своят колега в центъра на отбраната, което в крайна сметка не позволяваше на румънците да излизат на чисти позиции срещ нашия вратар. Все пак логичното се случи 5 минути преди края на първата част. Топузаков реши да си спести усилията и изобщо не влезе в единоборство с Лаурентиу Росу, който необезпокояван навлезе в наказателното поле и от сравнително малък ъгъл успя да преодолее Георги Петков за 1:0. При този резултат дойде и почивката в мача. През второто полувреме Стоичков направи няколко промени в опитите си да заздрави халфовата линия, която през първата част тотално изгуби битката с полузащитниците на домакините. На помощ на Стилян Петров се притекоха Благой Георгиев и Чавдар Янков. Въпреки това нашите национали продължиха с безидейната си и бездушна игра. В минутите след подновяването на играта домакините отново диктуваха събитията на терена. Футболистите на Румъния изглеждаха по-свежи и влагаха доста повече усилия в разиграванията. Вместо “лъвовете” да осъществят натиск и да върнат гола, нашите инкасираха ново попадение. Едва десет минути след началото на полувремето Топузаков отново се държа изключитлно неадекватно при борба с нападател на румънците на метри пред голлинията на Петков. Чиприан Марица му от отне лесно топката и за нападателя остана най-лесното - да преодолее плонжиралия вече наш вратар. Голът тотално обезкуражи нашите футболисти, чийто действия станаха още по-хаотични. Влезлият на смяна Чавдар Янков бе смазан от пресата на домакините, Благой Герогиев не успя да надбяга румънските защитници по крилото, а на всичкото отгоре Бербатов трябваше принудително да отстъпи мястото си на Божинов. Смяната в националния ни отбор още повече отслаби мощта на предната ни линия. Домакините бяха постигнали своето и в минутите след 60-та срещата влезе в до болка познатото минорно балканско темпо, при което двата отбора разиграваха безидейно топката с много хаотични пасове. Както често се случва по нашите георграфски ширини, румънският треньор започна да мисли за следващата среща и реши да даде почивка на някой от халфовете си подценявайки отбора ни. Това се оказа и фаталната грешка, която “лъвовете” не пропуснаха да използват и събраха сили за един финален скок. При наглед поредната безобидна атака на нашите национали, румънски защитник имаше неблагоразумието да извърши нарушение на границата на наказателното поле. Мартин Петров изпълни перфектно прекия свободен удар и не остави никакви шансове на Лобонт с първия ни точен удар в очертанията на неговата врата. Преди домакините да осъзнаят какво се случва, Станислав Ангелов пое една топка от нашата половина, навърза в типчиния си стил няколко играчи на румънците и центрира към Мартин Петров. Футболистът на Атлетико Мадрид хладнокръвно пусна топката покрай Лобонт за 2:2. Публиката в Констанца застина в тих ужас. Феновете на домакините занемяха, неразбирайки как заспалият български отбор направи този лъвски скок и им открадна точките из под ръцете. Само 1500 по трибуните, развяващи трибагреника, бяха изпаднали в дива радост, подклаждана от своя герой, който отиде при тях за да ги поздрави. До края на срещата домакините не знаеха къде се намират и почти всеки втори техен пас излизаше в тъч. Ако в тези минути някой беше попитал звездата Муту къде се намира, най-вероятно нападателят щеше да се замисли преди да даде точен отговор. |
| |