Показва коментари на Локо до Живот

До днес под гордите тепета, Живее жълта измет клета. Добре познатият Хикмет - Фен на жълтите заклет.Жалка част е той от клана, На дружината лайняна.Краднал гнусния цървул, Дето гледа в Истанбул, Име свято, героично И го плещи най-комично.Така легенда се родила В пернатата глава кирлива, Как с топка крадена в лозята С пера родила се ламята.Газят го безчет отбори. Крещи и търси отмъщение, Безсилен в своето падение. Има си селяк начело, Но го мрази, псува смело. За всичко той му бил виновен, Животът му е веч отровен. Тъй живота си тече и Надолу ги влече. Няма веч за тях спасение, Чезнат в общо умиление. В пълна липса на внимание, Страда тяхното мечтание. Бедни духом си стояха, Там под гнилата им стряха. Покрита с кал и перушина, Дреме жълтата дружина. Търсят си успокоение И от чуждо погребение. Друга птица в този град се ражда, От пепелта се тя сама възражда. Фениксът се горд събужда Жълтите, търчат по нужда. Жив е този чуден град, Рицар пази го крилат. В черно-бяло е облечен, И на вечност е обречен. Тече реката мързеливо, Под бяло облаче свенливо. Сред шест тепета сиенит Градът със слава е покрит. Приказката продължава, Дорде я има таз държава, Нека спи в покой детето, ЛОКО ПЛОВДИВ БДИ НАД ФИЛИБЕТО